СОФИЙСКИ РОМАН
Глава единадесета
Топла лятна нощ се разтилаше над широкото и равно пловдивско поле. Блестящи звезди мигаха разпръснати по цялото небе. Небето тъмно синьо бе осветено само от лунния сърп и звездите. Сред тях най-силно блестеше Вечерницата, която от време на време се скриваше зад някое ...
Със замах небето скъса свойта огърлица,
пръснаха се капки дъжд, безброй мъниста.
Облаци разперили криле на птица,
обсипани с яхонти, в цвят на гълъбица.
Разстилат залезите кървави рубини, ...
- Целувка? До довечера почакай -
сестра ми шепне нежно в телефона си.
А после тананика замечтано
поглеждайки на често към часовника.
- Момиченце, кажи му, не внимава ли, ...
Гара Стралджа е тук. Слязох бавно от влака.
На перона сърцето ми стъпи с крака.
Не пропусна да мине край мен севернякът
и да вдигне за поздрава „Здрасти!“ ръка.
Гара Стралджа запя и гласът ѝ отекна ...
В едно далечно кралство живял красив, но недъгав принц. Като дете бил пострадал по време на езда. Кралят и кралицата събрали лечители и магове от целият свят, но никой не успял да помогне на болния младеж.
Една нощ в покоите му се появила стара и грозна вещица. Очите й били жълти като на змия, а рок ...
На Нели и Дечо
Ако някога дойда неканен в градчето,
в дома ви на скалистия бряг,
не се сърдете, не ме гълчете -
аз съм споменът ви, на миналото знак, ...
Какво е животът с огнище без пламък?
Щастлив е човекът, любов ако има,
излязъл на светло от тъмния замък,
искрата запалил в сърце на любима.
Кръстосвах на длъж и на шир по страната, ...
Любовен възел
Какво от лятото прозирно ще вземем,
коя вълна надежда ще ни донесе,
кой ли пристан океана ще превземе
и ще ни потопи в илюзии за време? ...
На есен и морето е червено,
така се вижда, ако през листата
погледне се и синята вселена
със слънчеви лъчи кипи оттатък
сезонът от дъждовни листопади, ...
Не вземай ти живота на сериозно,
от него жив не е излязъл никой,
не слагай му украси и помпозност,
а го живей и никого не питай
дали добър е или пък е лош, ...
Лечители
Чуйте, деца! Чуйте, как необятния син Океан, приглася на Майчица Земя, в песента на живота. Приглася и долавя всяка нейна въздишка. Долавя, и я теши той, с нежен плисък по крайбрежията. А понякога, мощно и неудържимо надига огромни вълни, за да я защити от вредителите ѝ, като ги смирява със ...
Скупчени около самоделно скованата маса в кварталната градинка,
всеки развързал торбата с приказки и ха-ха да бръкне в нея...
Насреща ни бай Мишо Демократа тътри крака подпирайки се на бастуна..
- К'во става бе демократ,...пак спечелихме а,.. ама на ноемери месец...- заядохме го отдалеч
- Ааа, не зн ...
Засвирил като козоног сатир
по турски седнал сред тревата суха,
сирингата и глухите я чуха,
че есента пристига най-подир.
Той е бездомник вятър - северняк, ...
Всеки ден ни дава нещо ново и ни оставя следа в нашия жизнен път.🌍
А,аз реших да ви споделя това данс-фънк-грув инструменталче!🙏
Приятно слушане на всички!🎼
(live recording in Moscow)
Идат пак избори.
И пак всичките кандидати за хамама се надпреварват да предлагат. Какво ли не…
Ако им вярваш – скоро всичко ще е по мед и масло. И ще раздават бутонки на гражданите – да не се изпързаляме…
хххх
Някои чакат ЧЕСТНИ избори… ...
Увехнаха цветята. Стана тъмно.
Главици вдигат към небето горе...
От там за кой ли път ги дебне тътенът.
Тъгата ги обхващаше до корен.
А бурята докрай се разразяваше. ...
Утихнали, последни летни дни
угасват, запътени към здрача,
гласът ми по-особено трепти,
усмихвам ли се или ще заплача...
''Разделяме се, тръгваме на път'', ...
Юли. Сутрин е, а пек, да му прималее на човек. Запрашиха се улицитe, стана задушно. В градския транспорт не се понася. Събота е, ала има ли значение – тълпи народ се стичат на върволици и се натъпкват в автобусите като чувал с брашно – винаги една ока отгоре може да туриш. Вратите понечат да се затв ...
Недостойни сме за днешния Ден,
много политици глави навеждат,
затова вместо народът да е спасен -
към пропастта те го завеждат!
Апатията и липсата на морал ...
Когато вечер залезът прегаря
на покривите крайчетата криви
и вятърът с липите разговаря -
нашепва нещо, после тъжно свири.
Когато по небето потъмняло ...