Очите ти на граблива птица
Тайно прокрадват се из ъглите,
Там измежду чашите с кафето,
Между очите на всички минувачи-
Заражда се едно любопитство, ...

Главата ми лежи на силното ти рамо...
Крепиш ме нежно! С върха на пръстите си само?
Пристъпвам ситно напред и назад...
Полъхва вятър, но не усещам хлад.
Затворила очите, аз виждам само теб! ...

Вихрушка завъртя в неистов танц,
кълбо листа, опадали на двора.
Небето, сякаш преживява транс –
не ще покаже силно слънце скоро.
Ще заредят се ветрове и бури, ...

Най - здравият ми зъб се разболя,
разклати се на няколко посоки.
Полях го бързо с огнена вода,
но болките ми станаха дълбоки!
Замъкнах се при местния дентист, ...

Научих се на постоянството да те отхвърлям
и вярна съм на всяко ново бягство.
Обувката ми остроноса недоимък пърли
и тъпото на чуждото "богатство".
Каквото имах, кладата на завистта отне ми. ...

Диди беше одремана! Подпряла лице на ръцете си, тя мигаше в унисон с настроението си. Лениво, чат-пат и много тъжно. Не върви работата, ей, не върви! А уж в сферата на услугите! Бръснарница! Плюс кой каквото иска – от подстригване на ревливо дете, до фризури на бабите им. И цените и народни! Обаче н ...

Кой ли потропва на тихия праг?
Вятър прелиства годината
и по наплетен от паяк мая́к*,
кани октомври в градината.
Мята листата край стария зид. ...

Очите му рисуваш как се смеят,
под шапката целунал светлина,
и гледаш го притихнала до смелост,
с две бръчици край устните тъга.
Там давиш се незнайно колко пъти, ...

Една стара мелодия, родила се за нов живот като песен, благодарение на написания за нея текст от поетесата Ина Крейн - Илияна Каракочева (https://otkrovenia.com/bg/profile/inakrein).

Unlove me! As my white and pallid skin
is paperback of ugly stories scribbled.
And heavy is the envelope. Within
you get to know the cost and worth of people.
Beneath my lashes, ghosts are digging deeper... ...

Със теб сме два далечни свята
(разделя ни цяла любовна наука),
ти си пролет дъждовна и кратка,
аз съм есен, вещаеща буря.
Щом дебрите ти слънцето огрее, ...

Какъв необикновен миг се случва в момента!
Поглеждам в далечината,
а там отражение на себе си намирам.
Фокусирам...
Поглеждам се.. ...

В лунния шепотен свод
колко звезди заблестяха...
Думите нямат си брод,
всички надежди умряха...
Идвай тъй чакан, мой дъжд, ...

С песента на петлите започва селският ден.
Слънцето изкачва баира и огрява полята.
Щом станеш се чувстваш някак прероден,
Без да те вълнува час и дата.
Дните минават бавно, но никак лежерно, ...

„Обичай врага
си!“ — Агнèцов завет и
дано — мироглед!...

Две пейки самотно стояха
под бора повяхнал и стар.
Една срещу друга мълчаха,
дочакали утро, без своя другар.
Присядаше тук всеки ден любовта. ...

Някога село Червен брег е било хей на ония баири, около старата черква Свети Спас и на отсрещния – Драгне. От брега, който като крепостна стена пазел от юг, та почти до гората горе. А каква гора е имало! Всичко наоколо е било дъб и бряст. Никой не знаел на колко години са най-старите и дебели дървет ...

Изчезва лятната омая.
Сезона вече е към края!
Попивам със сетивата плажа.
Отлита Лятото – залязва!
Вървя по пясъчната алея ...

Ухае тишината на тъга
преди да се заженят дъждовете.
От избелели вестници чета,
че влизат боси в зимата поетите.
Небето неочаквано реши, ...

Помниш ли, помниш ли Старият фар?...
Ти помниш ли фара,
скалистия нос?...
В сребриста омара
с кръжащ албатрос... ...

Скалите, там, не са скали... във камък
самият Бог крилете ми превърна
за да потъна в своя грях без пламък
и с полет в рая да не се завърна.
А езерото, тука, ще тежи ...

Аз знам, че някой ден ще ме намериш,
когато точно си притво̀рила очи.
Краката ти, когато потреперват,
и кръста ти, когато не държи.
Тогава от умора, ще поспреш. ...

Океанът...1
(поема)
Застанал на брега на Океана*
с вълните си говоря като луд
и грабва ме внезапната покана ...

Пясъчен часовник...
В Пустинята ли сам в нощта замръкнеш
обсебва те внезапно вечерта
и проумяваш някак си че мъкнеш
в Душата си и: Миг от Вечността... ...

Казват че бил съм вълк единак.
Да вълк съм бил и ще бъда пак.
Като вълк се боря с трудностите сам,
падам, ставам, продължавам, голям!
В живота си на много хора се доверих, ...

Божествената светлина
От твоите очи
струи
Божествената светлина!
Не мога повече да бъда жив, ...

Недолюбената жена
е със кофти настроение,
без усмивка на уста
вечно е под напрежение...
Пали за секунда време ...

Той излизаше рядко от дома си – вече пет години, откакто се беше пенсионирал. Отиваше до магазина, вземаше хляб и нещо за ядене и бързаше да се прибере зад стените на малкия си апартамент. В своя среда, в своя живот…
Не беше много странен – не крещеше по улицата, не пееше, не хвърляше боклуци навред ...

Пак е 9 септември. На тази дата те погребахме, тате, преди цели 31 години. И аз пак не мога да дойда на гроба, ти. Пак не мога да запаля свещичка, там в твоя памет. Паля, но не при теб, а в параклиса на хълма до града, в който живея. И ти, говоря, татко, как сестра ти изпратихме. Замина си и тя горк ...

( Продължение на "Ще взема да напиша хубав стих")
Та, казвах ви - един мишок
и котката заключих във килера.
От свадата им бях във шок.
Това го помня сякаш беше вчера. ...

Веселбата не престана.
Чу за нея и Лисана
и реши да им покаже,
че от тях, дете, е даже
по-голяма рокаджийка. ...

Той пише,
с никой, очи в очи не споделя,
събира дума по дума, чувство по чувство.
В делник, в събота, даже в неделя,
пише, не счита това за изкуство. ...

Неумираща любов
Ако си с мен щастлив ще съм и в Ада
сред дяволския огън и жарта!
Ала без теб душата ми ще страда!
От нея ще остане пепелта ...

Още те виждам на малката гара
как ме изпращаш на влака за София.
Всяка раздяла в очите ни пареше…
И не изстиваше в никакви строфи.
Лошо предчувствие беше навярно. ...

Навътре в тихата гора,
осеяна със мъртви пеперуди,
пълзят отнетите слова.
Пълзим, във себе си изгубени.
Отвъд, по бързата река, ...

Покривката е
бяла. А капката – червена.
Любов тук е влетяла с безмилостни стрели.
Вилней делибуранът в пулсиращите вени,
преди да го затворят във бъчви ...

С перце рисува нежна ласка
в дланта на шепичка море.
Вълнички синеоки са окраска
на грейнало от щастие лице.
Разпръсква шарки по земята – ...

Луната изгря. Огромна и пълна, тя се огледа в себе си и това, което видя ѝ хареса. Почувства се вдъхновена и в творчески подем, затова реши тази нощ да композира. Да сътвори соната. Понеже отдавна се беше уморила да използва за своите музикални творения звуците на вятъра и бърборенето на звездите, т ...

Трактор стар – почти столетник, тихо дреме сам на двора
и от старост чак не вижда
фарове си няма даже.
Под капака 2 врабеца
лани свили са гнездо. ...