Рассказы - Проза

Градска трагедия 6 🇧🇬

Лекарят махна шината, която бяха поставили на крака ми в линейката, а след това внимателно изхлузи десния ми ботуш. Болката отново ме жегна жестоко. Той взе една ножица и каза:
– Ще трябва да ви разрежа дънките.
– Щом трябва – отвърнах скептично аз. Устните ми все още бяха подути, но вече можех да г ...

Heel

Проза » Рассказы

2010-06-28T12:14:36+03:00 1.4K

Евтаназия 🇧🇬

Същата вечер д-р Б превиши дозата алкохол и това го предпази от вземане на крайни решения. Бе стигнал до един предел, при който крайните решения силно зависят от дозата, поради което могат да бъдат отложени. Някъде към полунощ телефонът отново иззвъня; главата го цепеше неспасяемо и в слушалката се ...

radi.

Проза » Рассказы

2010-06-28T11:42:33+03:00 1K 8

Към истината 🇧🇬

КЪМ ИСТИНАТА
Художникът Йоргов безцелно крачеше по оживената улица, чужд на царящата около него суета. Цял живот бе бързал за някъде, цял живот бе преследвал химерите на щастието и мечтите си, за да разбере един ден, че те са неуловими. Сега искаше да не прави нищо и да си почива. А дали това не беш ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-06-27T23:22:07+03:00 865 2

Мечтата на Иван Георгиев 🇧🇬

Иван Георгиев имаше една мечта. Той беше обикновен човек и затова мечтата му също беше обикновена. Сигурно сега ще попитате за какво може да си мечтае един съвсем обикновен и средностатистически българин. Вие какво бихте предположили? Пари, слава, власт..? Или нещо друго, за което не сте и предполаг ...

AndyVTR

Проза » Рассказы

2010-06-27T20:13:44+03:00 1.1K

Градска трагедия 5 🇧🇬

По едно време до мен дотича едно голямо рошаво куче. Уплаших се, че ще ме ухапе и вдигнах ръцете си, за да се предпазя. Тъй като седях на асфалта, главата му беше на нивото на моята. Животното ме подуши и побутна с нос рамото ми. Усетих топлия му дъх.
– Махай се оттук! – извиках аз.
Кучето ме изглед ...

Heel

Проза » Рассказы

2010-06-26T21:23:10+03:00 834

Знанието 🇧🇬

ЗНАНИЕТО
Дядо Стамат много остаря. Трудно ходи, оплаква се, че краката го болят, че няма сила. Седи с часове на пейката пред къщи и наблюдава как животът тече край него. И сега потътри крака към любимото си място с почукване на бастунчето по циментираната пътека. А там вече е седнал студентът Ивайло ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-06-26T14:25:30+03:00 977 4

Жената, която пожела да спаси своя убиец 🇧🇬

Облаците плътно покриваха небето и не позволяваха на нито един лунен лъч да се спусне над града. Едрите дъждовни капки се сипеха над глухата уличка.
В мрака на тази малка уличка, без нито една здрава лампа, освен дъждът се чуваше и тракането от женски токчета. Съвсем бързо тропаха, без да спират вър ...

darkwish

Проза » Рассказы

2010-06-25T19:53:12+03:00 818

Музата 🇧🇬

Станах, измих си зъбите и си направих кафе. Седнах да го пия и си запалих цигара. Реших да си пусна музика, но докато прехвърлях хилядите песни, не си харесах нито една и затова просто не си пуснах музика. Вчерашния ден се беше случило нещо голямо. Ехото от него все още отекваше в душата ми, но махм ...

NNY

Проза » Рассказы

2010-06-25T14:52:03+03:00 1.1K 2

Природа 🇧🇬

Птича песен прозвуча рано сутринта. Слънцето все още не бе изгряло, но луната вече бе залязла и земята бе студена. Дърветата изглеждаха като застинали помисли на някой съмняващ се във всичко и отказващ да даде мир на душата си бог. Тези от тях, които бяха напъпили, напомняха на хора, които са обвили ...

Liudmil

Проза » Рассказы

2010-06-25T09:49:22+03:00 2.3K

Лебед от билетче 🇧🇬

Лебед от билетче...
Беше мрачен и дъждовен ден, но не от онези обикновените за зимния период, а от първите такива, когато всеки се буди сутрин и усеща в гърдите си онази буца лед, която е заседнала там. Денят не просто беше мрачен, той бе изпълнен със студ, студ дълбоко покълнал в телата на всички о ...

Pusciferian

Проза » Рассказы

2010-06-25T09:43:38+03:00 1.4K 2

Прозрение 🇧🇬

Въпрос на време е да прозреш истината за „любовта”. Три пъти се привързвах към трима различни мъже – и по външност, и по характер, и по интелект. Значи ли това, че три пъти съм променяла себе си, докато съм търсела същността си? Вероятно...
Първата ми любов. Това беше една странна любов, в зората на ...

kamee

Проза » Рассказы

2010-06-24T15:26:55+03:00 559

Градска трагедия 4 🇧🇬

Когато мръсникът започна за разкопчава копчетата на палтото ми, аз успях да се извъртя, след което го одрах по бузата. Очите му се опулиха от изненада.
– Кучка – изсъска той и ме перна през устата.
– Махай се или ще ти избода очите – казах с изненадващо спокоен глас аз и се опитах да отблъсна гнусни ...

Heel

Проза » Рассказы

2010-06-24T14:33:58+03:00 971

Човекът, който имаше рожден ден 🇧🇬

Един човек имаше рожден ден, но не ме покани. Да сме големи приятели – не сме, да съм се почувствал обиден – не съм, но ми става чоглаво като си помисля що ядене и пиене ще има.
На обявената дата за партито наминавам „случайно” на адреса. Голяма сграда, на алеята пред нея паркирани тузарски автомоби ...

Romanov

Проза » Рассказы

2010-06-24T10:47:08+03:00 1.5K 8

Любовта като споделеност 🇧🇬

Водещ етап от личностното израстване е намирането на нещо вкусно, в поредната порция трудности от шведската маса наречена живот.
В този ред на мисли, денят е вече отлетял. Oстанал е само неговият приятен завършек. Пътувайки за мястото, се разминавам с хора. Всеки попаднал в своя си свят. Аз днес съм ...

barsi_meche

Проза » Рассказы

2010-06-24T10:21:30+03:00 1.4K

За колегите с любов 🇧🇬

След като напуснах любимата ми фирма, често си спомням за бившите ми колеги и за годините, които преживяхме заедно. Това бяха едни дни на безоблачното щастие и много смях. Екипът ни беше страхотен. Млад и готин шеф, който с течение на времето свикна с нашите изблици на лудост, аз, колежката Цвети и ...

katerina6

Проза » Рассказы

2010-06-23T23:12:12+03:00 1.8K

Бягство 🇧🇬

Бягство
Бяха изминали часове, здрачаваше се. Лицето, краката и ръцете ù бяха надраскани от клоните, роклята ù беше раздърпана на места. Но тя продължаваше да върви и да навлиза по-навътре в гората. Не след дълго изгря луната, беше пълнолуние. Лунната светлина падаше под странен ъгъл, когато момичето ...

nincheto5

Проза » Рассказы

2010-06-23T22:57:19+03:00 1K

Мъртвецът не маха за сбогом I част 🇧🇬

Като премислях всичко по-късно, можех да си спестя куп неприятности, ако не бях идвал в този град и вятърът ме бе отвял в някое по-незабележимо градче, далече на север... Рим е хубав град, дори и за лаик като мен, който не се интересува много-много от природни красоти и бърка наследството на Микелан ...

Bardejov

Проза » Рассказы

2010-06-23T20:31:17+03:00 1.3K 3

Нехладнокръвно 🇧🇬

Когато чу звука от изстрела, Сара се втурна по стълбите. Толкова искаше да избяга, че краката ù се превиха и скоро цялото ù тяло се озова на пода. Опита се да стане, но усещаше ужасно силна болка в ръката си. С големи усилия успя да стане и се хвърли през вратата с всичка сила. Бяга около десет мину ...

up-1-level

Проза » Рассказы

2010-06-23T19:35:35+03:00 1.1K 2

И на следващия ден 🇧🇬

Ако бях оптимист, щях да си мисля само как накрая на деня ще си седя, ще си пия бирата и всичко от този ден изведнъж ще придобие смисъл. Ако бях песимист, щях да добавя, че да живееш за едната бира накрая на деня си е жалко.
Реалистично погледнато обаче, аз не мислех – аз просто седях. Седях на опаш ...

Banath

Проза » Рассказы

2010-06-23T19:11:52+03:00 1.4K 1

Снимката, на която не ме виждате 🇧🇬

Детето, което е залепило нос на прозореца, съм аз.
Всъщност на снимката не се виждам, понеже никой не снима прозорци с деца, които са сплескали носовете си в стъклата им в желанието си да видят повече и да бъдат участници в събитията. Не че не ме поканиха да се снимам. Страха си да не би да не ме за ...

Апостолиция

Проза » Рассказы

2010-06-23T13:32:37+03:00 1.6K 5

Кафенето и Магазинът, които .... 🇧🇬

Кафенето и Магазинът
Витрините на Кафенето и Магазина се вторачваха една в друга, и нямаше начин да не е така – разположени един срещу друг от двете страни на тихата квартална улица, бяха обречени на това.
През деня Магазинът се заливаше от смях, грейваше от цветовете на плодове и зеленчуци, крещеше ...

Rondissima

Проза » Рассказы

2010-06-23T13:26:44+03:00 903 5

Сибирска история 🇧🇬

Сибирска история
Това може да се случи само във виртуален Сибир! И както в истинската географска област човек може да се скрие така, че да не го открият, и в интернет пространството се случва… ама повечето го знаят.
Така и аз попаднах в подобна история, но не в „любовен триъгълник”, а в „странен чет ...

latinka

Проза » Рассказы

2010-06-22T22:08:35+03:00 945 3

Създаване на любовен квадрат 🇧🇬

Някои неща само на мен може да ми се случат. Например да отида с втория си мъж на море и да срещна на плажа първия. И стой, та ме гледай между двамата!
Първият - синеок красавец, с тежест, с положение. Вторият - зеленоок красавец, тънък и строен, страшно обещаващ, понеже е млад до безобразие и няма ...

Апостолиция

Проза » Рассказы

2010-06-22T13:17:31+03:00 1.3K 5

Старата жена 🇧🇬

СТАРАТА ЖЕНА
На Христина Т.
Работех вече близо година в централното кафене, точно срещу градския фонтан. Наричахме фонтана „градския”, макар да не беше единственият фонтан в градчето, но този заемаше видно място на главната улица и може би затова се беше наложило това название. Кафенето беше хубаво, ...

georgibogdanow

Проза » Рассказы

2010-06-22T11:24:22+03:00 1.3K 2

Портрет - 5 част 🇧🇬

img1.liveinternet.ru/.../15005995_Klod_Mone.jpg
- Приятелката ми Демиен се реши на операцията! Да знаете само, господа, колко много се радвам. Мисля си, как да ви се отблагодаря, задето я подтикнахте... Страхът ù се стопи! Значи, ставаме цяла дружина, вярващи в нея... - Мария сияе цялата, като едва- ...

kalin8

Проза » Рассказы

2010-06-22T10:51:22+03:00 668 2

Нежно цвете 🇧🇬

НЕЖНО ЦВЕТЕ
Седях на плажната кърпа и гледах към огромния басейн, пълен с боричкащи се младежи, родители, които учат децата си да плуват и възрастни хора, които се опитваха да докажат на себе си, че все още са в добра форма, както някога.
Смесица от весели смехове, плискаща се вода, писъци на момиче ...

talantliva2

Проза » Рассказы

2010-06-21T19:19:06+03:00 1.3K 1

Разказ без име 🇧🇬

Симона стоеше на брега и гледаше реката. По страните ù се стичаха сълзи. Спомени нахлуваха в главата ù бавно и мъчително. Припомни си всеки момент, който искаше да запомни, но това ù носеше голяма болка. Всеки спомен ù напомняше за него. За човека, който обича, за човека, който я изостави, за човека ...

Mim4etUu

Проза » Рассказы

2010-06-21T13:53:55+03:00 1.3K 3

Най-красивата дума 🇧🇬

Tолкова! Толкова, колкото! Толкова много, колкото можеше да се иска от перфектната любов! Мъжът ми е най-красивото нещо, което очите ми някога са съзирали! Когато слънцето залязва, той нежно ме прегръща и топлината на тялото му облива моето, както вълните измиват мидите по пясъка. Когато слънцето из ...

Monny

Проза » Рассказы

2010-06-21T13:23:23+03:00 909 1

"Празно. Кубче." 🇧🇬

"Празно. Кубче."
Прасковите в градината вече окапваха.
Есента напираше да влезе в нашия дом, защото никъде другаде не я искаха.
Ние винаги я приемаме с отворени обятия и готови за пожълтяване, листа.
Тук е градината на времето. ...

Pusciferian

Проза » Рассказы

2010-06-18T14:11:39+03:00 1.2K 2

Огледалото 🇧🇬

ОГЛЕДАЛОТО
Градът беше притихнал. Не от страха, който носеше думата “война”. Беше замрял в тиха есенно-обедна леност. Врабците се криеха в сенките на стрехите. Тесните калдъръмени улици дремеха. От малко прозорче бяла завеска се опитваше да излети навън – първом трепваше леко, като клепка в съня, сл ...

Rondissima

Проза » Рассказы

2010-06-18T13:59:27+03:00 2.2K 6

Аз и Вечността 🇧🇬

Протягам ръка в мрака и напипвам дръжката на пистолета ми. Вдигам го, свалям предпазителя, опирам го в слепоочието си и натискам спусъка. Оръжието изщраква, но не произвежда изстрел. Опипвам барабана. Някой е извадил всичките куршуми. Шибаняци... Човек вече не може да си пръсне шибаната глава на спо ...

NNY

Проза » Рассказы

2010-06-18T11:50:42+03:00 1.7K 5

из "Приказки от Никъде" 🇧🇬

- Какво става с Ръмжача? - попита един ден Скиталецът. - Къде е?
- Не зная - сви рамене Шира. - Търсих го вчера, но не си вдига мобилния телефон...
...
- Здрасти - махна им с ръка Сянка. - Как сте?
- Сянка?! - учудено възкликна Скиталецът. - Какво правиш тук, не трябва ли да си в Лагера?! ...

Bersek

Проза » Рассказы

2010-06-17T17:38:03+03:00 636

Престъпление и наказание 🇧🇬

"Животът никога не е справедлив...
И може би това е добре за повечето от нас."
Оскар Уайлд, 1895
Нека ви разкажа една история; история, в която престъплението и наказанието невинаги вървят ръка за ръка като влюбени под пролетното слънце. История, в която няма добри и лоши, нито черно и бяло. Истинск ...

pinky6000

Проза » Рассказы

2010-06-17T10:20:38+03:00 1.4K 1

Ъгъл 🇧🇬

Слънцето прониква между пердетата и лицето ми е изпотено. Някаква муха се разхожда и заплита крачета в прорасналата ми брада. Побърква ме. Ако можех рязко да извъртя глава, сигурно щях да я прогоня. Нищо не ми остава, освен да се опитам да не я чувствам.
Вероятно вече сме юни. Или юли. Много е горещ ...

anonimapokrifoff

Проза » Рассказы

2010-06-17T00:43:28+03:00 1.6K 7

Пътник 🇧🇬

Пътник
В нощния автобус беше само тя. Снежинките падаха на едри бели парцали, а стъклата се явяваха последната им предсмъртна гара. Беше цялата в черно - черна широка шапка с козирка, черни ръкавици без пръсти - ръце, облечени в черна маска. Лицето ù оставаше мистерия. Наведена надолу, тя четеше вгл ...

zelena-muhomorka

Проза » Рассказы

2010-06-17T00:32:35+03:00 927 4

Ярост 🇧🇬

Яростта ми започна да ме поглъща. Седях на края на леглото си, хванал главата си с две ръце и се тресях от абстиненцията. Цялото ми тяло отчаяно агонизираше, искаше хероин, плачеше за него, бунтуваше се, а съзнанието ми вече беше приело факта, че ако не спра да се боцкам, съвсем скоро ще свърша в мо ...

NNY

Проза » Рассказы

2010-06-17T00:17:46+03:00 2.1K 7

Тишина 🇧🇬

Денят започна както винаги. След като се събуди, той остана да лежи още известно време в леглото, в едно странно, мързеливо състояние, без да си отваря очите. Не се чувстваше напълно отпочинал. Остатъците от умората бяха покрили мислите му като паяжина. Може би това се дължеше на факта, че беше легн ...

AndyVTR

Проза » Рассказы

2010-06-16T21:50:57+03:00 1K

Легенда за звездите 🇧🇬

Преди много години, в едни далечни земи, имало един човек. Той през целия си живот бил много добър и трудолюбив. Вършел всичко за семейството си и за другите около него. Имал добра жена, която също му помагала по време на трудност, и две дъщери, които той много обичал.
Въпреки че не били много богат ...

Jigsaw

Проза » Рассказы

2010-06-16T20:28:08+03:00 2.3K

Интуиция 🇧🇬

ИНТУИЦИЯ
Вървим с Асен към автобусната спирка. Той е малко по-дребен от мен и трудно ме следва. Не го щадя, защото има опасност да изпуснем автобуса. Спътникът ми говори задъхано:
- Не мога да живея повече с тази жена, казвам ти.
- Ами изгони я тогава, като не можеш - лесно решавам проблема аз, нали ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-06-16T15:13:27+03:00 839

Триминутен етюд 🇧🇬

ТРИМИНУТЕН ЕТЮД
Прииска му се да блъсне с ръка по бюрото, да скочи от стола, да изкрещи от изненада и от радост, да затанцува - вместо това бавно кръстоса крака, облегна се назад и я погледна косо, изпод вежди.
Не помнеше вече откога не беше му се случвало – жена да го "подмине", да не се опита да с ...

Rondissima

Проза » Рассказы

2010-06-15T16:26:28+03:00 940 4