За Новата година -
си тропнах сам хорце!
И с две бутилки вино
сервирах си - месце!
И седнах под елхата ...

Аз догоних и слънчев пегас,
и реших да отида в Бургас!
От годината Нова екстаз –
се разби насред пътен боа̀з.
До купето летеше хайла̀з, ...

Ще можеш ли, тъй дълго да ме чакаш? –
докато дойде следващата пролет,
започнат ли капчуците да плачат,
ще дойда със един славеев полет!
Ще можеш ли, тъй дълго да ме чакаш? – ...

Чичо Пешо
Парк „Ружа“, без съмнение любимо мое място, е храм на много детски мечти и надежди. Там без съмнение децата учат много важни уроци, играейки си на всевъзможни игри, като най-много разбира се играят футбол. А аз, покрай тях си спомням за щастливите мои детски дни и ако ми падне праскам силн ...

Пътуващ влак, с прогнило от годините купе...
Като вагон, душата в тялото си возя...
Пораснал възрастен, на коя от спирките у мен си тръгна онова дете?
И размишлявам праволинейно, вкаран в коловози...
Да! Линията на живота ми не е безкрайна... ...

> И въздъхна Бог:
>
> - Нищо човешко не ми е чуждо!
>
> И сътвори света за хората. ...

Бъди тих, през прозореца погледни -
луната изглежда спи зад
малки пухени облаци.
Чуваш ли, изглежда ще завали
над стъклените ни покриви. ...

Дали ще се сбъдне?
Нали си мечтая
в сакралната вечер
събирам звезди
те ме даряват ...

Петият сезон
Петият сезон това е Любовта,
най-красивият сезон на таз Земя!
Виждаме го в двете грейнали лица,
в две туптящи, пламенни сърца! ...

Минорно
Сега е тъмно и тунелено влажнее.
Зората е като далечен пътен знак,
сочи Залез где от синева слепее,
а след изхода е писта „Страх”. ...

Добре дошли във времето на новостите.
На хората нетърпеливи, дразнещо любезни,
където съпровод към миналото е потребен,
но този мост на път е да изчезне.
Добре дошли в света на прокълнатите, ...

ОБИЧАМ ТЕ ОТПРЕДИ МИЛИОН ГОДИНИ
Безумният ми летеж из времето и пространството ме умори. До смърт! Летя из безкрайния космос милиони човешки живота…
Родих се на чудовищно далечно разстояние – в друго време и пространство. Там, където започваха първите секунди след Сътворението…
Огнена лава заливаше ...

„От мммене ннняма“ -
хълца любовта - „тттъггга
нннеизззживввяна...“

Може да се пее с мелодията на "Питат ли ме де е зората..."
10.02.2018
Химн на "Откровения" /предложение/
Има ли такова място
на земята-де се знай ? ...

Заспала е отдавна есента.
Сънува романтичната си пъстрота.
Разлива се в съня ѝ песента.
В сърцето ѝ се ражда пролетна мечта.
Отново да играе с облаците нежни. ...

Може да го наречем групова тишина
Незапочната такава
Обаче
Ставаш
Решаваш че е време да се целунеш по бузата ...

Момиче, разплачи мечтите си,
люлей тъгата, трупана в сърцето.
Сълзите им са тежка истина,
сърцето им е честно.
Пороите напиват гроздето ...

В кафезите на дните календарни,
затворница-душа почти не дишаш.
И ръбестите стихове, бездарни,
те все бодат и карат те да пишеш.
И всички днес празнуват и пируват, ...

Посветено на Силвия!
Няма друго слънчогледче като теб!
В живота ми богини срещах и светици,
и рози, орхидеи, момини сълзици -
бодилче бях за тях, без аромат… в лилаво. ...

Липсите.
Лишенията.
Жаждата.
Гладът.
Не са наказания, ...

* * *
Предмисъл си ми ти, предутро
и дълъг, дълъг ден.
Следзалез си ми ти и вечер –
следтишина. ...

на Тасо Анастасов
Светът ми срути се.
Изчезвам. Смалих се.
И сякаш съм мъртва, мъртва сред живите.
И чувам гласa ти само на запис. ...

Зад нас е вече Старата година.
Да, Стара е, но нея си я знаем.
А ако Новата е някаква гадина?
Каквато и да е - ще я изтраем.
Тя, Старата, последна бе за някого. ...

На прага сме на Новата година,
а Старата не беше най-добра.
Все казвахме, че всичко ще отмине,
че някога ще дойде пролетта.
Във чакане дойдоха лято, есен ...

След като цял месец пиеше по схема еликсира на младостта, Квазимодо прибегна до фотошопа!
В сайт за запознанства:
- А пиеш ли?
- Зависи.
- Как така "зависи"? ...

И все едно е,
че по улици пусти,
бродя отново сама...
И все едно е,
че вятърът гони, ...

Светът е полудял по лесна слава,
по евтини жени и скъпо вино.
Сред хаос лют без нежност оцелява –
забързан е, себичен е, раним е.
Разрошеният делник галопира, ...

Една вечер Г-н Атанасов (за по-кратко А.), съвсем случайно и без умисъл си отскубна лицето, заедно с бялата маска, която бе негов постоянен реквизит при различните роли, които играеше в местния театър. Това се случи в края на ноември, когато дъждът ставаше особено студен и неприятен.
След края на пр ...

Ах, гледам го с опиянение,
и подкосиха ми се в миг краката,
останах аз в недоумение,
изпитах нещо във душата.
Привличане, мъжественост, сила, ...

Двамата войника, които не заминаха на занятието, се въртяха през целия ден около верижния динозавър, но най-накрая надвечер успяха да го подкарат и приберат в гаража. Измиха се и отидоха на вечеря. В поделението бяха останали не повече от двайсетина войника, които осигуряваха караула. След вечерната ...

От утринната тишина
и спомените побелели
възниква образ на жена
в мислите ми оцелели.
Дочувам в двора глас... ...

не забравяй
да си тръгнеш от мен
там те чака жена ти
и дъхът ти
като вятър студен ...

Притихнала под мрачни дънери
С корони до луната стигащи
В Нощта пред празника е тихичко
Илинден бавно в нас пристигаше
На сутринта ще бързат всички ...

***
Има толкова
много думи
сред думите ни,
че ако махнем ...

Бавно стъпвах в снега и обзет от нега,
те видях да се качваш в трамвая.
Тихо седнах до теб и си купих билет -
с теб поисках да стигна до края!
Беше луд този миг... и прехапах език - ...

– Не те открих сред хилядите други.
– То след мой заметали вьюги.
– Не те намерих в знойната пустиня.
– То кровь моя тихонько стынет.
– Брегът ли името ти пак отрони? ...

Приличаше ни на врабец.
Забързан, с мрежа в ръка.
Бурканчета с мляко, хлебец -
кого ще храни толкова -
сама душа, сама овца, ...

Децата прескачат локвите,
големите крачат през тях;
децата се капят,
големите се оливат;
децата от живота се опиват, ...