Кубинско болеро, пиано

„Откровение 13 | В годините на киборгите“ е съвременно анти-пророчество — манифест на разпада, електронен шепот от утрешния ад. Машини с душа, но без съвест. Хора с тела, но без мисъл. Естетика на клеймото, думи срещу тишината на подчинението.
#Откровение13 #Totenkopf #КиборгитеИдат

Затворих вратата на стаята си, за да не влезе вътре студът на настъпващата зима.
Затворих очи, защото зимата се беше превърнала в ядрена, но аз никога не го разбрах.
Разказът (без заглавието) участва в конкурса за ноември на „Страшен разказ в две изречения“ и не спечели награда.

Глава пета
„Ще се огледаш в нечии очи
и ще си кажеш, че си само струна,
която нивга няма да звучи
в отблясъка на вчерашни лъчи, ...

Довършвам пасажа.
Предсмъртно отричам,
събрала куража
да спра да обичам.
Дописвам финала, ...

Мирише на барут!
И на смърт ми мирише..
Земята, задавена с кръв,
все по-трудно диша.
Тоя свят ли е луд? ...

Не се играе вече
на „Прескочѝ кобила!“
Но споменът за нея
не спира да окриля!
Не се играе вече ...

На Никулден Кума Лиса - с раничката на гърба - с Кумчо Вълчо се здрависа в заскрежената гора. Спря пред него и му рече:
- Абе, Вълчо, що така в тази декемврийска вечер ходиш гладен из снега? Искаш ли да хванем риба - едър сом или шаран? С теб, пред твоята колиба, да я пържа на тиган! Знам един голям ...

В съня ти тази нощ ще дойда аз.
По Хермес първо стих ще ти изпратя,
а после яхнал белият Пегас
ще полетя към теб през небесата.
Ти вярваш ли, любима, в чудесата - ...

Не казвам нищо вече от учтивост,
а маските? Напалих огън с тях.
Когато ми е криво – ми е криво,
щом весела съм – песен съм и смях.
Не знам какво са сън и мир, и леност, ...

Силното момче
(На моят племенник Григор)
Едно момче порасна сякаш изведнъж,
бе дете, младеж, а сега е млад мъж.
Върви по своя път с вяра и надежда, ...

ФЕРИБОТ
1.
Фериботът е огромен. Поне така ми се струва. По-висок е от мен. Гледам го от пристанището и се удивлявам. Много автомобили влизат в огромния му корем, паркират съвсем близо един до друг. Хрумна ми, че при вълнение ще се сблъскат и ще ожулят лака и страничните лайсни. А отворът отзад поема ...

Булгар-култ-култур-артикул
на демокрацията:
нон стоп бол
топ,
шок, ...

Недалеч от езеро Йелоустоун в планината, се бяха събрали хората от племето, за да чуят историята на техния стар събрат, който живееше вече близо 70 години. Той бе седнал вътре в една от типите край огъня. Това се бе случило, малко преди новите заселници да завладеят тамошната земя. Всички искаха да ...

.1.
Ако на лъжата краката са къси, на истината са дълги, то на глупостта, може би, са на шпагат.
2.
Трай, бабо, за хубост; дядо – за сила и младост; стринке – за престиж; вуйчо – за екскурзия в Париж…
И от цялата работа излиза, че сме най-силната, хубава, млада и успяла нация, разпръснала се по свет ...

Тишина. Само тя те заобикаля. Дори светлината не може да послужи за ориентир, за който да се захванеш, пък макар и уклончиво. Все пак е зима - началото и краят на деня са най-близо помежду си.
Спомените пак се борят за надмощие в съзнанието ти. Само те са останали. Подобно на потъващ в забрава дикта ...

Липсваш ми
да ти кажа,
не защото не си до мен,
но няма да те лъжа,
липсваш ми, мамо ...

Слънцето вече се бе изкачило по билото на небето почти до върха му, но в гъстата странджанска гора продължаваше да е сумрачно. Преплетените гъсти разлистени корони на лъжниците не пропускаха слънчевите лъчи да се промушат между листата и да осветят подлесието.
В най-затънтените дебри кукувица отброя ...

Ако знаех къде ли се намираш сега,
бих пребродил аз смело не една планина.
Бих преплувал морето, бих изпил езера,
за да стигна до теб, но - някой ден, не сега.
Ти сега си далече, в своя приказен свят ...

Човекът с тика на окото си говореше сам и всички си мислеха, че е луд – беше в началото на ерата на слушалките.
Човекът с тика на двете очи си говореше сам и всички си мислеха, че говори по телефона – беше в края на ерата на слушалките.
Разказът (без заглавието) участва в конкурса за ноември на „Стр ...

Бъди любов необорима,
опиваща, една, всезрима.
Изящно следвай нежен зов
от светлината лъчеслов,
нашепващ "Моя си любима..." . ...

ДС агент с кодово име Тотенкопф не е съществувал никога. Това е име от германски мит. Мъртвешките глави? Не мога да бъда копие на имитацията.
Стъпките на отмъщението тропат по вратите на позора. Виолините свирят върху гроба на неутралитета. Поетите пият от виното на забравата – ни бяло, ни червено. ...

Глава четвърта
„Идилията винаги е измамна. Най-нормалното нещо на света е самообявяващата се за най-нормалното нещо на света ненормалност!“
Мигел Уртадо, „Убежището на блуждаещия безпочвеник“ - ноември 2133
Фаял, Азорски острови - сряда, 10 април 2103
„Неканена пристига любовта. ...

Тихи нощни улици:
стъпки отшумели -
жълти листи по паважа.
Аз вървя, запалвам си цигара -
къдравият дим обгръща ме, сияе: ...

- Видя ли я? Отиде ли на..
- Да.. по устата и още имаше захар..
- Е.. кой да я изкъпе, тя си нямаше никого.
Преди няколко дни
Съвестина седеше на своята пейка в парка. Близо до кварталния супермаркет. ...

Ти си ритъмът и блусът,
на пианото ми пулсът.
Подарената корона
и страхът от микрофона.
Ти си истински арсеник - ...

И не живея никога сред спомени,
от минало и бъдно нямам страх.
Светулките – от зимата прогонени,
на топличко в душата си прибрах.
Обичам ги и черните и белите, ...

Напоследък у нас стана много популярно да се обсъжда т. нар. „съдебна реформа“. Колцина от обсъждащите я обаче имат дори бегла представа за естеството на съдебната система? Колцина са достатъчно компетентни, за да е възможно да знаят каква е конкретната дейност на прокурорите, съдиите и следователит ...

Смълчано време. Време на обида.
И време за разпъване на кръст.
А някой пак пироните забива,
за да порасне след това. На ръст.
Душата му с размера на стафида ...

Ако се замислиш.
Не си роден по своя воля. И по своя воля няма да умреш. А по средата между двете – имаш воля да живееш, да съзреш и да угаснеш.
Но тази воля става право с годините. И затова волята решава да не упражнява правото си. Едни решават да живеят, други – да узряват, трети преждевременно да ...

Напоследък, често ходя в парка,
от който - живи връщат се само...
На моя мъж цветя тъжни слагам,
на бор съседен, тъй чука кълвач...
Секунди мери - часовник, сякаш, ...

На безсмъртния Вапцаров
Безочливите хора между нас
приеха, че животът ти е стока.
„Борбата е безмилостно жестока!“ –
написа ти в предсмъртния си час. ...

Да те чета е тиха радост,
поезия- екстаз в гръдта.
Прегръщам пъстрият ти патос
превръщащ искрено света
в безспорна философска святост. ...

Поредна нощ безсънна, нецелуната
виси луна над мократа ми стряха
и идва ми да тръгна след катуните,
те лятната си песен не допяха.
Запрегнали жребците запенените, ...

А някой казва, че сме същите!
Ооо, не! Не сме, приятелю, уви!
Годините отпечатъка свой
оставили са и то в нашите души!
И нека не гледаме бръчките, ...

кипи кръвта на
младостта - взривява и
душѝ споява -
грабва и увлича - и
лудее - и обича

Разказвам в стих за теб,
а после слушам
как листите нашепват благослов!
И става тихо, тихо...
Да послушам ...

Бибка чата! Скачам от кревата!
Събуждам компа и хвърлям по един белтък!
Няква чичка от Монтана жалва ми се-бил карък!
И с хъс на първокласник зима мен да учи
каква да съм била, че да ми се случел.. ...