Криволичещ път,
стъклото на автобуса
пречупва хоризонта
в абстрактни картини.
Мислите ми пълни с липси от притаени невъзможности ...

Опитах се да дам на вярата си име.
И знам, че всички я наричат Бог.
За някого е крава, с напращяло виме,
за други - вол, скопен е и безрог.
Опитах се надеждата си да опиша. ...

Отглеждам си тъга като любимец -
след мен върви като кутре.
Невидима, дори безименна,
преселница от други светове.
Пътеката ни обща осветява, ...

ВАЖНИЯТ ВЪПРОС Е: „КАКВО СЕ ПОСТИГА С ОГРАМОТЯВАНЕТО?“
ПРАВИ ЛИ НИ ПО-СВОБОДНИ, ИЛИ – НЕ
(есе, по идея на М.Б.)
В късния следобед седя на една пейка в парка. Реших, че тук ще ми дойде вдъхновение, да напиша есе на тема „Важният въпрос е какво се постига с ограмотяването“. Слънцето приятно прежуря. З ...

Заградена от решетки на затвора,
крещя с пълно гърло,
ала никого и нищо не чува моя вик.
И липсват всякаква следа от хора,
чувствам като вечност всеки миг. ...

Тя захвърли в килера пантофките стъклени
и направи от тиквата коледен пай.
Не копнееше принцове в утрото сънено,
със претенции сложни за приказен рай.
От тъгата изплете несбъднато щастие. ...

Ти да не мислиш, че с теб пък можем
да бъдем щастливи в живота, заедно?
Аз съм с характер, ужасно сложен,
и от много горещото, правя хладно.
Даже не знам защо пиша стихове ...

Ще има пак след мене дъжд, луна, зора.
Той, Раят, е измислен дар за всички смъртни.
Животът е безкрайно дълга самота,
стаена тихо в болния ни кътник.
Боли ни не самотното и бездиханно време, ...

Бог
дали иска прошка
от невинните,
превърнали се в жертва
на собственото му ...

Ти бе ранена птица в нощта , погали ме хаотично с усмивка.
Хаотично е нали ?
Навънка хаос от любовни лирики ме обсипаха със зимен прашец.
Ах , любов - неразкрита но крехка , като сметана.
Трепериш, но изгараш по мен. ...

Може би щяхме да продължим така цял ден, ако случайно погледът ми не беше попаднал върху странно движеща се фигура. Беше жена, видимо богато облечена – мъхесто кожено палто, хубави обувки и пухкава шапка. Походката й обаче беше всичко друго, но не и нормална. Тя се луташе между кофите за боклук и въ ...

Казват, че на Свети Валентин розите са на цената на кокаина. Факт. И как не, като де що пергиш има по широкия свят, ще купи по някоя китка с едничката надежда поне на тая дата да го огрее. Не че са виновни розите. Луд е тоя дето дава баницата, не тоя дето я яде. Тя, розата, може и да е красиво нещо, ...

Дните ставаха все по-дълги. Все по-дълги, докато накрая не се случи трагедия. След поредния експеримент попаднах в дупка на времето, от която няма измъкване. Всичко беше сиво, в душата ми беше сиво, студенината в мен сякаш грееше и осветяваше, подчертаваше студенината наоколо. Нямаше измъкване от то ...

Глава XXXVII
Мокър сняг капеше неумолимо по земята. Градусите бяха малко под нулата, но се усещаха по-режещи. Но като всеки планински град, Смолян беше очарование. И не само защото празниците наближаваха. Зимата определено му отиваше. Да се качиш на високо и да погледнеш снега по баирите си беше абс ...

Концерт за уд (арабска лютня) и цитра.
(част първа)
Композитор и изпълнител : Иван Дракалиев
Москва
26/01/2020

Горилата
Хубав слънчев неделен ден в края на септември. Вече не е топло, но все още не е и студено. Хайде да отидем в зоологическата градина! Хайде, докато все още не са я преместили на новото ѝ място!
Решихме и тръгнахме. Взехме си билети, влязохме и преди да хлътнем в терариума, който беше непосре ...

Изведнъж ти си сам.
Изведнъж ти си гол
и в леглото
под присмеха. Ничий.
Изведнъж се смаляваш, ...

Сънувах, че са цъфнали * салкъмите,
Балканът грее. Булка в снежно бяло.
Събудих се. Цъфтят, ама налъмите...
Прескочи такт сърцето ми примряло.
В съня видях гора и сини камъни, ...

Два часа вече старият полковник гледа Униформата…
Два часа, откакто я беше извадил от гардероба и окачил върху вратата му. Все още лъскава, здрава, бляскаща със звездите на пагоните и няколкото медала за изкарано на служба време, тя внезапно зае цялото място в стаята.
Старият полковник отдавна не бе ...

човек е образ
и подобие на БОГ —
за да доБОГва

Как ми се искаше, да живея във време в което няма интернет, няма социални мрежи! Време в което ги няма модерните телефони, лаптопи, таблети и всякакви други модерни технологии! Света не забелязва ли колко е погълнат от всички тези придобивки на модернизирането съвремие? Не вижда ли, как хората пропу ...

Нощта е течен шоколад,
разстила се и сладко ме обгръща.
Ухае на какаов аромат,
ръцете ѝ копнежно ме прегръщат.
И устните ѝ ми сладнят, ...

Прихлупен под капака на мъглата
бродя в сивия си ден,
търся на надеждата следата,
която бе някога пред мен.
Въртя нанизани на шиш ...

Криволичещ път,
стъклото на автобуса
пречупва хоризонта
в абстрактни картини.
Мислите ми пълни с липси от притаени невъзможности ...

що за мир между
господнин Повечев и
господин Ощев
* * *
между господин ...

Тебе пък кой ли те вятър донесе-
леко скован и стабилно отнесен?!
Пак, че те спрях да не паднеш във скута ми!
Ти се изсмя, аз останах без думи...
После пък стана далече по-весело! ...

Като змия извива път
по планински била и наклони,
с метална си снага сноват
по него коли и камиони.
Препускащи коне железни ...

Ако водата ви отнемат,
бихте ли глави навели?
Ако на правата ви посегнат,
няма ли да сте по-смели?
Вие добитък ли сте, или хора? ...

Тръгнаха си те, разбрали,
на децата че са дали
и подслон, и топла грижа.
И че този свят се движи
само от добро сърце. ...

Децата са най-важното в живота,
Така върви напред света отколе.
Но щом детето тръгне със охота
Да прави вече крачките си свои,
Да гледаш не е лесно и без думи, ...

СТОЙНОСТИ
Стойност, как да те измеря,
през аномалиите на деня?
Колко обич дадох вчера
и колко взеха ми сега? ...

и позволяват
си некечаствени да
окачествяват
да предават Земен Рай
и да го заличават

Поглед в теб съм впил.
Влюбен повече от всякога!
Дори с кръвта си бих платил,
с теб да бъда някога!
Душата, в огън веки ще гори, ...

Качвам се в автобуса. В последния момент виждам, че съм само по нощница! И то онази старата на дъщеря ми. Прекалено ми е малка и не скрива почти нищо. Мъжете седнали пред мен са в шок от шоуто.
- Какво ме зяпате? Влюбена съм. – заявявам наперено. Да си влюбен все още не е престъпление.
- Но не си сп ...

Идва сам деня в живота на мъжа,
смъртността си тленна да захвърли,
като зрънца безразличност разпиляни само от целувката на златна рибка.
Нека бъда аз засмукан в ураган от завист
и част по част да ме разкъсва ...

Да се събудя в 2 през ноща
от плача на нашето дете
Да го нахраня, памперса да му сменя
Да го по люлея докато заспи
Да се върна обратно в леглото ...