мини проза
Пламъчето вече изтляваше в очите на чорбаджи Драган, когато една ръка сякаш го дръпна от небитието и пак го върна в познатия му свят - в домашния уют на голямата чорбаджийска къща... През замъгления поглед на вече уморените си и пресъхнали очи старецът видя един твърде блед и размазан сил ...

Иванчо: Тате, кое е по-опасно? Жена да се разболее от Ковид 19 или да се задави от 19 сантиметров?
Бащата: Ако беше казал 25 сантиметров, щях да ти отговоря веднага!

Тъй малко тишина! Покой душата иска,
от грижи уморена и вечна суета.
На прага есента е, облаците тичат.
Скоро ще увехнат последните цветя.
С пламтяща красота, със сетното послание, ...

Пак ли душата ми в стих за море ще зимува?
Думите вятър разбърка ги с мидички бели.
Точно научих се щастие как се римува
и пред вратата ми есен изпъстрени черги разстели.
Златни, червени, но сухи. Отчайващо сухи. ...

Какъв език ли не научи?
И не, че ще те разберат.
Говориш с котка, птица, куче,
искри в очите им блестят.
Денят ти с мокър нос започва ...

Не намираш своето място,
та нима животът раздава места?
Без да знаеш ти връзва хомота
и ореш в непозната бразда.
През чакълести, глинени ниви ...

Открадна стих и после го издаде.
Дори го рецитира пред тълпата.
Взема със него няколко награди
Издигна се - макар във махалата...
На изборите се кандидатира ...

И пак ще изгрява Слънцето над морето,
отново ще се къпят лъчите му в синева.
А то ще чертае слънчева пътека от небето,
ще ги стопля с лъчите си него и хората.
Пак ще изгрява то отново самотно сутринта, ...

Има срещи, които се забравят.
Те се случват между хора,
които случайно по пътя се разминават.
Само за секунди, дори,
необикновена близост преживяват, ...

Плагиатствам 😊
25:63 часът. Спокойна вечер. Говоря си по телефона с чаша уиски в ръка. Не мисля за нищо. Щастлив съм.
Всъщност, този GSM не съм го зареждал от месеци, но е хубаво да си говориш с някой. Особено, когато не става дума за утре.
Утре е нещото, което ме кара да мисля, а мисленето руши щас ...

Управителят, собственик, продавач и всичко останало на мини супер-маркет „Двама са малко, трима са много” Мишо Мишков подтръчкваше към работното си място и жизнеутвърждаващо си свирукаше. Лятото настъпваше с пълна сила, в главата му се плискаха вълните на родното Черно море, защото тази година щеше ...

Понякога човекът греши в усилията си да направи нещо по-добро и преживява провал, но по някога човекът е устремен от грешките си, предвид провала да направи нещо по-добро и това води до успех. Най-интересното от цялата тази работа е, че твърде често, на първа линия, успехът води до провал, който от ...

Не обичам често,
даже никак и
панякога пиша,
но не обичам поети,
а здрави момчета. ...

Заставам пред долапа с чудесата -
две-три лютивки във буркан,
на баба ми, смокинови, сладката...
Отдолу - ръчно шитият юрган...
И кестени, строени във редица, ...

Приготвях някакъв обяд и ми се наложи да взема от хладилника няколко яйца и в този момент, сякаш светкавица разцепи съзнанието ми и изплува с бързината на светлината , спомен, свързан с едно яйце.
Бях на около 4 или 5 годинки, възраст от, която имам още спомени, бистри и прекрасни. Помня онези време ...

Моите мъртви
на дълга редица от пламъци
вкупом полягат
към сухата спечена твърд.
Жълти, по края със черно - ...

Не те разбрах и съжалявам,
сега съм сам, сам, сам...
и да те мисля не преставам,
от грешките си ме е срам!
Слепец съм бил, това е ясно, ...

Ти можеш ли, мила, пожар да гасиш,
запален наяве и стихнал насън.
Ще можеш ли, мила, над него да бдиш,
да чакаш, да страдаш, да плачеш навън.
Ти знаеш ли, мила, пожар да гасиш, ...

Баба костенурка
един ден си рече :
при моята булка
ще отида вече,
то не е дале4е - ...

Мога да бъда дъждовна,
капеща и колеблива.
Ти ще ми бъдеш виновник
верен, щом стана летлива.
Мога да се изпарявам ...

ЗА СЯНКАТА
Автор: Един Морич Кинкел, Босна и Херцеговина
Сенките ходят в града,
влизат в универсални
магазини, в банки, в барове; ...

Гори ме бездната на световете,
в които от случайност съм роден
и катедралите на мисълта -
високи и студени,
надвесени от Времето над мен, ...

Надявам се да не приемете, че плагиатствам Дъглас Адамс. Просто Вогонците реално съществуват.
2186. Прекрасна и щастлива за мен година. Сдобих се с мечтата си.
Стоях в голямото хале и с грейнали очи се радвах на моята "Мортана-Бенс". Малък кораб за междузвездни полети. Имаше всичко, дори и хиперсвет ...

Написах ти писмо на лист от кестен
и в локвите го пуснах – да те търси.
Не помня друга тъй красива есен.
Макар че те изгубих. И е късно.
Броя на дните сиви неспокоя, ...

ГЕНЕРАЛ ИВАН ФИЧЕВ
(1860г. - 1931г.)
България е днес свободна.
България живее и цъфти,
но всичко бе платено с кърви ...

"Ще има срещу ковид строги мерки,
да пускам в училище децата не желая,
но за тях - вашите синове и щерки -
отварям кръчми - защо се чудя и мая!"
Уважаеми родители, има за какво да се тревожите!Вместо децата ви да учат, има риск да станат пияници!Защото липсата на активност често води до пороци!Въобщ ...

На алея до брезичка
Чичо Снежко сам стои.
На главата му – паничка,
за носленце – морковче стърчи.
От брезата клонки две ...

Отпива виното на залеза небето
и угасило светлината
морно над света поляга.

От една прекрасна комбинация от усещания,числа и спомени се получи това музикално произведение.
Композитор и изпълнител: Иван Дракалиев✍️👈🙏
21/10/2021г.
Москва