Забих на кол сърцето си
Тичах боса върху огъня
Искам да крещя
Дробовете ми са пълни с дим
Изкашлях си мозъка ...

Баща ми с госта под лозата сядат,
два различни свята да кръстосат,
в шепи стискам детските въпроси,
а двамата във миналото бягат.
Единият стои в студа на пост, ...

Убиваш ме, през ден, по невнимание,
небрежно някак, спирайки за малко.
В ковчеже от несбъднати желания,
заключих любовта ни. Колко жалко!
Изпиваш ме – аперитив с кафето си, ...

Къртицата прописа стихове
(това как стана тя самата не разбра)
ечаха поетичните и викове
из лабиринта и, във земните недра...
Не беше сляпа, само късогледа, ...

Отиваш си, зимовно е, скрежи.
При нея може да не е студено –
различна е, фатална е, магнит...
Принцеса е убодена с вретено.
Не бързай, влаковете – все на път, ...

Помните ли Кум Вълчан?
Полицейски капитан
е в гората и разправят,
че звездичка ще добавят
на пагона за заслуги. ...

Без свяст дойдох,
в несвяст ще си отида.
Зад мен остава ров,
в който те зазидах.
Зазидах те, Живот, ...

Какво бих написала за татко ли?!
Тук е, но го нямаше...
няма го и сега...
Живее в сърцето ми, въпреки че
сам пожела да е далече... ...

Такава зима е и сняг -
затрупала ни е душата!
От белота сивее чак
светът на пролетите. Паднал
между колите, спи студът, ...

-... Та по новата класификация ти вече не си луд. А човек с рязко безгранично ограничена интелектуалност, с неконтролируем върхови спад на реалното възприемане на света...
Погледнах го. После пак. И още веднъж.
- Я, преведи, докторе...
- Казано направо – същият си си, даже с усложнения, но влизаш в ...

Понякога сънувам пролетта
с едва наболи стръкчета иглика
Забравил съм на колко съм лета.
Не чувам вече. Ти ли ме извика?
Сега съм уморен и ми се спи. ...

Какъв ти сън. Скандалите отново
люлеят кухнята ни като земен трус.
Крещи пак мама. Татко ù говори
между псувните.Знам ги наизуст...
Най-грозните им думи, със които ...

Не знам дали да вярвам в тази обич.
Ранява. Не от тебе ме боли.
Боли ме от това, че всъщност повече
от всяка невъзможност си ми Ти.
Не искам да ме сбираш в свойте шепи. ...

Часовник
В дни, когато хората препускаха,
ожесточено,
в поля от неразбрана реч,
часовникът, превърташе стрелките трескаво, ...

Седя сама на масата във бара а насреща ми менят се лица, истории и чувства. Пред мен седите, но ви няма. С представата за вас аз разговарям.
"Истински ли си, не си ли? Ти ли си, или си някой друг? А аз коя съм? Днес една, различна вчера, а утре е само гадание.."
Кафевите очи изпиват ме до дъно. Какт ...

Непотребни свитъци, листа
това ли е историята, която пишем?
Нима след нас не ще се случват чудеса,
а светът ще трае докато дишаме?
а днес ... ...

И много, много отдавна
Природата каза:
Ти ще си богиня,
в името на рода!
Ще си еднакво красива, ...

Хвърчат годините нататък
към други нови светове.
И там зад хоризонт- оттатък,
ухаят други цветове.
И друго слънце там ги грее, ...

Диана
Диана,смела като богинята на лова,
бори тя се с трудностите в живота!
Един добър човек,с добра душа,
жена красива с усмивка на уста. ...

В подлудели от радост камбани
се превърнаха
всички елхи.
Рождеството, обвито в тамяни,
във кристалния ...

Не е в небето
гробницата
за умиращи любови.
Тя е тук,
спънах се в нея. ...

Едноока е нощ. Ледовита.
Стърже стружки сребро по стъкло.
Блуден мрак уморено се скита,
вятър рине с греблото тегло.
Едногърба е мисъл. И трудна. ...

А бе убежище за двама...
Закрилник и уютен дом.
Един чадър – небето в рамка
(разцъфнали винил и хром)…
Бе страж. С широките си плещи ...

Нямам друго значение, щом до мене те няма,
а ръцете ми бавно се превръщат в оръжия.
Като сивото птиче бях заключена в храма,
още малко зората и от страх ще ме върже.
Да не литна след тебе, да не падна от купол. ...

Старата си стегна куфара,
купи си билет.
Към царство минало наречено,
потегли с новия си джет.
Дълго във ръка държа Короната, ...

В едно легло сме, а в различни континенти,
във Африка си ти, а аз във Антарктида.
Ти огън си, а аз съм заледена,
не ме докосвай - ще се разтопя, ще си отида.
Два климата - характери епични, ...

Питаме се, кое (кой) ни прави такива далечни от себе си. Може би забързаното ежедневие, или по-скоро хората в него. На един човек е нужен друг човек, за да го промени из основи. И понякога това се случва за части от секундата, без самите ние да го съзнаваме.
Може би най-повратната точка повлияла на ...

Стопли душата ми
С очите си душата ми стопли!
Прегръщай ме! С ръцете си гали ме!
Сълзите ми вместо вино пии!
А след това до лудост ти люби ме! ...

Самотата е нож със две остриета,
е мойто далновидно мнение:
Прасето е щастливо сред други прасета,
дори кога ги чака заколение.

Омръзна ми от този фейсбук,
все се чудя какво правя тук,
в него се рова и нищо ново няма,
направо си е тъпотия и то голяма.
Само си напрегам в него очите, ...

Небето е моят баща,
а моята майка - Земята.
От плът съм, но имам душа
на ангел небесен с крилата.

През тази нощ Рождественска
изминах пътя житейски отново,
душата ми се оголи до девствено
без свян и ненужно празнословие.
Качих я на върха свещен – Голгота. ...

Ангелът плете си мрежите,
ти се крий в ъглите.
Болят ме очите
от белезите по ръцете ти.
Човекът в бяло за теб идва. ...

Ухае тишината на канела,
на мандарини, зима, липов чай
Завива ме и в мекичка постеля,
заспи! – ми шепне. И сънувай май.
Часовникът приспива ме, потраква, ...

Прелитат бързо капките дъждовни,
измиват нежно гневните клепачи.
Навярно обичта така си плаче,
в очите щом се гледаме виновно.
Какво да сторя, щом съм облак див ...

Приказна нощ, тиха,
пълна с вълшебства...
Отрупани трапези,
пищни подаръци.
Празни погледи, ...

Чудеса над света заваляха,
Елмази в мастилена шир.
Стихна кротко под къщната стряха
Танцът снежен в леден ефир.
Извести ни ангел небесен ...

Над прагове стреснати в сънност
Приведен под примерни думи
Отнасям невинни на дъното
Протести неслучайно разумни...
Непреклонно опазвам в спомени ...