Не е виновно времето, че бърза
часовникът – за дясното въртене,
Тъгата – че за шията ми вързана,
е дишаща , единствено чрез мене.
И тялото ми – за студа наоколо ...

Учудващо близки са младите лъвове
на малцово уиски в ирландските пъбове.
Те имат амбиции безкрайно големи,
да заемат позиции във всякакви схеми.
Успаха народа, че идват от Харвард. ...

Пак събрахме се на двора,
дузина палави хлапета,
зайчетата малки бели,
хрупат морковчета цели.
Баба каза с весел глас; ...

в краката са̀мо
гледат ли си — слепи са
за синевата

Преди много, много години, в едно царство, живял цар със своята царица. След като царицата родила първия наследник на царството, се разболяла и повече неможела да има деца.
Когато единственият принц пораснал, царят започнал да го взема навсякъде със себе си. Водел го по държавнически срещи, на лов в ...

Последната карта
От любовта се ражда поезията.
Първо не я забелязваш до теб.
После се случва да се разминете
без да познаете думи съзвездия. ...

Влез в играта
със залог „Живот",
авантюрата е с риск
“Да бъдеш“.
Избери свободно, не мисли ...

ЕСЕННО
По
жълти
листове
без цел вървя ...

Не мога да дишам. Задушава ме миналото и давам всичко от себе си за да изляза, но май съм си намерила удобно местенце и протестирам.
Протестирам със себе си.
Харесва ми да съм там , в спомените, тях никой не може да ми отнеме. Уютно е. Но е време да си отнема достъпа до там. Ще се вържа със синджир ...

Малка скитница по звездите
от един в друг паралелен свят,
самичка съществува през дните
от кръговрат в кръговрат...
Тя, неведомата душа, ...

Анонимността във виртуала дава свобода,
измамна, заслепяваща заблуда.
Всички затворници сме на матрицата деца,
по правила неписани играем - играта луда.
От енергия пропити са нашите души, ...

Седем малки пойни птици
пеят, кацнали на жици.
До, ре, ми, фа, сол, сол, ла, си.
Хайде, ти ги повтори!
С тази музикална гама ...

При тази буря бях с превръзка на очите
Ти се криеше от облаците под дъгата
Вървейки през живота,
подхлъзвайки се по лед,
но някак си не можехме да избягаме един от друг ...

Когато притъмнява вън
се приютявам
при мрачните предчувствия,
отчаяната воля
и черните езици на огъня ...

Вървим си дружно, уж сме в крак,
слепци ни водят среброоки.
А без билетче няма как,
посоката е... Напосоки.
А някой беше обещал, ...

ТЯ: В тъмата, отче, аз пропадам!
Нещастна съм и много страдам!
Мечтата ми на поетеса
покри най- мрачната завеса!
Какво да правя? Днес без рими ...

Хей дечица мили, тук елате
да попишем с вас числата!
Кръгче цветно рисувате с бой
нуличка на лисчето вече се откри.
Нека сега почнем със едно, ...

Аз съм Миша, малката умница
по математиката съм царица.
От бати Тони знания получих
и цифрите играейки изучих!
А сега знайте във този час ...

Пониква есенна тъга,
щом лястовиците забравят да си идат
и на слънцето банално похотливите лъчи,
засвирят късна серенада на разголеното семе.
Когато песъчинките от плажа се разплачат ...

Щом ще бъдеш в първи клас,
да броим. Започвам аз.
Носорогът сам живее.
Че един е му се смеят
две камили, три орлици. ...

Вече станал съм кожа и кости,
изтощен от корона и страх.
Няма време за никакви гости.
Да изляза навън? Ще е грях...
В мен поетът не вижда предели. ...

Внезапно като летен звън,
прибра днес есента мъглите.
В лъчи от слънце заблестя,
на пролетта да ни припомни дните.
Лъчите слънчеви блестят, ...

Последна нощ,
от утре съм заключен пак!
Поглеждам през прозореца
и виждам полицай!
Не ме е страх от теб, ...

Ние сме нежни, раними души,
много сме кротки и много мълчим.
Ние сме огън, който гори,
ние сме гълъб, който кръжи.
Ние сме песен, която се лее, ...

Да се ваксинирам или не?
Сертификат зелен да имам
и грешница да бъда или не?
Таз дилема пред мен не стои!
Свободна се родих ...

Объркани мисли, объркани животи,
комедийни трагедии, истерични комедии,
стъпки отминали, нощи пропуснати,
чаши без дъно, гари без влакове,
Душата ти празна, скрит в себе си: ...

Мисля за нея
Когато времето се променя – мисля за нея.
Когато птичките пеят – мисля за нея.
Когато настъпва нощта и изгряват звездите – мисля за нея.
Когато падат красиви снежинки – мисля за нея. ...

Мое синьо пристанище,
бряг от усмивки,
струна в душата ми,
зора във очите.
Мое перо вдъхновено, ...

“Ухание на захаросан мед,
блаженство, топящо се в устата.
Така омайна си ми,
чак подкосяваш ми краката.
Зърна ли те, даже да е миг, ...

Като кораб след буря се будя,
лашкам се във бездна от синева.
Вените напълнени със въздух,
в главата ми мисли от вода.
Течението леко ме оттласква, ...

Летят разноцветни листата
и сякаш килим от цветя
разстила навред по земята
с вълшебна ръка есента.
В душата ми струните скъсани ...