Боли ме, когато съм сама,
отчаяна, с моята душа.
Онази обич, която таях,
пазя вечно, защото съм сама.
Искам да изкрещя на целият свят, ...

„…Публикуваната във в. “Дума” през януари 1995 г. статия описва до каква степен се е организирала престъпността у нас и дава напътствия как държавата да се справи с нея. По това време БСП току-що е дошла на власт с правителството на Виденов. Министър на вътрешните работи е екзотичният Любомир Начев. ...

Приятелко, далече съм, а исках да ти кажа,
че самотна съм и залъкът ми ми горчи.
И в тази зимна нощ, Луната ми е стража,
а от умора вече, само си мълчим.
Навън студено е, студено е и в мене. ...

....
Приятелите - те са тези, чрез които бележим гордия успех!
В смисъл- житие, или деловия цех...
Приятелите - дори не сме достойни
за подкрепа, ...

Не съм човек, вярващ във случайности.
За мен всичко се случва с причина.
Както съм човек, изпадащ в крайности,
от всяка, нанесена ми обида и злина.
Не вярвам в срещите, така случайни, ...

11.
След година къщата светна като нова. Всичко – дървета, ограда, покрив, знаме, всичко беше ремонтирано и подновено. Вътре жените от селото я изчистиха и подредиха.. Гледах я и се радвах, мислех си: „За теб, Крас, за теб и синът ти, когото отгледах с много обич!”
Януари къщата беше готова и вътре ...

Книга: Проект - Безсмъртие
Анотация
Къде свършва илюзията и къде започва реалността?
На ядрения физик Майкъл Палмер му предстои да си отговори на този въпрос.
За основен инструмент ще му послужат психделиците, а разумът на учения в състояние на изменено съзнание, е способен да преобърне представата ...

Единствен Господ ни лекува:
каквото сторим,туй ни се дарява.
Повикай обич, любовта е ехо !
И щедър жест е за труда успеха.
Умира болката и смъртта е близо. ...

Днес е топло време.
С дъх на шоколад.
И малко лед.
Беше студено ,но вече е време за тих ветрец.
Цветна гама. ...

Червена рокля. Тъмна нощ. Следи от червило. Аромат на канела. Разтопен восък. Блед пламък.
Идваш ли?...
Живея в замъка на вятърните кули. Храня се с разбити мъжки сърца, гарнирани с горчиво разочарование и лютив гняв.
Усмивката ми, лъч светлина, способен да те изпрати дори и в най-гъстата мъгла.
Дос ...

Далече е мама. Пък татко си нямам,
понеже от болест спомина се.
Старо е кучето. Тъмен е храмът.
Изтича гласът ми на викове.
Изтича на капки, изтича на спомени ...

Отмервам времето си не с Христа –
кому е нужна кратката ми ера,
щом новият ми ден, е с ден по-стар
от онзи, който е изчезнал вчера.
А утрешният, блед и ефимерен, ...

Океанът...4
Океаните заемат ¾ от повърхността
планетата.
Факт
Неспирен тътен... Ураганен вятър... ...

Огънят гори и пръска златни искри,
дърветата горят, дават ни топлина.
Той ни топли в студените зимни нощи,
а сега той ни събра заедно с теб, съдба!
Седим заедно синко с теб ,усмихвам се сега, ...

Златни есени, стихове тъжни
/за летата, за бивши любови/.
Чаши пълни, а хапките ръжени,
куп икони, но пръсти оловни.
Мрачни мисли /и винаги нощем/, ...

самомнителни
откакто са̀ — ги сепват
въпросителни

Очаквам те. Ти каза - "В седем,
на моста с гледка към квартала".
И ето ме - над сградите приведен,
очаквам те да бъдеш в рокля бяла.
Обичам те. Ти каза - "Стига, ...

Нещата, които понякога правя,
не винаги правя добре.
Не мога прилично със нож да боравя,
не знам как се чупи яйце.
С приятел, когато понякога пия, ...

Сърцето е дом на Любовта!
Не допускайте в него да се самонастани Омразата,защото от дом, ще се превърне в обиталище!

Лисицата, голямата хитруша,
потънала веднъж... във сексуална суша...
Но умен план измислила фамозната госпожа -
намерила отнякъде на магарица кожа,
наметнала я и пред Марко ...

Поименно познаваш всички тръни,
които правят рани, по челото ти,
напразно някой там сега се пъне,
да обясни петната в потеклото ти.
Невидимо е мъничкото нещо, ...

Излязох тази нощ, не щях да спя.
Къде ли нощем съ́лзите изгарят?
След крайчеца на очната дъга,
в какво съдбата бързо ги разтваря?
Пребродих тротоарите, открил ...

- Почакай! – затичах се след нея.
Тя ми отвърна с тънка нотка на сарказъм :
- Не излизам с непознати.
Тази жена… Побъркваше ме. А беше толкова красива... Дългият червен шал се стелеше нежно върху меката и като коприна коса.
Замълчах. Вървяхме през тихото поле, огрявани от последните слънчеви лъчи… ...

Сто похвали от чужди хора не струват, колкото дори едно майчино порицание.

Миришеш на тютюн и похот,
сандалово дърво и бедствие.
На къс плесник, заплаха от позор
и отмъстителност без никаква конкретика.
На бърз скандал, на агресивен секс ...

Когато се усетиш вече на ръба,
животът сякаш свършил е,
проблемите назад – струват ти се суета.
И искаш пак и още повече да го живееш,
стартираш с детски трепет, младежки усет, после... ...

Полицаите ни плашат с глоби,
данъчните - с данъчни тегоби,
синоптиците - със засушаване,
психолозите - със оглупяване,
земледелците - с настъпващ глад, ...

Българският народ жадуваше за лъчи,
от фашисткия "нов ред" се спаси той!
Не искаше повече пред злото да мълчи,
прояви се достойно и героично в бой!
Нека помним храбрата борба ...

Изгрей ми, слънце, двама да изгреем -
усмивки две над борова гора
и птиците безспирно глас да леят
в покоя на планинска широта.
Да спре шумът на хорска гирюлтия, ...

Денят преваля.
Последни слънчеви лъчи
на дърветата листата близват.
Луната
вдигането на вечерната завеса чака – ...

Като морска сирена всяка нощ
зова те, щом ти далече си от мен..
Имам ли, като сирена, такава мощ
пред мене да те призова, смирен?
Всяка нощ нашепвам твоето име ...