Две очи, малки устремени.
Гледат само напред.
Да знам, много са изморени,
но спокойно всичко ще е наред!
Беатрис, чудна моя, ...

и настане вечер слънце уморено
спуска бавно се към своя дом
и с палитра заредено
оцветява морския склон
цветове обагрени в червено ...

Историйка и днес не ще пропусна,
И в клюката не ще изпусна,
Да ви припомня кой съм аз:
"Дневникът на Арти" пак е с вас.
Събота - почивен ден, ...

Къде е позитивизма,добротата,морала и ценността?
Кой нарани любовта и изгони обичта?
Кой забрави достойството?
Къде изчезна толерантността?
Къде изгонихте хората?Кой ви позволи да се ебавате с природата? ...

Вечери самотни
тихо е в дома,
жаби квакат нейде,
а щурец в леса...
Питам все за Теб, ...

Добър вечер! Протяжно вали.
И в гнездата си мокри заспаха,
птиците и насън ги боли,
че прокапа бездомната стряха.
Добър вечер! Ще седна навън. ...

Какво ли дириш тука, птиче клето,
сред лудницата в градския коптор?
Избягай някъде далеч, където
расте калина или дъхав бор.
Със теб да литна искам, но не мога. ...

Такова ли е времето – зловещо,
сега ли стана тъй или отдавна
е бъркало посоките? Погрешно
превръщало е подлостта във правда.
Такова ли е времето, кажете – ...

Спасителна жилетка
Заедно по течението ние гребем,
няма какво да ни спре,
защото подготвени сме, решени брега да зърнем.
Далеч от всички, ...

Mansion...
Entrance,
beautiful and welcoming.
Halls,
Nice, clean, ...

градът на Невà —
синева от небето по
руската твърд

Лесно е да си тръгнеш...
Колко е лесно да си отидеш!
...като есенен вятър...
Да кършиш, да брулиш
сухите клонки... ...

От кал си ме направил!
Сам – самичък ме остави!
За мен си ти забравил...
Виновен ли съм?! Ти прости!
Кажи, кажи! Къде си Ти!? ...

Аз не искам да пиша правилна поезия. Искам да пиша своята такава! Единствено и само това.
Това есе, или каквото ще да е, е като много други публикувани, в които авторите разкриват своите възгледи за любовта, живота и прочие още теми, свързани с техните разбирания. Аз просто избрах да говоря за поези ...

Слушай, слушай дъждът,
пее, плаче, звъни.
Буди нощем сънят,
плаче, стене, мълви.
Слушай, слушай дъждът, ...

Имаше едно момче, момчето умря.
Никой на света не знае, но ние се познавахме. И не че е тайна, просто лесно забравяме. Носеше име на хан. Не знам от какво умря. Защо се сещам за него също не знам, но ми е мило, че се сещам. Той ме е забравил сто процента.
Виждам понякога майка му на снимки. Винаги у ...

Billie Eilish - bad guy
White shirt now red, my bloody nose
Sleeping, you're on your tippy toes
Creeping around like no one knows
Think you're so criminal ...

Gin Wigmore - Saturday Smile
I've stolen all the stars to make a wish we can fly
Away, away up high to that old place in time
Where our pictures never fade and our hearts don't lie
Won't you stay a while and watch our world go by ...

Устни от малини и очи от шоколад.
Докосването на глухарче,
целувката на капка дъжд.
Световъртеж от изгарящи желания и
безсъници по-сладки от меда. ...

Посадих с нежност в изгрева песен.
И те чаках с любов. Не поникна.
Беше другото лято... Наесен...
или някаква пролет. Ще свикна...
Де да можех безгрешно да зная ...

СИВ и БЕЛАЯ
БИТИЕ, Глава 1
„В начало Бог създаде небето и земята.
2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. ...

Как толкова години все се уча...
Живота си приемам със усмивка.
Благодаря за всяко ново утро.
Щом залеза изпращам, съм щастливка.
За малките неща благодаря: ...

Тайнството Любов
рисува по душите
приказка,
от векове разказвана
и преразказвана, ...

С мълчание не ме наказвай –
спокойствието ми дари.
И по-добре ме удари,
но лоша дума ми не казвай.
Мълчанието е забрава, ...

Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек,
Кубратовите пет горди синове са те ,
по примера на своя непобедим баща,
създателят на древна Велика България,
разнасяли войнска слава по суша и море, ...

Дива Страст
Разказ от Георги Гълъбов
Забеляза колата, веднага щом се показа от завоя. Черното, открито BMW, с хубавата жена зад волана. Беше идвала и преди. Паркира колата в сянката на големия бор. Високи платформени обувки, които правеха красивите ѝ крака още по-дълги. Черни, много къси панталонки ...

– Ехо? Къде изчезна? Защо вече не те виждам? – проехтявам в тъмното. Коридорът, в който се намирам е пуст, а мракът ме е обгърнал отвсякъде.
– Тук съм – отвръща гласът. – точно тук.
Обръщам се. Зад мен няма никой. Ръката ми посяга и напипва стена. От двете ми страни стени, образуващи коридор. Правя ...

Край синия вир, в ракитака,
Жабок квака, квака, квака.
В дълбокия подмол, на сянка,
скрила се е Баба Мрянка,
обесила мустак голям ...

"Като сладка поличба, като закана за обич" Димитър Манолов
Ще пусна вятър срещу теб. Да лае.
Ще срежа сянката ти с двеста ножа.
Ще те избягвам ... Все ще ми е тая...
На спомените катинар ще сложа. ...

Беше втората вечер от седемдневната ѝ почивка с приятелки в малкото планинско селце, далеч от шума и мръсотията на града. За първи път от дълго време Стела се почувства отпочинала от забързаното ежедневие, многото работни ангажименти и грижите за вечно страдащите от любовни разочарования приятелки. ...

Вървя по пясъка,
парят стъпалата
частиците полепнали
горят
отгоре Слънцето, ...

Уж валят мъжете,
а при мен е суша.
Уж плета въжета,
а стръвта не слуша.
Леят се порои, ...

Това лято на някого във Варна му хрумнало да направи бартерна или обменна библиотека на входа на Морската градина. Може би за да се опитат да върнат хората от четенето на есемеси към четенето на старите добри книги, може би за да направят плажуването на летовниците по-смислено и интересно, може би з ...

Глава 5
След известно време реших все пак да си говоря със Стефан и започнах да му разказвам за приятелките си, за образованието си на филолог, той слушаше внимателно, докато ядеше от храната си – не каза дали му харесва пък и аз не можех да разбера по изражението му – и ми задаваше по някой въпрос. ...

Те са две: голямата носовка Ѫ и малката носовка Ѧ. В старобългарския език са се произнасяли с носов призвук: Ѫ е звучала като носово О, а Ѧ като носово Е.
Някъде към ХІІІ-ХІV век носовите гласни постепенно започват да губят своя назален характер и да се променят. В значителна част от българските гов ...

Не се събуждай, сине, почини си,
обичам да те гледам, като спиш.
Навън е късна есен. И замислен
ветрецът влачи листи, мълчалив.
Така и ние вкъщи онемяхме. ...

Стори ми се ужасно бледен,
кожата му - отпусната,
очите му - хлътнали,
устните му леко трепереха,
а китките му - ...