Рассказы - Проза

Роб 🇧🇬

РОБ
Валеше от дни. В началото, пресъхналата от жегите земя жадно пое влагата. Утоли се, пресити се, но дъждът не спираше. Пръхкавият чернозем подгизна и се превърна в лепкава кал. Отгледаното от семенце загни, само тревата полудя и се извиси. Последва пороят... почернялото небе замята мълнии, оглуши ...

zelena

Проза » Рассказы

2010-09-14T16:49:27+03:00 3.2K 43

Овчарка 🇧🇬

Овчарка
Както всяка сутрин, така и тая Стоименка мина заедно с овцете си покрай баба-каменовата къща, която от няколко години насам беше - също като стопанката си, най-тихата в цяло Филиповци. А мина покрай нея, понеже се намираше в центъра на селото, където хората събираха овцете си и ги изпращаха ...

argortedil

Проза » Рассказы

2010-09-14T00:56:06+03:00 4.4K 1

Кой ще поеме отговорността? 🇧🇬

– Господин президент, Земята е унищожена. – гласът беше задъхан. Думите излизаха на части и бяха почти неразбираеми.
– Големи ли са пораженията и загубите ни?
Кратко мълчание.
– Ядреният удар беше прекалено силен… загубихме почти всичко… планетата е опустошена…
Пак мълчание, този път малко по-продъл ...

AndyVTR

Проза » Рассказы

2010-09-13T16:36:48+03:00 1.1K 3

Не ми се пише, бе! 🇧🇬

Събудих се късно на обед, изпърдях се и си направих кафе. След кафето хубавичко се изсрах, взех си един душ, отворих си бира и се заех да не правя нищо. Работа щях да намеря за целия китайски народ, обаче воля, за да я свърша – не. Въртях се около пишещата машина, гледах я как ме гледа и ù казвах:
- ...

NNY

Проза » Рассказы

2010-09-12T18:58:49+03:00 1.7K

Знакът 🇧🇬

Той знаеше този път наизуст. Даваше на заден, после потегляше, превключваше на втора, след завоя ускоряваше и на 250-280 метра беше стопът. Не му бе нужен, защото хиляди пъти бе минавал от там. А когато преди 2-3 години кварталът им се застрояваше и един самосвал го събори, той с един от съкварталци ...

Monsej

Проза » Рассказы

2010-09-12T12:21:09+03:00 1.2K

Усещане за… утре 🇧🇬

Пристигнах в къщата на Лора късно след обед. Тя ме покани да остана при нея един месец. Имах нужда от това бягство сред природата, за да помисля.
Тази страстна любов с Петър... Шеметно запознанство, шеметна страст. Две години и после... Какво се случи? Някак и двамата решихме, че трябва да се раздел ...

svetlanal

Проза » Рассказы

2010-09-11T23:39:08+03:00 1.8K 23

На задната седалка 🇧🇬

Тя се хвърли пъргаво като сърна на задната седалка и автомобилът потегли в ранната утрин, като гумите му изскърцаха неистово, сякаш не одобряваха постъпката ù.
Стоеше смирено, като провинила се ученичка, а душата ù се раздираше от противоречия!
Как я докара дотук и докъде стигна в забежките и малкит ...

dimi49

Проза » Рассказы

2010-09-11T23:08:05+03:00 2.6K 1 23

Живот на високи токчета 2 🇧🇬

Лин заключи вратата, тръшна на дивана торбите с покупки и с бързи крачки се запъти към онази отлежала бутилка ликьор, която пазеше за някоя забавна вечер с момичетата.
''Е, Лин, тази вечер ще пиеш сама'' помисли си тя, докато отсипваше глътка в чисто новата си чаша Leonardo. Този сервиз също бе пред ...

Звездичка

Проза » Рассказы

2010-09-09T13:15:53+03:00 1.3K 4

Само се чудя 🇧🇬

Седях на покер масата с още 15 големи блайнда. Тъкмо бях на бутона и картите се раздадоха. На масата имаше още седем човека, като единият от тях беше обрал почти цялата паплач, включително и мен самия. Пред мен един рейзна, двама платиха, а останалите се отказаха от картите си.
- Вие сте на ход – ка ...

NNY

Проза » Рассказы

2010-09-09T13:14:11+03:00 1.1K

Гробницата на любовта 🇧🇬

Въведение
Някога, преди много години, на остров Карбо пристигна тричленно семейство.
Детето бе момче на около 13 години и се казваше Шон.
Баща му - Майкъл Копул - и майка му - Сара - бяха замислени хора и не обичаха да се разхождат и да говорят. На острова имаше много репортери и поведението на роди ...

tonkatabg

Проза » Рассказы

2010-09-09T12:13:41+03:00 866

Мащерка 🇧🇬

Яна влезе в селото, намали скоростта, а сърцето ù щеше да хвръкне – още не ù беше отмиляло родното място. Връщаше се след почти 5 години – откакто майка ù почина, не беше стъпвала тук. Уличките бяха пусти, човек не се виждаше: само угоени патки се клатушкаха в прахта и пляскаха уплашено с крила, щом ...

anonimapokrifoff

Проза » Рассказы

2010-09-07T22:36:18+03:00 1.7K 6

Мечтание 🇧🇬

МЕЧТАНИЕ
Още откакто се беше появил на този свят, той знаеше, че нещо не е както трябва. Визуално изглеждаше точно като другите - тялото и крайниците му бяха същите като на братята и сестрите му, крилата му бяха със същата дължина и разцветка, а антенките му улавяха също толкова добре топлината, изл ...

midnight-sound

Проза » Рассказы

2010-09-07T22:07:23+03:00 656 1

Цената на успеха 🇧🇬

Очите са сухи, а искат да плачат. Устните са безмълвни, а искат да говорят. Сърцето е затворено, а иска да обича. Но вече не помни как. Тя не го остави да диша и то вече не работи правилно.
Да, тя прави каквото трябва. Каквото изискват от нея. Вярваше, че като ги слуша, ще постигне мечтата си. И усп ...

albaJ

Проза » Рассказы

2010-09-07T22:03:40+03:00 1.1K

Когато бях Човек 🇧🇬

Когато бях човек.
(Или последните приключения на Чико Чиков)
Днес времето е мъгливо. Небето е тежко, като замръзнал асфалт на недовършена магистрала. Вятърът духа като румънска циганка на Дунав мост. По улиците киша и изровени тротоари. Плочите са изпочупени от години и никой не го е еня. При всяко ...

gudman

Проза » Рассказы

2010-09-07T20:42:38+03:00 1.2K 5

Примирение 🇧🇬

ПРИМИРЕНИЕ
Не можеше да я разбере. След всичко, което се случи между тях, тя не желаеше да се срещат. Въпреки че не бяха се карали и винаги им е било хубаво, когато са заедно, въпреки изживените мигове на голямото щастие в любовта.
- Това не може да продължава така, колкото и да ми се иска. Трябва д ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-09-07T20:32:20+03:00 867

Свине 🇧🇬

Почука се яростно. Скочих, прикрих се с потника и отворих. Насреща ми се олюляваше хазяйката - лъхаща на алкохол, зла и отчаяна. Нахлу, стъпка ме буквално и се тръшна в стола. Дори не забеляза, че съм гол.
- Дай чаши!
Това бе заповед. Реагирах моментално. Наля и пихме. После още веднъж.
- Мъжете са ...

Romanov

Проза » Рассказы

2010-09-07T20:27:01+03:00 1.1K 11

Половин сърце - 4 🇧🇬

- Трябва да продължим напред - каза той.
Но когато се обърнаха по посока на пътя и двамата ахнаха. Пред тях се стелеше огромна пустиня. Очите й се напълниха със сълзи и с разтреперан глас тя промълви:
- Толкова е голяма...
Той се обърна към нея учуден.
- Какво става? Какво има? ...

ammonia

Проза » Рассказы

2010-09-07T15:24:20+03:00 1.1K

Камъче в морето 🇧🇬

Камъчето седеше на брега на морето. Не изглеждаше недоволно. Морските вълни го обливаха и следващата идваше преди блестящата по него вода да се е оттекла съвсем. Над пенестите вълни летяха чайки, а гларус се изкряска съвсем наблизо. Небето бе облачно и куростистите се разхождаха облечени по плажа.
М ...

BojidarZim

Проза » Рассказы

2010-09-07T12:35:42+03:00 1.3K

Половин сърце - 3 🇧🇬

- Вече знам! - извика тя, греейки.
Той дишаше учестено и вода се стичаше по лицето му. Докато успокояваше дъха си и я гледаше в захлас, се усмихна широко и се приведе напред, отпочивайки си.
Току-що бяха преминали цялото езеро от лава и умората ги терзаеше.
Тя се приближи до него и се долепи, докато ...

ammonia

Проза » Рассказы

2010-09-06T13:27:24+03:00 1.2K 2

Топлината 🇧🇬

Т О П Л И Н А Т А
Котката лениво повдигна глава и го погледна премрежено, почти протоколно и после отново обгърна с лапи сивокафявата си главица и задряма.
Ивайло леко се плъзна покрай леглото и излезе на терасата – неговото царство, на безпорядъка - естествено.
Колко пъти се бе заканвал да сложи ре ...

galentin

Проза » Рассказы

2010-09-06T13:07:42+03:00 1K

Ударите на съдбата - епизод 2 🇧🇬

Ударите на съдбата
Ужаси, сериал
Eпизод 2 - Джузепе
1: Комо, 17 август 2007 година
- Здрасти, Карл! - отвъд телефонната слушалка се чу гласът на Джовани Бачо. ...

donkooooo

Проза » Рассказы

2010-09-05T22:55:40+03:00 882

Половин сърце - 2 🇧🇬

Той ратвори шепите си. Беше изминало време.... Колко никой не знаеше. Дали бяха векове? Или просто миг?
- Мисля, че имам необходимите ключове - каза тихо той, взирайки се в съдържанието на ръцете си, сам не проумявайки достатъчно добре какво точно става.
От ръцете му засия светлина, която премина пр ...

ammonia

Проза » Рассказы

2010-09-05T18:42:56+03:00 1.2K

Спомен за Нина 🇧🇬

Тази жена беше невероятна! Не беше като другите, коите бе имал. Като се напъваше да си спомни, май-май повече от тридесет ги докарваше, ако се броят и завоеванията му за една нощ! Но такава... дето бе способна с часове да се люби с него - да го гали, да го целува, да се отдава... и да го прави със с ...

670301

Проза » Рассказы

2010-09-05T17:28:58+03:00 870 3

Надбягване с живота 🇧🇬

Стоян затвори вратата на луксозния си мезонет и включи осветлението. Живееше сам. Беше се отделил от родителите си още като завърши висшето си образование. Искаше да е абсолютно самостоятелен и никой да не му пречи и да му се бърка да осъществи амбициите си. За него още от малък беше изключително ва ...

странница

Проза » Рассказы

2010-09-05T17:06:23+03:00 1.3K 19

Точката 🇧🇬

ТОЧКАТА
Старецът лежеше по гръб и гледаше тавана на стаята. Погледът му бе блуждаещ, а от това личеше безсилието на ситуацията. Високи бяха таваните в болницата, прекалено високи. Вчера попита завеждащия лекар при визитацията вечерта – защо са толкова високи? Д-р Живодар Духнев го погледна изненадан ...

galentin

Проза » Рассказы

2010-09-05T00:07:38+03:00 1.1K

Половин сърце - 1 🇧🇬

- Какво правиш тук? - попитя тя, упоена от аромата на въздишки, носещ се около силуета му.
Стояха така от двете страни на решетката, без да могат да пристъпят напред.
- Донесох ти подарък - изрече неуверено мъжът. - Ще ме извиниш обаче, притъпих му усещанията.
Тя повдигна вежди в полу-почуда.
- Знае ...

ammonia

Проза » Рассказы

2010-09-04T10:27:00+03:00 1.3K 2

Между слънцето и дъжда 🇧🇬

МЕЖДУ СЛЪНЦЕТО И ДЪЖДА
Празненството беше в разгара си. Масата беше отрупана с всевъзможни ястия, лееха се напитки. Музиката беше по-силна, отколкото трябва и за да се чуват, хората в залата трябваше да викат, когато разговарят. Стелеше се дебел слой цигарен дим и от него очите лютяха.
Сред пъстрото ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-09-03T22:56:38+03:00 977 1

За сефтето и за рибите 🇧🇬

Кибичеха в тая лодка от сутринта. Напече. Слънцето се прозяваше над главите им и хич не му пукаше.
- Ти си виновен, че не кълве - мърмореше на Иванчев. - Снощи барна ли Стана, или заспа, говедо такова! Карък с карък! Мамицата ви и на вас, риби проклети, къде се изпокрихте!
Иванчев мълчеше и чат-пат ...

Romanov

Проза » Рассказы

2010-09-03T21:50:07+03:00 1K 1

19 минути 🇧🇬

23 : 42
Работих до късно върху много важно дело. Събирах факти, осмислях ги, търсех вратички в закона, за да оневиня моя клиент, нали разбирате, адвокатски работи. Тъкмо паркирах колата пред къщата и се надявах жена ми да не се сърди, че закъснявам толкова, когато в съзнанието ми сякаш пламна искра, ...

LordZombie

Проза » Рассказы

2010-09-03T20:16:51+03:00 995

Белият лист 🇧🇬

„Зората на новия ден озари лицето ми и обля всичко около мен с розовеещо сияние. Примигнах под лъчите на изгряващото слънце, въздъхнах и бръкнах в джоба си. Оттам извадих пакет цигари, смачкан и полупразен, и бръкнах за една тютюнева пръчица.
Така и не усетих как нощта се изтърколи покрай мен, сякаш ...

NNY

Проза » Рассказы

2010-09-03T20:10:53+03:00 1.2K

Щастието, мимолетно и кратко 🇧🇬

Вече втора седмица никому неизвестният писател Н.Л. работеше като хигиенист в гимназията, която по някаква ирония на съдбата завърши преди четиридесет години в 11 ”щ” клас. Не, че тази работа беше мечтата на живота му. За успокоение в заповедта за назначение не пишеше чистач или прислужник, а модерн ...

lubara

Проза » Рассказы

2010-09-02T18:51:55+03:00 1K 7

Чико Чиков папарак 🇧🇬

Чико Чиков папарак
Вече 3 часа Чико преглеждаше днешните заглавия. Във всички вестници едно и също. Сензационни заглавия нямаше и днес.
„Две баби изнасилили деветдесет и четири годишен пенсионер и след това го смляли на кайма, съгласно новия стандарт „Родни Балкани”.
„Трима тийненджери обезчестили к ...

gudman

Проза » Рассказы

2010-09-02T15:27:40+03:00 1.2K 4

Кутийката с доброто време 🇧🇬

КУТИЙКАТА С ДОБРОТО ВРЕМЕ
- Трябва да го знаете. Христо - мелничаря, от новата мелница. Не сте ходили? Че те пак я пуснаха. Турската мелница, казвам, само че вече не е турска, нищо, че машините са от там. Мелницата си е мелница, както и брашното – брашно, или става, или не става.
- Та за Христо ми б ...

galentin

Проза » Рассказы

2010-09-02T09:26:00+03:00 1.1K 1

Приятелство - продължение 🇧🇬

В неделя Иван вече седеше пред компютъра и четеше новите неща из сайтовете, където се подвизаваше вече близо три години. По-редовните посетители го знаеха като математика-поет. Една вечер беше “разказал” в сайта за поезия оня стар анекдот за професора по математика и неговия пръв асистент, дето изче ...

ananel

Проза » Рассказы

2010-09-02T09:02:15+03:00 1.5K 7

Сряда вечер 🇧🇬

Сряда вечер
Щрак! Без угризения... Заключвам вратата отвътре. Две бавни стъпки навътре в позната и тъмна мансарда. Скръц! Звук от леглото - някой става, силуетът му се очертава от лунната светлина, проникваща през огромния прозорец с уникален изглед над града.
Защо изобщо съм тук? Аз не съм такава.. ...

radost92love

Проза » Рассказы

2010-09-01T23:18:40+03:00 1.1K 1

Три дни преди пътя 🇧🇬

ТРИ ДНИ ПРЕДИ ПЪТЯ
За всичко това щях да си давам сметка много по-късно и много по-далече от това място. В студената мартенска вечер вървях по заснежения леко асфалт, студът ме пронизваше, но по-пронизващ бе страхът от евентуалната среща с някой непознат, случайно минаващ, а за полицейски автомобил ...

galentin

Проза » Рассказы

2010-09-01T22:33:17+03:00 941

Мъжете в живота и 🇧🇬

Тя беше на 13 години (все още девствена), когато се влюби за първи път – в циганин - №1. Той беше 15 години по-голям от нея, разведен, с дете, с любовница... Тя не знаеше още нищо за любовта, за чувствата, за страстта. Затова й беше толкова странно, когато той я докосваше и я целуваше. Тя не знаеше ...

silvestra

Проза » Рассказы

2010-09-01T21:45:21+03:00 1.1K 2

Га ша черпити...??? 🇧🇬

Га ша черпити...???
... лятото на 1989 г...
Последните два-три месеца преди настъпването на най-емблематично събитие в родната казарма, наречено уволнение, познато още и с галеното наименование УВО, изкарах в едно обезлюдено село на име Славейково.
Поради липсата на ученици, местното училище отдавна ...

oorka

Проза » Рассказы

2010-09-01T19:43:05+03:00 1.1K 3

Как влязох в съня на жена си 🇧🇬

Как влязох в съня на жена си - част от разказа ми от книгата "Живото съкровище"
“Обичам, когато ръцете ти се плъзгат бавно по кожата ми... Тръпката, която ме залива, е необяснима... и летя, пропадам... благоговея...”
Събудих се целият плувнал в пот. Беше тихо, тъмно и спокойно. Жена ми спеше до мен ...

sav11

Проза » Рассказы

2010-09-01T15:21:14+03:00 1.2K 2

Имало едно време едно село... 🇧🇬

Това село е… е, името сложете сами, защото сигурно го знаете. Та това село е някъде в България. Преди в него са живели стотици, а другаде хиляда, че и повече човека.
Един дядо седи на излъсканата от дълга употреба пейка и разправя как едно време… Гласът му хрипкав, лицето набраздено от толкова много ...

latinka

Проза » Рассказы

2010-09-01T15:03:30+03:00 1.6K 1