Сега е нощ и залезът кърви,
и мило ми говорят самодиви
с пътеката на лунните звезди.
Отново появяваш се красива,
когато денем първите лъчи ...

Понякога съм сам със теб и пиша.
Тогава чувствата прегръщам.
Стихът извира и у тебе диша.
Аз любовта желая и завръщам.
Докосвам своята душа, а галя тебе. ...

Как да открадна усмивката в гласа ти?
Тогава, когато знаем, че не става,
че опитите да подишам от дъха ти
отново, нещо не ги разрешава?
Когато за другият път обещаваме, ...

Ранна утрин се събужда,
лее щедро живина
и с хладна ведрина -
като сестра деня прегръща...
Дремя, легнал зад стъклото, ...

Тази нощ почти не спах. Танцувах със спомените. Беше ми мило, носталгично и много приятно. Спомних си родния град, какъвто беше в детството ми. С калдаръмените улици, слънчевия площад, бръснарницата на Бай Али, където беше изложен за кратко кит. Не помня как изглеждаше, но помня, че беше там. Помня ...

Светлината е влюбена в мрака.
Всяка вечер го чака разпръсната.
Знае, черното слънце не плаче
и е само привидно безчувствено.
И не стигат очи, нито пръсти ...

Да започна одата си аз
посветена "скромничко" на моята особа.
От години рецитирам жабешки на глас
щото вдъхновява ме дори и боба...
Но измъчваха ме некакви комплекси - ...

НОЩ
Душите първи се залюбват.
Изящни танци те танцуват.
Със песни за любов се вричат.
Телата те със лаври кичат. ...

Всъщност този жезъл се наричаше мещиф и наподобяваше голям храмов ключ. С помощта на мещиф синът на древноегипетския бог Озирис - всевиждащият Хор, беше бръкнал в устата му, като в секретна ключалка на сейф и беше превъртял ключа в ключалката, за да избълва Озирис - владетелят на подземното царство, ...

Глава 5та от книгата на Будимир: Сънят на глупаците
Един път посетих Добриня в учебния корпус. Той отговаряше за учебната стая по техническа подготовка. Когато влязох, го заварих да седи на масата. Решаваше някакви сложни уравнения в своята математическа тетрадка. Поздравих го. Той се усмихна и след ...

Светът нарича его онова,
що мисли, чувства и мечтае,
когато го облича със слова,
и се опитва да го опознае.
Опипва го с желаещи ръце. ...

Да ти завържа ли очите?
Инстинктите ми ще "разлаеш"!
Ще те изгарят врели капки,
но не е свещ, а ти не знаеш...
Гореща кръв, от минали играчи, ...

Беше началото на декември. Семейният ти живот беше спокоен. Без инциденти. Боб беше горд с това, че има красива съпруга. Хубава двойка, от където и да погледнеш - преуспял богаташ с млада секси жена. Придружавах го навсякъде и го виждах как му е приятно, че очите на мъжете им изтичат по мен. Започна ...

на Джени
Ти си мое юлско чудо,
родено в топлата мечта.
Зареяни, гълъбите любят
стряха,опазена в нощта. ...

1.
Видимо всичко беше добре, наред и по неписаните правила на малкия свят на острова. Слънцето топло грееше – но не припичаше, леки облачета украсяваха небето и създаваха удобни сенчици тук и там, птици се носеха ту в остър полет към земята, ту се стрелкаха към висините, пеперуди и колибрита разхвър ...

За пореден ден до масата спира тридесетинагодишен мъж. Без ляв крак. Давам му монета от лев. Учтиво благодари и продължава из кафенето...
Явно не е голяма печалбата му – градът е намаляващ, хората бедни вече...
Но той редовно се появява.
Защо?
Пенсия има – не може да няма, с тая инвалидност... ...

Тази вечер свещта с вятъра танго затанцува.
Подхвана я той властно и
макар да бе опасно,
се чувстваше прекрасно.
Тя галантно с него зафлиртува, ...

С обувките, които взех назаем,
катерих кулите ти каменни!
Износвам с радост дните си под наем –
пролуки на колибки сламенни.
На възлите разпънати се спъвах. ...

Разкажи за онази, с която
в нощи будни брояхте звездите,
и забравили време и дати,
утро срещахте без да заспите;
и за лудото биле кажи, ...

Море, не искам да те имам!
Пълзиш в краката,
нежно лягаш.
Но си студено. И си зимно.
Отвържеш ли се – ще избягам. ...

Като цигарата си ме палиш
Без мен живота не можеш да си представиш,
А колко пъти казваш, ще ме оставиш,
Но отвътре гориш всеки ден да ме опиташ
Целуваш ме... Сякаш пушиш и в мечтите си отлиташ ! ...

Кой съм аз, какъв съм,
питам и не знам,
всеки ме подритва
в този свят голям...
Питам се - кога ли, ...

Спуснаха въжето, примката се залюля.
Слънцето, и то кръгло като нея,
Провря се и в очите ми се заигра.
Отметнах палав кичур, разпилял се над челото.
Пристъпи палачът, не разменихме и поглед. ...

Във малък двор растеше бяла вишна
висока, стройна и красива
бе много стара, почти седемдесетгодишна
умееше със аромата да опива.
Но пречеше на стария ковач ...

УЧАСТИЕ
Светът се страхува от атомни бомби,
от насочени в различни посоки ракети...
Пораженията биха били тежки, ограмни,
дори заличени човешките земни пътеки. ...

Знаеш ли, какъв е вкусът, когато карамела се стече и увие на спирала по сатена на ванилията? И…тогава виждаш смокиновият плод, тежък и сочен от захарен сироп – блести и те предизвиква да отхапеш. Мда! Вече усещаш какъв е вкусът, нали? Преглъщаш. Какъв вкус! Като живота, като любовта и като всичко ос ...

Седим с кучетата в двора на изоставеното поделение. Слънцето преваля, небето започва да лилавее над зелените корони, полюшващи се от топлия майски ветрец.
Мятам черната си кама по едно от дърветата. Нервна съм до побъркване, и въпреки, че не го показвам, той ме усеща. Последната седмица забелязахме, ...

Бъди металът, който огънят размеква!
Не се страхувай да звънтиш,
под ударите на ковача!
Стигни докрай,
от магмено до черно, ...

Ау-у-у какъв вълшебник! И образован и кадърен!
В България вълшебници – дал Господ! Нали е българин… Дори ги изнасяме!
Как ми трябва един комплект вълшебници! Съвсем по К(х)ристиянски да ми помогнат! Един вълшебник, например, да хакне защитата на някоя банка и да ми прехвърли 4-5 милиона! Може и пове ...

Все не мога да реша:
колко да ви разкажа-
колко много грешах,
колко много отложих!
Колко много любов! ...

Имало една страна,която се намирала далеч от тук.Тя не била голяма,но била богата .В нея се криели скъпоценни камъни,злато и нефт.Това било и най-старата земя на планетата ни.Когато Световният океан се е отдръпнал за първи път, се е показала тая земя.Там живеели много и различни животни.Даже и такив ...

Миг от вечността
сме - у дома,
тя плете, аз спя,
нявга беше така...
Днес е различно ...

Капанът
Динко Донкин живееше в малка, схлупена къщурка на северния край на селото. Отпреде ѝ той беше подредил китна градинка с най-различни цветя и зеленчуци, а в задния ѝ двор един до друг се гушеха нисък обор и кокошарник. Единствен обитател на обора беше шарената крава Петя, а в кокошарника се р ...

От първата ни глътка въздух
и чак до края на света
Душата търси непрестанно
импулсите на любовта.
Сърцето и душата на човека ...

Ти ли беше? Почудих се кой
във тъгата ми смело нахлува
и на всеки помитащ порой
още първите стъпчици чува.
Живородни небесни реси ...

Подаръци не искам в този ден.
Достатъчно е Тебе, че те имам.
Последния, такъв - Рожден,
във който има те, но няма да те видя...
На Го̀спода се молех. На съдбата. ...

Няма да ми се случи никога повече...
Ще си разменим с него няколко шеги в чата,
ще ме пита през свободното си време какво правя,
ще посрещнем пишейки си някоя нощ зората,
и в тази нощ за първи път ще те забравя... ...

Мечо - лакомник голям
сладък мед така обича,
че във кошериге сам
чесго за медец наднича.
Но пчеличкиге не спят. ...