Изгрява истината.
Все по-бързо се топи
снегът – Илюзия.
И все по-чист е Пътят
след Кръстопътя ...

Бог ли да виня или Съдбата,
че след мен оставаш ти сама?
Зная, не лекува се душата
с минало, със спомен и слова!
Не помагат даже и сълзите ...

Не си забравила горчивата любов, дълбоко наранила те,
която си оплаквала без глас и още не простила.
За нея, невъзможната любов отпиваш от червеното,
не си забравила страха в сърцето си , раненото.
Не си забравила и сладостта на думи неизречени, ...

Когато гледам небето нощем,
осеяно с хиляди звезди,
скърбя по тебе още,
че студ сърцето заледи.
Напразно диря аз спасение, ...

Триптих- Любов
1.
Измислих те, създадох те от нищо,
а после ореол дори ти сложих -
тъй себе си открих, осмислих и разнищих: ...

Не съм аз интелигентен,
ерудиран, с наизустени образи
и лустри куп лъжи...
само съм умен, практичен, съпричастен -
даже и не съм грозен аз дори... ...

Текила на разсъмване*
(моряшки истории)
След дълга в Океаните совалка,
след бурите и скърцащият борд,
един моряк се влюбил във русалка ...

Мигновена, огнена и страстна, Тя се стресна и излезе от съня си, като се протегна и прозя сладко в постелята си от тигрови кожи. Свещниците от двете страни на леглото й догаряха и хвърляха любопитни, палави и лукави пламъчета върху лицето на мъжа, спящ до нея и се отразяваха в опасните й очи. Усмихн ...

Отново за Страстта
Обичам ненаститно да те гледам
когато със житейските неволи
и дрехите захвърляш уморена...
– И на Олимп Богините са голи!... ...

След години, изтекли зад няколко тънки прегради,
разграфяващи кухнята, хола, почивния ден,
тази мисъл се впи, като мухъл в тапета прояден –
не познавам съседа, живеещ под мен.
А един асансьор ни дели (стъпалата ни свързват). ...

Към свят от чудеса с лениви стъпки
пътуват неизлюпени мечти,
попиват светлината ни на глътки,
в сълзи, копнеж и носят ни, почти.
Дали от любовта след нас остава, ...

Не знам защо, но се сетих за един филм – фентъзи. „Пътешествието на „Еднорога“. Има и книга, за съжаление не съм я намерил.
Гледал съм го, но нещо ме накара пак да видя определени сцени. Пък се понесох по цялата история. Интересна, забавна, приятно разказана.
Само дето още в началото ме накара да се ...

I CAN NOT CHOOSE IT
1.
I cannot choose it – I live today.
And I must make a fast decision –
To whom of masters – I should obey? ...

Навярно би била щастлива обич.
Любов, облечена със страст и нежност.
Но всъщност тя е тъжна, като Ловеч -
самотен, изоставен, безнадежден...
Аз много дълго мога да разказвам. ...

Голямата любов се е смалила
(превърнала се в грахово зрънцè),
в гръдта ми тихо се е спотаило
объркано, обичащо сърце...
Не зная още колко ще го лъжа ...

Не получаваме достатъчно информация от Китай. Това не е за учудване, защото той си остава една тоталитарна държава, в която противоборстват комунистическата олигархия с комсомолската. В последната Сорос е пуснал отдавна пипала. Случаят с коронавируса се използва от комсомолската олигархия, за да се ...

Обвързване не искам
Да те предупредя, обвързване не искам,
искам да съм свободна, да дишам с лекота -
живота и адреналина да притискам...
Да флиртувам, да танцувам, да горя... ...

Върви си, сеячо. Тука нямаме ниви.
Ръждясват отдавна браните криви.
Засяли сме всичко с мак и със къклици,
и държим във ръце не дикани, а бъклици.
Ти със работи празни недей се измъчва! ...

Гушни се в мен, навън е Севернякът,
набузил се e страшно, няма да се спре.
Любимата му го заряза в мрака -
ще чупи, ще вилнее докато умре.
Сипи ми чаша вино, оджакът пламенее, ...

Гълъбите тази нощ не спят,
къса с вик парченца черен мрак,
буди целия притихнал свят,
безнадеждно влюбен котарак.
Черна котка, с уличен морал, ...

/из сборника с ужасии „Тя“, продължение на „То“/
- Ще се върна, я! Как няма да се върна… Всичко навън е във вода! Новите ми ботушки направо загинаха… Ти защо не ми каза какво е времето? Два пъти излиза. Ходи до магазина за хляб и месо, ходи до парка да разходиш кучето – мигар не видя какъв дъжд се л ...

Отдалечихме се. С години.
И стана някак постепенно.
Ти се разсърди. Без причини.
Аз в самотата хлътнах. Смело.
И после замълчах. Завинаги. ...

Самотата е част от живота ни. Тя е като наша по-голяма сестра,която е отдавна задомена далеч от нас. Знаем, че съществува. Мислим си за нея, когато сме огорчени от случки, събития и хора. Каним я да ни дойде на гости. И с нетърпение чакаме този момент, в който ще останем само с нея.
Самотата идва ба ...

Отдавна няма място в този свят,
за Палечки наивни и Снежанки.
Тук зли царици приказки редят,
зад маските на влюбени русалки.
А аз потъвам в лепкава мъгла, ...

Мухата - муха е, защото вреди...
Прогонил си казваш всички мухи,
спокоен заспиваш, нали?!
Една си забравил? Тя сто, ще роди,
ще трови до край тя твоите дни. ...

Няма непрочетени писма.
Има неизречени неща...
Нашата затворена врата
плаши ме. Отново си сама.
Няма незапомнени лета. ...

Лъчезар затвори очи. Ядът в него се надигаше и той опита да се успокои. Тъкмо беше излязъл от сградата, в която се състоя поредното му интервю за работа. Поредният провал. Вдиша и издиша дълбоко няколко пъти, както го бяха учили. После тръгна из тълпата на оживената централна улица и бръкна в джоба ...

Пред тебе има пътя два
и двата светят в зелена светлина,
а за мене път май няма.
Животът по-добре да си отиде,
защото е измама… ...

В наше село, днес празнуват!
Днес празнуват, днес лудуват!
Млади, стари се събрали,
Се събрали, днес избрали!
Млад Илия да е „цар”, ...

Извървях всичките си страхове
и себе си обричах на вечни падения
от камшиците на наивността ми сляпа,
бях слаба и опустошена.
В бездната горях заедно със собствените ...

- Сергей, ела отпред, че много ми трябваш! – нахлу в кабинета дежурният, Павел Петрович, без да почука.
Часът беше три през нощта и двамата с Глухарьов карахме нощна смяна. Той се беше опитал да ме отпрати, но аз му напомних, че в официалните документи пише, да съм прикрепена за него и трябва да раб ...

Щастлив ли си,
когато мен ме няма?
Обичаш ли света,
който е за двама?
Усмихваш ли се ...

Там дето свършваха вълните...
Там дето свършваха вълните –
назад за да поемат,
започваха тогава дните
на моята поема... ...

Да те надмогна,
да те преживея,
да мога отново да се смея,
да се избавя от собствения плен.
Да се утеша и да забравя ...

Понякога гримът ми е размазан.
Надявам се никой да не забелязва.
Понякога падам и се търкалям.
Надявам се никой да не забелязва.
Знам, че е въпрос на време. ...

Аз бях момче и странно нелогичен
се случваше светът около мен –
тъй светъл и красив, и романтичен,
от слънчевия огън осветен!
Сам тръгнах през лиричното пространство, ...

Никога не съм крил, че винаги съм се опитвал, до деня, в който двата ни свята се сблъскаха.
Затворих очи след това разбрах,
ти си тази, която ми показа как да обичам.
Страхувах се да те уведомя,
изглеждаше толкова добре, прекалено добре, за да бъда с теб, но тогава видях погледа ти. ...