Бих счупила всяка решетка
През дълъг път ще мина
Ще ходя дълго
И без багаж ще дойда
Само искам ...

След като настъпи демокрацията,
хората решиха, че ще дойде рая,
но излъга се жестоко нацията,
защо тъй стана аз зная.
Неправдата навсякъде царува, ...

И за чужд, и за свой
преди години
духна той -
Вятърът на промяната,
отвя забрани, ...

Буйният есенен гръм
надигна се от небесната яма,
с буйния есенен гръм
изплува жарката травма!
Буйният есенен гръм ...

- Ако обичате,
защо слагате диамантите в сейф?
- Опасявам се, че ако не ги пазя ще ми ги откраднат.
- Тогава, жените, които ходят с диамантени огърлици са смели, не страхливи като Вас.
- Не, не може да разберете. На тях мъжете им ги купуват. Защото красотата трябва да блести, да се показва, да радва ...

Неоспорим е магнетизма ти!
Севера и Юга събрал си в себе си.
На пръв поглед малко начумерен...
Но вътре грееш!
Усмивката ти не е дар за всеки. ...

Кой днес разплака цветята,
че с тях тъжно плаках и аз?
Неканен порой им удави листата
и развали им прическата пак.
Кой вън шушне в тъмнината ...

Тя бяла е и пролет идва,
крилете и тежат от вопли
на болните и стари хора -
надеждичка последна носи.
Тя бяла е като душите ...

Най обичам
когато вечерта се сгуша в топлото ти тяло
и унасяща се в сънищата сладки
усетя мекотата на устните ти гладки.
Когато стряскам се ...

Баба си отиде Звезда посече вечерното небе. Бях на двора сам. Върху каруцата със сено лежах. Видях баба, с бохчичка в ръце, как над къщите върви. Привела тъжно глава, без да се озърта! Не ми се обади, а на път е тръгнала. Вчера гледам – къта дрехи баба, за дълъг път се стяга. Край стария скрин седи, ...

Отдавна моя творба не е била толкова дебатирана. Дълбок поклон и благодарност за приема на "Всички сме равни"! Налага се да променя заглавието и пак да пиша, защото май не съм разбрана.
Всички ли сме равни? Да! Но, само пред Бог! От него са живот, смърт, здраве, средствата засебеизява. От него са и ...

Питам се...
Някой нещо афишира, апелира,
друг пък рекламира, прокламира
трети акъл раздава, наставлява,
благословии с шепите раздава, ...

Любов. Кога свършва и как започва ? Докосване, плаха усмивка, две три думи.
И животът ти се променя. Утрото е по слънчево. Денят е по усмихнат, а вечер греят повече звезди.
Щастлива съм. Поне така си мисля.
Любов или илюзия.
Отговорът го знам, но не искам да го чуя. ...

Когато тишината стане твърде шумна
и писъкът в сърцето ми премине в буря,
когато капка дъжд за миг се изпарява -
тогава всъщност разцъфтява дюля...
Погалена след бурята със ласка, ...

Бродеше от седмици Шмръц по друмища, селца и градове със своя верен приятел Марвин. Често го домързяваше и се застояваше особено на места, където имаше вкусни питки и магически миризми на храна. Прясната бира също не беше за подценяване!
Тогава Баба Му се намесваше по нейния си начин и му се налагаш ...

Вземи богатството на сиромаха,
от алчния не искай грош.
Домът ти да е за скъперник стряха,
комат -за сития - разкош.
На скромност научи се, от крадеца - ...

Няма как - полудяваш от питане в тиха и тъмна нощ от цветя.
Горе е болка, долу животът е. Ти си сияние, не като тях.
Някой е сложил дума в сърцето ти. Тя разцъфтява с теб под съня.
В топлия спомен, че може би мой си, кацнал сънливо на сива земя.
Бледо зашива ръб на съдбата златно небе от узрели души. ...

Големите магии са направени.
Танцуваме в сюжета като птици,
но ролите в театъра - засрамени,
не ни сравняват вече с ученици.
Не остаряват песните на славея. ...

От перваза на облака бял,
акостирал до изгрева ален,
спуска Бог седемцветен воал,
та магии Земята да галят.
И възкръсва отново светът ...

Кой знае дали е възможно
на болката в седмото дъно
по мъничко вяра да сложим
за път по човешки задънен?
Кой знае дъждът в колко капки ...

Защо да харчиш 2 000 лева и отиваш на Малдивите?
Иди в парка – ще ти струва 5 000 лева…
хххх
Новобогаташи се хвалят:
Аз тая седмица ходих десет пъти в парка… ...

Какавидите на пролетта
пропукани отвори
от шумолящи
измачкани крила
на зелени пеперуди ...

Притихнал спрял не спи града
Набира сили за след тъмното
И славеите стиснали гърла
Не пеят, не посрещат утрото
Затиснали душите си във страх първичен ...

Всеки от нас има потребност да общува. Да говори с някого. Да споделя. Да бъде нужен. Тръгваме по път, по който не можем да вървим сами. Необходими са ни опора и споделеност. И в търсенето си, ние срещаме различни хора. Доверяваме им се до такава степен, че споделяме неща, които стряскат самите нас. ...

„Веднага изолирай се, веднага,
прецакай тая смъртоносна сага“.
По двайсет пъти миеш ли ръцете?
Хей, после ще му мислиш за сърцето!
Не срещай се, не говори, не дишай, ...

във времена
съдбовни
с премеждия
световни
пред БОГ ...

надежда има
и когато вярва се
половинчато

Писна ми да ми повтарят:
Кирчо, ти добро прави!
И доброто за награда
после ще се отплати.
-Я кажи ми, дядо Кире, ...

Петър
Дълго виках. Всички ветрове
молех във душата ми да влязат
и издухат всичко –
страхове, подлости, безчестия, омраза… ...

Човеколюбче, Боже Господи, прости ни и спаси ни!...

Добрякът Добрин
Добрякът на име Добрин
живеел в село Добрин.
Той не просто вярвал.
а винаги правел добро, ...

Един въпрос е важен
По Света е пълно със въпроси,
на милиардните души.
И Всяка своя кръст си носи,
колко много, а в многото сами. ...

Познава тялото ти моето езиче
и няма тайни то от него скрити...
Отлично знае и какво обичаш
за да блестят оргазмено очите...
Не пита, просто пътища намира, ...

Един човек пред църквата е седнал
и слуша празничната литургия...
За него тук е спирката последна.
И сякаш чака някаква магия...
Той никога във църквата не влиза. ...

Балони на съдбата там и тук
явяват се и чезнат с празен звук.
Привличат с цветовете на дъгата
и тръгваме да гоним по земята
щастието наше... пук-пук-пук... ...

Щом музикалните редици съществуват,
поетичните тоналности сами минават пътя
до музикалността.
Решават динамичностите своя брод,
догдето не прескочат в галоп ...

Здравей, моя бабо, живяла в години,
оставили белег дълбок в същността.
Земята ранили чрез страстите диви -
алчни за власт, пари и слова.
Ще ти разкажа, намерила смисъл, ...