хокането „мълком“... свръхболѝ — (могат го малцина)

СПРИ БУРЯТА
(превод от македонски език)
Спри, спри бурята!
Укроти вълната на прилива,
отвори топлия ...

Ако мога да докосна ръката ти
Без да изваждам моята от джоба,
Ако мога да те целуна без да докосвам устните ти
Ако мога да те чуя без да казваш и дума
Ако мога да ти говоря,дори и с мълчание ...

Не се страхувай, мое малко птиче,
сега едва пристъпваш и се плашиш,
вървенето научили са всички,
ти гледай висините да познаеш.
Сега се смееш, всичко ти отива, ...

Мечта- да докосна твоята ръка
за мене друго важно няма.
Постепенно забравих всичко друго аз така,
замъглено от мечтата да сме двама.
В плен пленница на безразличието зловещо ...

Как може да си зъл... без да си прост?!!! Интелигентност ли е нужна, за да си зъл?!!! Естествено, че Проблемът на хората е, че са прости... иначе щяха ли да се мислят за умни?!!!

Днес ми е безгрижно, весело,
сляпо вярвам си, че има те.
Времето се е обесило,
миг преди да дойде зимата.
Затова сезонът, петият, ...

– И, Евгени, другия път искаме луканката да е ле-е-ко запечена! Не можа ли да запомниш как я обичаме?
Сервитьорът послушно кимна с глава.
– А ти, Веско, напълни двете туби с бензин. От безоловния. След полунощ ще си ги приберем.
Двамата дебели и мустакати сержанти от пътната полиция доволно се оригн ...

Чак днеска разбрах, че не ме харесват.
И как, като на себе си станах грозен.
Добродетели? Никому не са интересни,
да не кажа, че приличат на поза...
Като ще взема да хвана пътя, ...

Не казах нищо. Макар че мислих дълго..
Ти обаче имаше право!
И нищо, че стоя горделиво,
Аз бягам от една отговорност.
Една залутаност сега живее в мене ...

Отдавна счупихме кристалната чаша
от която отпихме - любовен еликсир...
Разпиляха се парченцата в кристален
пъзел - дали отново ще ги съберем,
не знам...за любовта ни възвишена и чиста ...

понякога миналото
греховете
раните
болката
са единственото нещо ...

Миг красив от вечността,
без тон или движение.
Няма я повърхността,
без лукаво поведение.
Сърцето пълни пропастта, ...

Живот мой, колко боклук съм събрал!
Събирах го сутрин и нощем и пладне...
Търсих го в пепел, ровичках във кал...
Дано се намери глупак да го крадне!
Не можеш на гладния вместо за хляб ...

Защо ме гледаш тъй тъжно,
нима ти нещо омилях,
трудно време мое мъжко,
нали и през теб оживях ...?
Казват, дванайсет живота имал човека - ...

лесно се „нава“
запаметява
и завладява
чрез незабрава

Поглеждам в залеза начупен,
притискайки в ръце душа.
Живот отвсякъде захлупен
с мираж на някаква лъжа.
Луна нащърбена от злоба ...

не се сълзица
просто стича по лице —
а го съсича

- Мамо, ти ми обеща!
- Имам хиляди неща
да направя, мили сине.
Няма туй да се размине.
- Да, но искам да узная ...

Докато живота ме научи
вече ми изтляха сякаш дните.
То, отвъдното ще ме измъчи,
щом не ми достигат добрините.
Не зарадвах толкова животи – ...

Почти на ръба, наранена от грозна лъжа,
в гнева си аз изрекох богохулни слова:
„Кажи защо, Господи, ако те има, отговори,
защо безмилостно закичи земните ми дни,
с венец от зли интриги, завист и клевети, ...

Поисках да се гмурна в океана.
Да разгледам водния му свят.
Да докосна всяко чувство свято,
закърмило със обич дух, душа и необят.
И да плувам с рибите на воля. ...

Край розовата къща
с розови стени
отглеждах бяла роза
сред розови лехи.
И в розовите стаи ...

****
Когато преди да заспя
си разрошвам косата,
знам, че сънят ще се оплете във нея
и ще се лута. Ще остави ухание ...

Като в танц от премала
се отпусна живота и
поседна в едно сепаре.
Булевардът бе мрачен, но
настръхнал от хора, ...

Тишината бе прорязана от припряно отключване и отваряне на входна врата. Тя, без да я затваря, се затича по стълбите нагоре. Разсъбличаше дрехите си и ги хвърляше след себе си. Влезе в банята. Тялото й трепереше, като че ли от студ, но определено вълнението беше причината за тези остри реакции на тя ...

Възражда се отново безнадеждната надежда
Всичко тя забрави, всичко е простила.
И отново в любимите очи се вглежда,
с поредна преродена сила
Дявол си, не познаваш моралности човешки ...

Когато започнали бомбардировките на американската авиация в нашето село Владимирово(монтанско) настанала паника. Бедните хорица, завалийте, не били виждали влак, откакто се били родили, та камо ли самолет. Изпокрили се в овразите и гората край река Огоста.
Точно тогава две баби, които поминували, бл ...

Ах, де я намерих аз таз поетеса,
овенът й зодия, нрав - скорпион!
И ставам невидим за мойта принцеса,
щом с обич извади езика - трион!
След две академии още се уча ...

Вероятно така съм привикнала.
Да ме няма.
Ти да бъдеш във всичкото.
Да съм рана.
Да събираш по ред мойте стихове. ...