Ранната или късната поява на крилете
на измислената птица
не деформира
съзнанието
а приветства ...

Как да кажа, на приятелството да?
Като толкова те обичам.
Дори небето се разпра,
когато името ти аз изричам.
Гледаш ме едно красиво. ...

Рима фен
Кривите на настоящето
очертават парадигми
и вдълбават отношения
неразделими ...

КАТО БУРЯ
Стоиш... нещо чакаш...какво?
Да видиш как стена и плача
пред теб? Ти не си божество.
Няма в краката ти да се влача. ...

Ден като ден, пътя си извървях.
Отминах един уличен музикант.
Прескочих просяка на стъпалата.
Няколко гълъба се разхвърчаха.
Гладни ли бяха? Мен ли чакаха? ...

Беше късен юлски следобед, горещ и мъчителен и тъй лежерно проточен, сякаш никога нямаше да си иде. Но слънцето бавно отскачаше на запад и вече се тулеше зад високата сграда, някога фабрика за текстил, днес призрачен скелет, изтърбушен отвътре и оглозган отвън от природните сили и човешките набези. ...

Родител
Виждах те да плачеш,
защото няма повече
какво да ми дадеш...
Избърсах ти сълзите; ...

В живота е напълно достатъчно да бъдеш просто човек, но повечето хора не желаят да са просто хора, за да не ги помислят за прости!!! Всеки предпочита да е нещо друго, но не и просто човек! А бре друго си е да си я доктор, я инджинер, я дипутат...

Ти си всичко за мен
Дали те е обичал друг така
както те обичам аз, не зная!
Една единствена си във света!
Повярвай ми! Аз друга не желая! ...

Засилваш се, отскачаш... не и този път.
Събирай опит скъпоценен.
Не ти е ден, залитна, срина се светът...
Напират вопли, глухо стенеш.
Повторен скок, високо... залюляваш прът... ...

Тясна ви е, господине, блендата.
Апаратът цифров криво снима?
Нови технологии - стари дендита.
Хоризонтът крива - обозрима.
Пазя някъде из нафталините, ...

Сърце много болка носи
и не иска да ви прости.
Към вас имам много въпроси,
искам истината във вашите усти.
Но знам, че лъжата ...

Част 2
Елион отдръпна ръка, сграбчвайки края на дълбоката си качулка, докато вятърът се опитваше да я отвее. Повдигна поглед отвъд входа и увиващите се резбовани цветя по дървото. Нагоре тънките кули на Елхраикската библиотека се устремяваха към кървящото небе, контрастирайки със сивия си камък под ...

В живота ми се появи от нийде непозната,
но аз протегнах моята ръка и се представих,
и никак не предполагах че съдбата,
ще ме накара да не мога да забравя...
Едни очи които ми се смеят, ...

Този уличен музикант нямаше нищо общо. Нито с времето, нито с мрачната утрин, нито с шума на автомобилите.
Ръмеше и беше сложил мръсна кърпа върху акордеона си. Тя не предпазваше от дъжда, защото беше напълно мокра; усуканите ѝ краища се мушкаха между хрилете на духалото на инструмента и му пречеха ...

Как исках да препускам!
Годините отмиха
този блян.
Отрязвах си косите,
почти до кожа, ...

Веднъж една жена срещнала един мъж и както си лежала в скута му, качила крака на облегалката на дивана, го попитала:
"Какво да те правя, кажи ми?!"
"Обичай ме!" отвърнал й той. И тя го заобичала...
Тук е спорен въпросът дали веднага, малко преди или след това, но какво значение има?!
Те, обичанията ...

Притихнала в стаята сама
потънала в мисли и тъма.
Поглеждам към запалената свещ
и сякаш образува образ на светец.
Дълбоко в мислите си иска да ми каже ...

Обича да няма пердета
и в стаите слънце да пеква,
а който отвън любопитства,
да знае, че много олеква.
В Холандия в стаите денем ...

КУЛТУРАТА НЕ ПОЗНАВА ГРАНИЦИ
(Превод от сръбски език)
Ловеч, известен с историята си като град на свободната прогресивна мисъл, благодарение на своята съгражданка поетесата Латинка-Златна тези дни беше столица на балканската култура. На българската публика беше представена петезичната антология на с ...

Музика и текст-Соня Станчева
Аранжимент-Кирил Гунчев
изпълняват:Соня & Кирил
https://www.youtube.com/watch?v=w3ECFRlIQyo&feature=share&fbclid=IwAR1nbARzUqAOVF9-xny3aj2RpB0jC2eCAhJ9ZBYjDxwsYwwa6CYxf-xrLvE

Целувам сянката ти,
не помня вече откога съм
просто пасажер.
Да флиртуваш със спомени е
фантастично, ...

28.01.2020
Солидарност.
Питате ли що е солидарност и "почва има ли у нас"-*
мисля, от следващите редове ще влезете във час!
Ж е н с к а : ...

Някой плаче дълго, тихичко и плахо.
Може би не смее силно да заплаче.
Може би приглася нежно на реката,
дето е отнесла време като вятър.
После се оглежда дъжд в дълбочината. ...

Попаднах на интересна инициатива в интернет: оценяване на това колко добре държавата се грижи за децата, като оценяването може да се извършва както от професионалисти, така и от непрофесионалисти в тази област, по скалата от две до шест. Освен оценката, човек може да даде и препоръки какво и как смя ...

Птичка пролетта
е! — Бърза и сияе —
първа пред ятà!

Виснала е бледата луна
вяло върху купчина панелки,
тиха като скършена жена,
любена от грубия ни делник.
Всяка нощ, разголена до болка ...

Във килера седял
господин Кашкавал,
господин Кашкавал Кашкавалков.
Той бил жълт и дебел,
като крем карамел, ...

Пресъхнал кладенец мълчи на пътя,
завихря се бял пясък със ветрец
и в маранята тихо се усуква
тайпан самотен - без да е зловещ.
Камила мудно крак след крак премята, ...

Ето - последна схватка.
Учудващо, съм спокойна.
Впрочем, ти се напрягаш.
А аз - демон злокобен,
дебна твоите думи, ...

детство отнето —
превърнато в мъка и
скръбно сърцето
и за светлинни
години Деветата ...

Защо ни трябваше измамна глъч
и непрогледен мрак в тунел, измислен,
щом няма да просветне лъч,
и глас от стон на щастието, истинско?
Защо се хванахме като удавници, ...

Кротко поклащат се,
не ги преброих,
в залива син наредени.
Лодки рибарски
с имена на жени, ...