От траки устати,
виночерпци познати.
От българи мустакати,
като магарета инати.
От славяни чепати, ...

Върнах се назад. Към Ада. Да те взема.
Чистилището се люлееше в сплетни,
света в момента можех да превзема,
след надписа "Надежда всяка тука остави".
Надеждата си не оставям. Нито тебе. ...

Ти ме заговори,
защото бях като хубаво цвете,
но аз те отрязах като хартия,
не ми мигна за теб,
колкото и да си красив. ...

Грозна и черна картина,а
тълпа мъже пред нея.
Звънят да ме питат,
натдават и се бият.
Рàмката се продава, ...

Обстоятелствата така се стекоха, че скоро след ранното си пенсиониране, Анастас Анастасов се разболя. Не беше тежко заболяване, но се наложи да постъпи в местната болница за известно време. Оперираха една от жлезите му, хормоните му се "разиграха", започна да вдига и кръвно, така че се наложи да пие ...

Защо да се стиска до битка
щом можем да стиснем ръце...
и двамата с заедно с тебе...
да тръгнем далече напред...
Защо са ни кървища, битки ...

Жена не може да се опише,
умножено по три.
Жена, не, не се пише!
Любов е, гори...

„Още една неодрусана слива!“ – помисли си Павел Григориевич и извади телефона си – „Ей, какви хора има! Така безотговорно да се държат с даденото от Бога!“
Винаги снимаше обектите, към които подхождаше. Не искаше да бъде обвинен някой ден, че посяга на чуждото. Ето и сега - направи няколко снимки, и ...

Несъмнено отново съм скарана с Господ
и директно му връчвам пищов. Без дуел!
Ще поканя небесната свита на гости,
да освирка размирната, преди разстрел!
Тази вечер разчиствам и сетната сметка. ...

Глава XXVI
Създалата се ситуация предизвика голяма суматоха и поводи за много въпроси, които нямаше как да бъдат зададени наведнъж. За това малко по малко всички се разотидоха за поне кратка пауза на психиката и ума. Цялата информация, струпала се за веднъж от Даника и Данаил, успя да поразбърка ред ...

Миранда чакаше Дик да я вземе. С негобяха от няколко месеца, но си паснаха като двете половина на една монета. Любовта им беше силна и магнетична, оставяше Миранда без дъх…Сърцето и тупаше, а в корема хиляди пеперуди пърхаха…Нежен и силен…това беше Дик. Нейния Дик.
Щеше да бъде хубава вечер. Петъчни ...

С мен не се задявай, мъжки,
не ме гледай пак в захлас!
Стара чанта, с нови дръжки,
че и лачена съм аз.
И да ми свалиш дъгата, ...

„Ще изненадам моята Хуанита. Тя ще ме цапардоса, след което ще ѝ подаря статуята на Дева Мария. Купих я за нея от пазара в Мадрас. Ще ѝ хареса и ще ме целуне. Такава си е моята Хуанита, луда и красива. Ще я награбя още в антрето. От тук усещам аромата ѝ на мандарини и кориандър. И стегнатото ѝ дупе ...

Отиваш си, лято! Как си отиваш!
Вълните, морето все още ми пеят!
И слънцето жарко! Слънце, чиито
сетни лъчи не престават да греят!
Ти вплете във мене момичешка вяра, ...

/Песен от филма "Чалнатите"/
Музика: Генадий Гладков
Текст: Юрий Ентин
Изпълнява: Николай Караченцов
Докосват пръсти струните, тешат. ...

Продължение - следващата глава 16
Оригинален текст
ГЛАВА 15
ТВОРЧЕСТВО
- Как я уже говорил ранее, слово «работа» происходит от слова «раб». Раб - это тот, кто трудится под присмотром надзирателя. Он не в состоянии самостоятельно принимать решения, труд ему не в радость, он не заинтересован в его рез ...

Есен, есен, златна есен,
с лъх докосна ти гората.
Тих ветрец напява песен,
с мек килим покри земята.
Идваш в моята градина... ...

Хелена бавно се приближаваше към трупа,като отмерваше всяка една своя крачка. Усещаше с кожата си всяко едно потрепване на въздуха. Сетивата й се бяха обтегнали до такава степен че чуваше всеки удар на сърцето си. След бърз оглед прецени че никой от участниците в грозната сцена разиграла се преди ма ...

Мама Меца пак не спеше.
От леглото и се щеше
още призори да стане,
някаква шетня да хване.
Времето да се затича, ...

Добро утро, любов! Ти си тук!
И нощта беше толкова истинска.
И видях те, докоснах и чух,
оживелите звуци на приказка...
Вече зная, любов - Аз не мога! ...

Ще те чакам, любими на нашата гара,
под фанфара на светлините от улични лампи.
И краката ми подгизнали в мократа шума
ще усетят онова трептене – тихото докосване
на земята, която ти завъртя я за мене още, ...

не се ли мечта
подклажда — от нея не
се чудо ражда
(и за любовта важи —
чудеса, за да множи)

Пътуваме… Не помня от кога. Не помня и отде. Не Ме интересува и къде отиваме, защо отиваме, каква е нашата евентуална цел… Както е казал някой някога – целта е нищо, движението е всичко…
Аз съм капитанът. Което е най-важното. Командвам със замах. Никаква демокрация няма и не може да има. Корабът изи ...

Разбира се, не зная как сте вие -
споделяте ли болките си с други?
Но аз проблемите си вече крия,
защото станаха душите груби!...
В живота често виждаш се натясно - ...

В Дулово са притеснени
днес, за срещата със мене.
Търсят зала по-голяма,
да не стане местна драма.
Аз ги зная, че са пичове, ...

Привикнаха очите ми със тъмнината,
Дори не паля и свещта си във ръката
Привикнаха ушите ми със тишината,
Не чувам вече даже и тъгата
Привикнах и към сълзите солени, ...

Не мина много време, ала ето,
отново ще ни сполети съдбата.
Говоря всъщност за това, което,
горчиво ни предлага тя, горката.
Надлъгването почна с пълна сила, ...

Политиците "ни" са некадърни,
затуй в полупустиня се превърна
този рай, тази прекрасна страна,
нека не се превърне в развалина!
Кога сила в нас ще се появи, ...

Не съм аз реално никакъв поет
Че мозъкът ми с проза е зает.
Обаче пипето ми нещо се прецака
и ръцете взеха стихове да тракат...
Като поет съм гола вода ...

С тебе бях безумно много нощи,
бях в тях аз безумно щастлив,
исках магиите още и още,
небосклонът беше звезден и красив.
Тези нощи бяха тъй красиви, ...

I'm tracing back my mind and following the sound
through ritmic colapses, tritones and vocal chords.
I'm floating in the vacuum and long to hit the ground
like meteor explosion, my strings awaits the mute abort.
The tremols screaming, the amplitude is burning high, ...

Дали е сляпа " сляпата неделя"
или очи тя жъне с лунен сърп.
Краде сърца от майчина постеля
и води ги на звезден кръстопът.
Дали е сляпа само във неделя ...

Хладно е - нормално, Есен е.
Но е вечер, когато ме обгръщат ръцете ти.
И ме гледат очите ти - изпепеляващи...
Разтрепервам се от тази наша цялост.
Отпивам от любовта ти глътка по глътка. ...

Красиво-нежен залезът червен
В очите ти бадемово сияйни
се отразява бавно, в тишината!
Защо си тъжна, мъничка Асол?
Заглъхва бавно пристана студен ...

Есен е... Небето плаче? Защо ли?
Аз си знам... не задавам никакви въпроси
защото отговора е болезнено голям.
Не стиска ми да си призная!
Че потънал съм във самота... ...

Голямата съдебна зала беше тъмна и строга - стените, покрити с дървена ламперия, тежък полилей висеше от тавана, подът - с полирана до блясък мозайка. Залата беше полупразна - това беше последното дело за деня. Дванадесетгодишният Чарли бе изправен пред съдията, като престъпник, чиято присъда току-щ ...