Рубинени отблясъци
потрепват в залеза
и слънцето потъва
натежало от копнежи,
гняв, ...

Настане мрак,
а мрака чака своят дълг
луната става върколак,
човек във образа на вълк!
Луната бавно облива гората, ...

Aus meinen Thränen sprießen
Viel blühende Blumen hervor,
Und meine Seufzer werden
Ein Nachtigallenchor.
Und wenn du mich lieb hast, Kindchen, ...

Във ириса на сенките се крият –
от тези турбо охлюви ми писна!
И няма тайни, нито е магия –
от чесане езикът им увисна.
И паднаха ми всички папагали ...

Утро-23.07.2017.
Изгрява Слънцето... Небето ясно...
До мен лениво се изтягаш ти...
О, винаги е толкова прекрасно,
когато се събуждам със мечти!... ...

Със римите доникъде не стигнах.
Без римите пък просто не съм аз.
Една жена без възраст и години,
но поетеса пишеща в захлас.
До сетния си миг така ще пиша. ...

Щом паричките си дал,
чакай ти провал !
Обещания големи,
липсват важни схеми,
няма туй, онуй, какво ли, ...

Объркано
Облаци неканени,
изгрева ни скриха...
Ветрове настръхнали,
с мощен глас завиха... ...

В памет на Владимир Висоцки
Бялото листче
превърна Таганка в площад –
„Той си отиде.
Днес представление няма да има.”. ...

Измѝсли сам сирената, която
примамва те. Попадаш в дънна яма.
И в пясъка проблясва чисто злато,
а плаващ е. Надежда просто няма.
Зелените коси от водорасли ...

А сълзите, подобно на длан
ми затоплят страните студени.
Коридор, с малки стъпки постлан
ме отвежда назад, пак към мене.
Меги Миткова ...

*Акро-Китен, римуван в рамка на танка и в стъпка на валс
Китен намигва
И сприятелява, и
Теб размечтава! —
Една Райска прелест и ...

Сама режисирам филма-Живот...
За грешния избор скъпо си плащам.
Приятел двуличен, фалшива любов...
Епизодичните роли свършват все някога...
Сама определям "правилно", "грешно"... ...

Понякога се свивам на кълбо.
И в мене този възел, пеперуден,
душата ми, изпълнена с любов -
присвива я до болка и възбуда...
И после ме отпуска. До летаргия. ...

Разляха ме по бреговете
като дъжд, като вълна!
Разкъсаха ме на парчрта
както вълците, сърна!
Парчета късат от сърцето ...

Времето отдавна не лекува...
Шепот от разруха е врата
към света, където си хорту́ва
паяжинка с тиха пустота.
Добър вечер, зрънчица за помен! ...

Не го разбирам този свят объркан,
а трябва ли? – греховен, угнетен!
Във клетка съм, крилата лудо пърхат,
как нужно ми е да съм упоен!
Та всички страсти да ги превъзмогна, ...

Някои неща изглеждат чудесно на хартия, работят на теория... и са напълно неприложими на практика... За огромно съжаление според мен, към тях спада и така наречената интеграция. А сега смятам и да изложа своите доводи, които са ме довели до този тъжен извод.
Първо обаче искам да уточня, че този проц ...

Кипариси и огнени спирали,
завихрени и сплетени в небето.
Смокини лилави, презряли
и кафене на уличка с павета.
Минаващ влак, кълбета пара, ...

Да бях летял толкова високо,
колкото ми криле държат по-високо,
дъхът ми не би секнал така,
както ангелският звучен глас замрази го!
Да бях живял толкова дълбоко, ...

Дай ми някакъв номер, напиши телефон,
гласът ти така закопнях да го чуя!
На живота по стръмно-опасния склон
душата ми нежна, боса как да събуя?
Погледни ме в очите в този видеофон ...

Добър вечер!
Гласа ми отвя
суховеят, раздиращ липите.
Тук часовникът вечно е спрял
и стрелките за вчера ме питат. ...

Харесвам да сътворявам изненади.
Усещане и мисъл раждат плам.
Този миг усмивки и емоции вади.
Всеки ден искам нещо да ти дам...
И давам!

Има го. С нас живее.
Изречено е, без да знаем.
После идва казаната дума-
по-тежка от куршуми,
дълго шепне: ...

Открий ме, намери ме, потърси ме като лале сред розов храст. Няма ме, нали ? Там аз не вирея и никога не ще мога. Лале червено с цвят на кръв и не толкова нежно, красиво и елегантно като тях не би могло сред розите да бъде. Розите са нежни и розови, някой червени, а дори и бели. Те също са трънливи, ...

ШЕПА ПРЪСТ
Ти знаеш ли какво е...
шепа пръст,
в шита кърпа увита
на колене паднал пред нея, ...

Omnia risus, Omnia pulvis,
et omnia nil sunt…
На пейка край спирка лежаха
букет убити цветя,
а минувачите не разбраха, ...

Творец, художник съм от днес
и ще рисувам, но без четка и бои,
глас нашепна ми нощес-
рисувай с чувства, със мечти.
Палитра е душата уморена ...

Винаги съм се чудела защо много често хората казват, че животът е борба, че за да успееш, за да си удовлетворен и щастлив, трябва да се бориш. В този миг пак недоумявам за какво и с кого трябва да се състезавам, кого и какво трябва да надвивам и побеждавам. И защо? – питам се.
Имаше моменти в живота ...

Дъждът е вкаменена ярост,
зурни и гайди – глъхнещ звук.
Копнее вехнещата старост
за дял от любовта на друг.
На звезден сън ли ти приличам ...

На този свят сме толкова за малко,
но мислим, че с орлите ще живеем.
Суетни, смешни, глупави и жалки..
броените си мигове пилеем...
Пропускаме любови и надежди, ...

Добър вечер! На празния праг
аз присядам до сянка от спомен.
Тук подвиваше баба ми крак,
а пък дядо напиваше стомна.
Звучни глътки от минали дни ...

4.
След две денонощия в десета стая положението беше различно. Двамата мъже си говореха по-често, без пресекулки и без излишни подозрения. Скоро щяха да се разделят и никога нямаше да се видят повече. Знаеха го и двамата. И сигурно това развърза езиците им.
– Денеска че ме изпишат! – Живко вече не б ...

От твойта красота попивам, август –
обсипан си с лъчи и сочен плод.
Прегръдката ти – ширната безкрайност
от слънчогледи, пълни със живот.
А колко много искам да останеш, ...

Да си като трън в очите,
хората да ги бодеж,
в шепите събираш им сълзите,
а ти ще искаш да ги спреш.
Дори жените ти обсъждат потеклото, ...