Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
Баба и дядо — ангели земни 🇧🇬
а аз си останах сираче сега.
Но тук, на земята, с прегръдка най-свята
баба и дядо ме топлят с душа.
Баба ми пее най-нежните песни, ...
Ах, че ми е тъжно! 🇧🇬
щото по спомени тъгувам,
вместо да си свиркам и пирувам.
А, може би, аз остарявам,
щото за отминали времена тъгувам, ...
Популациите 🇧🇬
Дар 🇧🇬
и всеки миг благодаря.
От ден на ден по-стар
по-силно го усещам и ценя.
По-просто всичко става, ...
След бурята 🇧🇬
Мария седеше до прозореца, зав ...
Граждански права 🇧🇬
Първи април стана Ден на фейк, фейкизъм и фейкист. Признати са авторски права и подлежат на Нобелови награди. (Л ...
Момчето, което и днес не откри Атлантида 🇧🇬
Не се постигнах днес, не смогнах да съм твой – сега съм сам и див –
тъй се търкаля подир залезите трънено валмо,
така се свлича лавината от скалния масив,
не ти написах нито ред писмо – ...
В най-хубавото време на годината 🇧🇬
е, пролетта, когато свършва зимата.
Когато, дългокраките момета
заголват смело - белите крачета.
Тогава цъфва люляка в градините, ...
Бялата стая на Влада 🇧🇬
С какво запомних бялата ти стая –
с това, че обеците си свали,
че полетяха нейде – из Безкрая,
с мъглите вън и твоите поли, ...
Така обичам да се будя 🇧🇬
(През нощта пък дупето въртеше )
Оказа се Перфектната блондинка -
Все по-рядко са такива вече...
Но път те се правят по заслуги, ...
15. Светът Маяковски – „Парка, бъбреща неясно“ 🇧🇬
изпълваха ги с трепет нежен –
към лунния простор безбрежен
духа зовяха да лети.
Инокентий Аненски ...
Пияни лъжи 🇧🇬
Из "Дневникът на една ранена алхимичка": Mortificatio 🇧🇬
Събота, ден на Сатурн: Алхимична смърт
Днес е събота. Ден на Сатурн. Денят на стария бог със сърце от олово и очи, прогледнали отвъд илюзиите. В този ден аз умирам. Без вопъл. Без сенки на съжаление.
В душата ми е настъпила алхимичната смърт — Mortificatio. Не умирам, ...
Днес песните мълчат 🇧🇬
а в църквата с пресъхнали очи
скръбта виси… виси на косъм
и псалмът вие и така боли…
Почти празнуваме живота. ...
Тръгва си тихо човекът 🇧🇬
Тръгва си тихо човекът.
Сянка и болка. Крачи едва —
глътка въздух... полека.
Фалшива надежда намята. ...
Кървава невеста 🇧🇬
Май, 1876 година
- Тъмно ли е, чедо? Или бури кършат просторите?
Тинко избърса потта от челото на възрастната жена и приседна на пода до сламеника.
- Светло е, мале...Светло. ...
Сватбата 🇧🇬
харизаха! ...
Два живота, две съдби, една любов част 6 🇧🇬
Вече три дни, снегът не беше спрял. Улиците бяха задръстени от огромни камари, натрупани нощно време от неспиращите своята работа снегорини. Колите носеха 60 сантиметрови калпаци, а вратите им бяха блокирани почти до прозорците от снега, който машините избутваха от ...
Хората 🇧🇬
въртя кръгозора,
събирам насрещните хора -
всички в свойте борби
могат да бъдат прекрасни, ...