Изгубих се, и се намерих...
Между страниците на роман.
"Вълнуващо" ще кажеш...
Стига да не беше в образа на дон Кихот.

В ранната неделна утрин, подредени в “индианска нишка” вървяха четиримата по тясната горска пътека. Нямаше и помен от скорошния сняг, но беше разкаляно и често някой се подхлъзваше - загубил равновесие. Иван даже падна веднъж. Изкаля ръцете и дънките си и изпсува, за да изпусне парата.
- Чобанов, до ...

breathe, breathe in the air
Pink Floyd
Такааа, преди да се отдадете на следващите редове искам да ви предупредя относно нещо, засягащо не само вашето здраве, но и това на уличния котарак, който точно в този момент завива покрай ръба на жилищния ви блок, надига крак и се изпикава подобно на някой мъж ...

Дай ми книгата направена
от есенни листа,
с щипка смесени
звездни прашинки и
лунни песeчинки. ...

Реалността е
художествена условност,
свободата
е фикция.
Аз съм пеперуда ...

Безгласни сме Съгласни

Златно време е настанало -
Бойко сътвори вселената -
дъги, тангенти и всичко останало
след народната власт - червената.

Понякога изпитва всеки нужда
да бъде по-различен, а не той.
Със трепет си поставя маска чужда –
на мъченик, тузар или герой.
Несигурно по улиците крачи ...

Вали, вали, белее...
Насам-натам живеем.
Напред-назад пилеем.
Оттук-оттам се смеем.
Тежи, боли, лелеем. ...

Безплътният дим на самотни селски комини
обрамчва леко небето накръст, като панделка.
То е бледо, толкова бледо. Почти е незримо.
Сякаш нощеска неспирно са плакали ангели.
В белия двор една дребна женица, почернена, ...

Преди от кървав облак да отпия,
преди ликът ми вълчи да ви стресне –
ще трябва глас над всичко да извия,
че някак си наум е неуместно.
Брутално горд до съхнещия корен ...

Не търси любовта там, където я няма.
Не търси любовта там, където тя е измама.
Не търси любовта където блести и лъщи.
Не търси я под формата външна.
Потърси любовта в честните очи открити. ...

Всички срещи ни отвеждат
до една и съща улица,
защото там се крие залезът,
а изгревът е повече от сигурен.
Там въздухът трепти от нетърпение, ...

Всеки носи товар като твоя,
не бъди убедена в това –
че си първа другарка на зноя,
и към рая ми входна врата.
Всеки иска да бъде обичан, ...

В часа полунощен на перона е шумно.
Идват от знайното минало прииждащи.
Фойерверки озаряват секундите лунни.
Шампанско се лее и целувки бликащи.
Потеглят влакове към бъдеще незнайно, ...

Новият ден прегръщаше хоризонта и галеше морската шир с първите лъчи на слънцето. На верандата под голямата смокиня трима души мъчително преглъщаха безумната история, която Алекс разказваше.
Той се обърна към Иван, а в погледа му вилнееше такъв ураган, че човекът направо се стъписа.
- Това се случи ...

Гледа мълчаливо как стегнатите дънки повдигат предизвикателно иначе плоския й задник, докато се облича до леглото.
- Вече можеш да ме търсиш на този номер, от който ти прозвънях. Стария няма да е активен - казва тя и прибира парите от нощното шкафче в черната си кожена чанта.
- Ще се видим другата с ...

Не ми се търсят думи. Вече не.
Огнища да строя. Да ги разваляш.
Което бе – се свърши и не е.
Не виждам смисъл да се каля.
Реката придойде. Вилня. Руши. ...

Как е хубаво
в прегръдката ти –
топло,
закътано,
уютно… ...

От желания роден
и с надежди нарисуван,
свят, с мечтите украсен,
в сънища недосънуван.
На дланта си го побрал, ...

– Вчера я на крыльце его ждала.
– Отби се пътьом в нашта махала.
– Я сделала ему венок из роз.
– Вечеря му приготвих, бе мой гост.
– Он подарил мне свой носок. ...

Ако бях художничка,
щях да рисувам само ръце.
Те са първият повод
да зачитам забравата.
Ако са вдървени ...

И ако пътят ми накрая се окаже
самотен лабиринт без ориентири,
не бих си и помислила да се откажа,
аз вярната посока ще издиря!
Дори да съм попаднала в капан ...

Луната застрашително виси -
оголен сърп, на края на небето,
Звезда самотно се откъсва,
със светла диря забива се в морето.
Изчезна безвъзвратно ...

Може би е по-добре
да не се заражда това,
което се написва за нас...
То се е родило
още преди да се срещнат ...

Един цар, някога живял
щастливо в свойто царство,
но ето че се разболял
и никакво лекарство
да го избави не могло ...

Волно-неволно, волю-неволю;
Пишат, рисуват, създават, творят!
Дращят, разкъсват, с кафяво размазват,
кървави четки се впиват в народния гръб.
Ние сме интелигенция! Това е изкуство! ...

До дъното, в душата моя стигнах,
до дъното дълбах безспирно аз.
От толкова обръгване притихнах
и раните превърнаха се в страст.
Обръщах го с хастара му – живота, ...

Успешно лечение е проведено върху болния Росен. Младият човек, който досега не е имал влечение към жените, вече изпитва влечение към мъжете…
Варненски бележки:
- По крайбрежната улица – музика. Плюс.
- Чалга. Минус.
- По улиците момичета, готови на всичко. Плюс. ...

И казвам си „Не можеш да продължиш…“,
и после стискам зъби и потеглям…
И падам, но после с усмивка на лице,
изправям се отново… Тръгвам.
Защо ли толкова ранимо е сърцето? ...

Най-после и го подарих. Направих го. Исках го и го написах. Костваше ми мъчното и дразнещо пъчене и сумтене да накарам пръстите си да изписват по-ясно буквите и да ги подреждат в думи, но накрая успях…Една седмица се потих! Мислех го. Зачертавах. Драсках така, че чак пробивах листовете на тефтерчето ...

Вечер. Претъпкан автобус от градския транспорт. Хора от различен пол и на различна възраст. Пътуват нанякъде. Пътници без физиономии. Незабележими, с лица като петна. Допрени едни до други мъже и жени, напрегнати от принудително неудобната близост.
Стърча с рамо към водача в това пъстродрехо еднообр ...

ръждясала скука
кукувицата в часовника
хърка акапелно

> Не се оплаквай в себе си дори...
>
> Станка Пенчева
Не се оплаквам, не виня
за белега стърчащ, отблъскващ, ...