Отровата стеле по пода килим,
плетен от паяци в нощ тъмноока.
Лют и парлив е среднощният дим.
Светят цигарено устни дълбоки...
Смачкани фасове време броят: ...

Дали жена съм като всички други
или пък част от женски пъзел?
Очите ми са сякаш теменуги
душата ми - развързан възел.
Прекрачвам, тичам и се боря, ...

душѝте пò ще
са сияйни - колчем е
живот без тайни

Поезия... изгарящо душата слово
проникващо дълбоко в мисълта
отчаян вик... надежда дава
когато трябва и сълза
Поетът, стихове не пише... ...

Мина топъл, животворен вихър
и събуди новата надежда,
а в деня - разцъфнала и тиха -
светлината бавно се оглежда.
Необятът диша с жар, от пещи, ...

Чувствам се в безизходица. Толкова е трудно да продължаваш да вярваш, когато пред теб е една бездна. И от глътката въздух-боли. И тялото- боли... Наранено егото се бори за надмощие. Желае да му угодиш. Чувствата са вълни от променящи се сезони. Радостта е като гларус, появява се само през лятото.
А ...

Тази наша любов извира от дълбините на времето.
Усещаш ли я? Колко е... извечна?!
Не зная кога е започнала, може би още със Сътворението, или пък винаги е съществувала. Кой казва, че задължително трябва да има начало?! Може би има неща, отвъд нашите възприятия, които нямат начало, нямат край, просто ...

Накъде вървим? Накъде отиваме? Често задавани въпроси, получаващи още по-често шаблонни отговори в духа на новото интернет осведомяване. Не зная никакви универсални рецепти и готовите отговори отказват да посещават ръмбавата ми глава. Но на базата на едни скромни познания върху материалния свят, так ...

"Човек забравя другите любови,
когато дойде истинската - Тя
и трябва да я чакаме готови
с море от обич и троха сълза.
Защото тази обич ще е трудна, ...

Найлоновият чувал се вееше вече цяло денонощие в късия тупик между къщите. Не пречеше на никого и за това никой не го махаше. Пространството беше малко – две огради, високи над два метра, от три места къщи, а вятърът го избутваше ту наляво, ту надясно, но все не беше достатъно силен, за да го надигн ...

Обич моя, мили мой,
от теб сърцето ми няма покой.
Будя се нощем сънувах те аз
поглеждам до мен, но няма те там.
Дълги са нощите, гледам в тавана, ...

Очите ти, очите ти,
В които потъвах безметежно.
Дълги години отминаха,
Но копнея все така за твойта нежност.
Ръцете ти, ръцете ти, ...

И в Ада да ме заведеш, ще дойда!
Ще вляза в огъня със теб,
за да повярваш, че не мога
без тебе да живея нито ден.
И този огън, ако изгори ме, ...

Отчаян от тотално безхаберие
на политици - алчни и крадливи,
умира българинът във мизерия...
Тя, бедността, най-сигурно убива...
Държавата гради се от държавници. ...

Стресна се насън и се събуди от собственото си изхъркване на кривия диван, надигна се и затътри още заспалите си крака към банята на мигащата светлина на телевизора, леко се бутна във фотьойла с дремещата му жена, банята го посрещна отворена и осветена, и изведнъж се вцепени пред размазаните кървави ...

La Vendeta e tutto*
Над Сицилия се спусна
душна, тиха самота,
а по улиците пусти
дебнат Демони в нощта... ...

Болка, немощ, сълзи,
старост - жива рана.
Идват стъпки бързи,
грачи черна врана.
Немощ, сълзи, горест, ...

Cabo Da Roca*
От тук започва, или свършва Океана
в зависимост от твоята нагласа:
далѝ при Фара искаш да останеш,
илѝ -- на урагани да пригласяш... ...

Брат ми е идиот! Понякога върши изключително глупави неща. Например, ще вземе да покани приятелите си, аз като сестра ще ги нагостя, ще донеса нещо за хапване и някое друго сокче, а той ще пръдне и ще ме обвини, а глупавите му приятели всеки път се пръскат от смях. Ще тръгна да се оправдавам, ала ця ...

Ярки камбанки – цветчета,
в приказен злак се люлеят.
Тръпнат и шепнат, и светят,
в бледа мъгла пламенеят.
Хорица в сърмени дрешки, ...

Накичиха я с хиляди дрънкулки,
и разноцветни, пърхащи пера.
И заживя - живот на пресекулки,
излъга, че е мила и добра.
Не се продаде, просто се хариза, ...

Намери ме... вече съм друга.
Погледни ме... същата, но друга.
Аз забравих, ти забрави.
А, любовта забрави ли?
Искал си да ти простя. ...

С прекрасни и цветни нюанси -
вятъра носи мигът на промяната...
а светът се събужда за ново начало!
И нека надеждата която всеки от нас
пази в душата си разлисти листенцата ...

Държа те във ръцете си Съдба!
Копнях неистово това - да бъдеш моя.
Тъй дълго търсих - имам те сега!
Ала дали намерих щастие в покоя?
Какво бих искал повече от туй ...

Дъжд заваля
Дъжд заваля, не аз не плача сега,
капките се стичат по моето лице.
Не плача, само очите ми сълзят така,
мъжката сълза не е като сълзата на дете! ...

Светлина в стаята прониква,
всяка сутрин е с аромат на кафе,
филийка сложена в чиния,
галя бабиното сърце.
Градината е пролет неусетна, ...

Влизам в забравения дом на мечтите ни.
Вратите се открехват, от теб отключени.
Нахлуват есенни листа със сълзите ми,
от години стояли по пода похлупени.
Прозорецът скърца жално, от вятъра гонен, ...

Искам
Искам да те гледам във очите
и в твоя свят да ме отвличат,
искам всеки път да мъркаш сладко
щом докосна те дори за кратко. ...

Малцина сигурно знаят, а още по-малко си спомнят за тези подземия на една от емблематичните болници в София, чието име не ще спомена, за да не всявам излишен смут. Огромни, почти нереално дълги тесни коридори, осветявани с икономично тук-таме светещи крушки, люлеещи се на дълги кабели, здраво омотан ...

Първо, искам да поясня, че не става въпрос за някоя африканска страна или Австралия. Нито пък за Австрия с валсовете на Йохан Щраус!
В дивата природа на нашата България няма щрауси, поне не сега! Да, птици няма, но има хора-щрауси, по-скоро повечето хора ужасно напомнят в поведението си на щрауси! А ...

Гълъбите удивено
с клюнове цъкат,
със закон е забранено
пейки те да цвъкат.

Мъжете изплуваха като призрачни сенки от мъглата над блатото. Едва стъпили на твърдата земя, бързо свалиха мокрите си дрехи, извадиха от промазаните брезентови торби нови съветски военни униформи, облякоха ги, а своите избелели куртки, бричове и кепета прибраха по торбите.
- Вили, с този колан на Ве ...

нужен е размисъл
и поне малко чувства
за да оправдаеш смъртта
като гузно погалване
след груба поезия ...

Боже...
Боже, и днес възкръсна,
надежди да дариш...
Човешките беди, неволи,
с нас да споделиш... ...

Глава пета
Само сърцето знае
Оглеждам се за таксита, но не виждам. Прохладният въздух ми действа добре. Къде ли има спирка за автобус, изобщо има ли наблизо? Озъртам се за табели, но забелязвам Джеферсън – мъжа, който ме наблюдаваше горе. Тръгвам в посоката, в която ми се струва, че е по-близкото кр ...

Какъв завършен егоист!?
Това присъщо е на Принца.
Едно е в него, породисто -
изпитото червено винце.
Кръвта му е обикновено-селска. ...

Не ти ли писна от интриги,
не ти ли писна от лъжи?
Не ти ли писна от фалшивите,
от измамните сълзи?
Стегни се, силата е в теб! ...

Когато се изпразни с болката шишето
оставено на полицата в сърцето,
ще отмине тъмнината и слънцето ще грее.
Това ще означава, че всичко съм простила
и всяка грешка в живота съм изтрила. ...

Прибирам си думите. Там, откъдето са те,
небето е толкова близо, че свършва земята.
Понякога литва крилото на къщно перде,
но силният гръб на изгрелия ден го намята.
И думите само ограждат безбрежния цвят ...

Непоносимата жега и некадърния проектант на градския площад, който беше решил да го покрият с бели мраморни плочи, бяха единствените причини, поради които седях в кантората в този юлски следобед. Залъгвах се, че вентилаторът вътре малко ме разхлажда и лениво разгръщах сутрешния вестник, когато попад ...