Когато пресъхна,
по спечената ми глина-душа
ще пробягат змийчета,
ще се мушнат дълбоко, дълбоко, така
че не ще ги намериш; ...

ЗА КОРОНИТЕ, ЗА ЧУТУРИТЕ ПОД ТЯХ, И ЗА КОМУНИЗМА В ЧУТУРИТЕ
Корона-вирусът изправи на нокти целия свят. Този вирус не е от най-смъртоносните, като ебола и H5N1, но е изключително прилепчив и бързоразпространяващ се. Българските здравни власти, (както впрочем и повечето европейски такива) известно вр ...

Иванчо: Тате, а как ще се провеждат гейпарадите при извънредното положение?
Бащата: Дистанционно, синко!

Да те търся ли в нощта,
когато всички други спят,
до края да държа ли твоята ръка,
ако всички други са я пуснали?
До теб да седна ли, ...

I asked her,
“Why they send you here?
What do you think is wrong with you?”
and she looked at me with a calm, innocent smile.
“ There is nothing wrong with me. ...

Дано всичко свърши, Господи!
Дано свърши скоро!
Писна ми от всевъзможни постове.
Идва ми твърде много.
Ако го нямаше интернета, ...

Този стар и побъркал се свят,
за поетите тлен е и скука.
Все въртя го напред и назад,
та оста му съвсем се усука.
И денят ми добър, или лош, ...

Понякога пейките
зъзнат сами –
сигурен знак за раздяла
с минали сенки,
влюбени шепоти, ...

П.П. Посвещавам на моята СВЕТЛИНА
и на хората, които обичам!
***
Лудостта в очите на непознатите
чакащи на опашката... ...

за помощ плаче
сърцето — от нелюбов
сякаш превзето

То че чистя вкъщи, чистя,
пръскам с ароматизатор,
но сега съм първа писта,
станах на дератизатор.
Шапка ми косите крие, ...

Сънувах те! Сънувах, че си моя!
В чаршафите със черния си хлад...
Долавях на сърцето ти прибоя,
бе само по влудяващ аромат.
Умело преподаде ми урока, ...

Какво мога да направя,
когато се чувствам толкова глупав с теб?
Иска ми се просто да продължа напред.
Не искам да работя повече,
защото понякога просто не мога да игнорирам ...

Каква порода! “Селски бабаит”!
Най-първият левент е на мегдана!
Едва ли ще изчезне като вид,
дори незнаен вирус да го хване.
Екскурзийка сега? Защо пък не! ...

Кога, ще дойде края
на пътя ми трънлив?
Не зная аз, не зная.
Нали сега съм жив!
Сега, ще бъда песен, ...

Пълзи финансовият крах,
а зад него маршируват черни ризи.
Зад маската на вируса крещят -
Олигарси, политици и слуги.
И нека в този стар, шаблонен „трак“, ...

Аз много, много съжалявам.
Не съм мъжът от тези стихове.
Във всички бури оцеляване,
аз най-накрая сам утихнах...
Защото любовта ме удряше. ...

Аз с Господа говоря твърде лично...
И без посредник - връзката е пряка.
Да пие попа и пари да сбира...
Но не от мен, макар че съгрешавам.
За изповед не ще да вляза в църква, ...

- Какво ще заповядате, месир? - попита Фагот маскирания. Из "Майстора и Маргарита". М. Булгаков
Дори да не може силите да удвои,
жената е способна рицаря да заблуди.
Наместо устните си да даде
и целувките да попилее, ...

Когато нервите те хванат
и иде ти да туриш край.
не ръчкай в зейналата рана -
вземи лист и свят създай.
Създай си нещо само свое: ...

Светът се свива под невидима заплаха,
а колко много видими проспа?
Платнена маска скрива ни лицата,
над друга от двулична суета.
А помня нявга, в по - студени зими, ...

Днес в гората се разнесе
бързо като птича песен
черна плашеща мълва
за зараза. След това
полицейските патрули ...

— Кой киха в този късен час?
— Аз кихам — каза Финдли.
— Върви си! — Ковид е у нас.
— Кой Ковид? — каза Финдли.
— В гората май до днес си бил? ...

– Ало?
– Ти ли си?
„Много съм тъпа! Че кой може да е?!“
– Аз съм.
– Какво искаш? ...

Попитали радио Ереван, как могат да бъдат разпознати днес неверниците.
То отговорило: По това, че носят маски!

Ти, ти, ти... Една си, а си многолика,
ту тиха си, ту писък в черна буря.
Но винаги променяш мойто сиво
и цветно сетивата ми рисуваш.
Ти идваш непресторено сърдечна ...

Живееше страхливо.
Нищожна беше по душа.
Усетила и хилав порив,
за вятъра строеше си стена.
Омъжи се, роди си дъщеря. ...

От толкова думи забравих да пиша,
надеждата храни ме – залък по залък.
Ни зима, ни пролет е. Трескаво диша
светът ни човешки. И странно е малък.
Дошло ли е време да млъкнем – за малко? ...

7.
Беше голямо село, по пътя към Албена и Балчик. С редовен транспорт.
Изкарах само един срок там, но беше интересно.
Класовете – като на село. В пети клас десет ученика, в осми – седем. Не часове, а приятна беседа. Всеки си знаеше – изпитването не е веднъж или дори три пъти в месеца, а редовно. Пиш ...

Тая нощ сънят дойде във вид на говедо… Не, не някое от поляната с жълтите павета, а истинско. Такова – сиво, кротко, безрого, И ми вика /ама това на сън, бе! Алюзия, както ни учеше другарката Андреева навремето/:
- Хората? Какво сте вие, хората? Двуноги с проблеми. А ние, говедата, сме по-добре от в ...

Не мога да подредя пъзела
на миналият си живот.
Половината от него е разпилян
в нетрайни съновидения
и избледняващи спомени. ...

В сълза от споделени думи
се стапям...
Сълзата има си сърце.
Мъничко, студено,
ледено. ...

В ръцете си събрах частици дъжд,
дали не плаче Господ!? В земни грешки
светът ни бе осеян неведнъж
от грешници със имена човешки.
А Господ пак ли ще ги опрости? ...

Намерих те!
Свидна
Намерих те след толкова години,
загубена във времето назад,
сред наниз от копнежи и от рани, ...

- Кой тропа в този мрачен час?
- Аз тропам – каза Ко́вид.
- Свърши́ хартията у нас!
- Уиски? – пита Ко́вид.
- Иди при някой друг серсем! ...