Тишина.
Усещам мрака
навън да пристъпя.
Знам,
че мога да чуя ...

На този свят какво му трябва?
Най вече повече любов,
да зарови бойната си брадва
и на доброто да чуе кристалният зов!
Трябва му повече вяра, доверие, ...

Стрелям на сляпо.
С облачен принос
на едри парцали
вали обич в мен.
Не си ли усещал ...

Искам да съм фантазията, която те кара да настръхваш.
Искам да съм капките възбуда, стичащи се по бедрата ти.
Искам да се разтапям, като сладолед по меката ти кожа
И да оставам сладък вкус на небцето ти.
Искам да съм всичко, което искаш ти...

Трудно е... и то много! Преживява ли човек катарзиси в живота си, за да се извиси? Каква е цената? Заслужава ли си? Може би да, а може и да не... Кой знае отговора? Знам само че това пред което ме изправя живота е тежко... много тежко... Имам ли избор? Да имам... Не взимам тежки решения, уча се. Все ...

Обичам те, не те обичам.
Жадувам ли те или не?
Живея ли живота,
или моля се на колене?
Обичта ми силна уж е, ...

Недей лови щурчета в утринта.
Тревата е последният им пристан.
С издрасканата си до кръв пета
готов ли си да следваш всеки писък?
Веднъж ли те, разплакани, отвън ...

Зима е. Студено.
Сънно замразено.
Клоните оголени,
потънали са в спомени.
За лято и за слънце, ...

Под нежните бемоли тишината
ще изроди мечта за пълнолуние
и тъмнина, от светлина целуната,
ще изрисува устни на душата.
И в лунните коси на самотата, ...

Вечерта е тиха.
С чаша вино във ръка,
седнали сме сред приглушена светлина.
Усещам как бавно спуска се твоята топла ръка и цяла обгръща ме, да избягам не мога да си позволя.
Поглед – страшен е, не мога да му устоя ...

Самотата, която се стече
по стъклото, не ме разпозна.
Хлъзгавата ѝ пяна довлече
безпричинна, нелепа тъга.
Клоунската си дреха захвърлих ...

Хей, мили мой,
бъди моят красив герой.
Бъди принцът на бял кон
или моят Аполон.
Бий се и мрази, ...

Пристигаш в шейната си, с бяла тиара,
развяла си грива, с блестящи очи.
Седи мълчаливо годината стара,
тъгата си крие. Дано не личи!
И всички посрещат те, дръзка и млада, ...

Кро́ко-кро́ко-крокодил,
се́днал Кроко на бодил,
къ́ркал, къ́рцал, не мези́л-
чак бодила се напил!
Па́дал, пял, пълзял и зял, ...

Festivalbar 1996
-----------------------------------------------------------------------
Джерардина Тровато - Малки, но вече големи
Фестивалбар 1996
------------------------------------------------------------------------------ ...

Натискам случаен звънец...
Ще поискам малко захар,
За да подсладя кафето си.
Вратата се отваря...
Непознат мъж се усмихва, ...

Седя на дивана и допивам бутилката бяло вино. Пуснала съм си приятна музика и съм запалила ароматни свещи. Облякла съм най-хубавата си червена рокля. Сложила съм си и от яркочервеното червило. Накъдрила съм си косата. А ти си до мен и ме гледаш право в очите. Споделяш ми нещо. Мисля, че ми казваш, ч ...

Накъде ме води този път -
към възход или падение?
Защо, уви, хората мрат -
за туй съм в неведение.
Ще се боря аз докрай, ...

От звездната вселена на всемира,
пристигаш по спирала невидима
и две души с една искра събираш,
та щастие в живота си да имат.
Стрелите ти са с медена отрова, ...

Аз съм самотата
Аз съм мъката!
Не ме спасявайте!
Не ме търсете!
Аз съм вятърът! ...

Снощи някой е минал,
с шейна по снежния път.
Снощи някой е пръснал
подаръци детски накуп.
Топка, шалче червено, ...

Ще бъдем пак прегърнати и нежни,
нехаещи за този пошъл свят.
Нехаещи за всички хора непотребни.
...Ще вдишвам финия ти аромат.
И ще се къпя в твоите прегръдки. ...

Предпоследната чаша.
Предпоследните глътки.
Предпоследният блясък от свещ
по кристала.
Предпоследните думи. ...

Старият полковник беше готов за гостуването. Очакваше поканата – че как няма да го поканят, знаеше и как ще прекара тая нова Нова година…
Правилата му са ясни. Когато някой дойде в апартамента му – всичко върви по неговия тертип. Защото е домакин! Каквото каже Той… Когато е на гости – всичко трябва ...

Поредната година си отиде,
измършавя от липси календара.
Видях , каквото има да се види,
поредната година си отиде.
Остана в шепа стихове обида ...

Погла́ди Дядо Коледа брадата,
почеса се къде не го сърби,
oт стрес му хлопаше дори дъската,
не щеш ли и компютърът заби́!
А Рудолф го погледна дяволито: ...

Исках да те любя, но изгарях...
Харесва ми да гледам пламъка в очите ти,
тръпнещи в очакване, подканящи,
да разкъсам дрехите и да те хвърля на земята.
Исках да те целувам, но изгарях... ...

Невъзможност...
Всеки ден се измислям до теб, всеки час,
но не стига, не стига, а искам...
Не защото не мога добра да съм аз,
не защото не мога да мисля. ...

Кръв
Чуваш ли сърцето, без да го докосваш?
Ръката ти по кожата ми все ме омагьосва.
Вярвал си в измислица, аз съм по-красива.
Горещата ти мисъл, вярвам, че изстива. ...

This land i walk for endless times
is all i have and all i care.
It's soaked in blood and many cries,
with scattered bones and rotten hair.
This land i roam forevermore ...

(Текстът е от името на жена, защото исках да се хареса на една певица-китаристка с надеждата да го направи на песен, но - уви)))
В целия свят няма място за тебе и мене, любими.
В целия свят няма място за нашата обич и нашата радост.
Пътища много, но по който, където да идем,
навсякъде скръб и въздиш ...

Продавачът и купувачът се бяха наострили един срещу друг. Споровете касаеха не само цената на апартамента, но и документите, в които имаше някои притеснителни за купувача неща. Сделката като че ли бе напът да се разпадне. Шефът на агенцията за недвижими имоти нервничеше. Опитите му да овладее ситуац ...

Това от мен ще чуваш. Тишина.
Започвам да мълча ужасно дълго.
О, вярвай мога! От инат.
И болка някак да ти върна.
А после сам ще се заключа. ...

Дали бе истинска магия -
внезапно пръсна звезден прах
в очите ми един от тия
чаровници и… ослепях.
Обви ме в сладострастна нега, ...

Времето минава като вятъра.
Когато съм с теб, чувам звука на умиращи звезди
и пушека, издишван бавно от твоите устни.
Гърдите ти пламтят в ритъма на юнски огън.
Даже виждам отблясъка му в очите ти. ...

Дойдох на този свят без нищо аз.
Така от него и ще си отида
когато дойде сетният ми час.
Всички хора искам да го видят!
Положен и със скръстени ръце ...

За глобализация и Космос мечтаят едни,
но други обсебват територии древни...
Трети - за пари играят с човешки съдби,
а мнозинството са смазани и непотребни.
Бяхме научени най-големите от върха ...