Всеки ден той правеше все едно и също, седеше пред прозореца си и наблюдаваше света отвън. Не че в него имаше нещо интересно (беше си същият когато беше на тридесет години и не се беше променил много, макар сега да беше на шестдесет), но очакването нещо да се случи го крепеше и годините минаваха няк ...

Сънувах сън.
Бе сладко- кисел.
Накрая загорча.
Защо ли?
Ех, не помня нищо! ...

Зрънцето и още нещо
Автор – Величка Николова – Литатру
Как се радвам, че се върна
в този зимен нощен час!
С нежен поглед ме обгърна. ...

И впрягаш в свойта нарта* пак,
дванадесет елена уморени,
а Новата потропва с крак,
с очи от фойерверки заслепени.
Пристъпва бавно твоят впряг, ...

Как искам да го няма календарът.
Една безбрежност да си подарим.
Снежинките с финеса на стъклари
да разтопяват празничния грим.
Как искам никой днес да не умира. ...

Тази сутрин - енигма е,
като аромат на магнолия -
слагам зелените си очила,
а е тихо и пропадаш
в отровения, които само се шепнат... ...

Джипът най-после спря. Войниците се взираха в мрака, но освен някакви силуети на сгради нищо друго не различаваха. Фаровете осветиха портала на военен обект и караулния войник на пост. Той се приближи към автомобила и размени няколко думи с началника. След няколко минути бариерата се вдигна и команд ...

-Никъде не ходим, сине - каза Васил. -Дори днес, на Нова година, когато хората празнуват, ние сме си тук. Ще се чуем с майка ти довечера да си честитим празника и толкова. Какви удоволствия имаме с теб?
Васил и синът му, Илиян живееха в малък апартамент, близо до центъра на града. Преди няколко годи ...

Различен съм от твоите любови.
От знайните и тези - анонимните.
Тестото ми замесено с отрова е.
Убивам с лекотата на намигване.
Различен съм от другите мъже, ...

Мъдрецът седял си на камък,
а в други региони на пън,
протягал се вяло на припек,
доволен да дремне навън,
когато от горския замък ...

Прехвърляш спомен подир спомен,
подреждаш в пъзел всичко неживяно
останало пропуснато, мечтано,
рисуваш на живота си картината:
опитваш се да разгадаеш миналото ли е минало ...

Отива си годината. Не беше лоша.
По-малко плаках, повече се смях.
Не спастрих пукнат грош, обаче
с приятели добри богата бях.
В градината ми розите цъфтяха, ...

Един човек ме срещна сред житата,
на моите покълнали илюзии.
- Не се страхувай, - каза - чудесата,
сега не са в красивите ни думи.
Не са дори в светулките, понеже ...

Не ме съдете – знам, че съм грешил,
а има ли друг някой във живота,
със дума, дето нож не е забил
или не е злорадствал със охота?
Не ме съдете – земен съм човек, ...

нека трудим се
за слава БÒЖИЯ и
слава Българска

Честита ни Нова година!
С криле да се движим напред!
Дано да се слеем в дружина,
и с ек да отекнем навред!
Децата да бъдат щастливи! ...

Пътуването отново ме изтощи. Махнах излишното количество дрехи, храна, килограми, разговори. Оставих важното – вода и две очи да гледат. При това силно слънце и тези нагорещени хълмове водата не стига. Като си облизваш устните да ги овлажниш, те са солени и напукани. Можеш да намериш дренки, джанки ...

Хей, Честита Нова Година!
Старата в сандъка приберете.
С нафталинец леко поръсете,
с десет катинара заключете.
Новата с гирлянди закичете, ...

Тази Зима тъй дълго я чаках -
моята в бяло облечена булка!
Пролетни сълзи дъждовни изплаках,
слънчево свирих на лятна цигулка...
Есенно пъстри край мене цветята ...

Отведи ме надълбоко във душата си,
дръж ръката ми във своята ръка
и по кожата ми слагай отпечатъци,
за да бъдеш с мен щом празна е нощта.
Отведи ме там дълбоко в мислите, ...

Родих се в град Плевен,но живея в град Левски. Тука 20 лева струват яките прически. Високи са цените ама кинтите са малко. И децата вече пият бира вместо топло мляко. Кметицата е тъпа,а пицата е скъпа. Мръсницата ми вика искам с теб да се къпя. Сузанита е певицата отново на корицата. Искат да я чука ...

Весели празници!

Текст, музика и изпълнение – Мильо Велчев, аранжимент – Стефан Маринов.

Що е туй Любовта –
и до днес да ме питаш – не зная!
Аз така и не съм я видял
Любовта,
аз така и не я зная до края! ...

Не може
никой да разруши
Храма на Бог в душите ни!
Но зазидани от камъни,
смирени в самотата си ...

Навън валеше сняг. Седемнадесет годишната Ани стоеше на прозореца и се радваше на падащите снежинки досущ като малките деца. Кестенявата и чуплива коса се разстилаше по раменете и, а светло кафявите и очи светеха като бенгалски огън. Но въпреки това тя не беше красавица. Нямаше хубава усмивка. Държе ...

В очите човешки
четат се безмилостни
тежки съдби.
Простените грешки
мира не дават, ...

Искам диско, не тоз азотен оксид, Макси.

Когато ме целуваш ще вали.
А капките по мен ще се събличат.
Голи, хиляди души —
безумно като мен ще те обичат.
А ти, налей. Във чашите сипи, сипи. ...

Сикспенс Нан Дъ Ричър - Целуни ме
--------------------------------------------------------------------------------------------
Authors: Matthew Preston Slocum
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Матю Престън Слокъм ...

Фейт Хил - Тази целувка
------------------------------------------------------------------------
Authors: Annie Leslie Roboff, Beth Nielsen Chapman & Robin B. Lerner
----------------------------------------------------------------------------
Автори: Ани Лесли Робоф, Бет Нилсън Чапман & Робин Б. Лернър ...

И роди се Младенецът
греховете ни да вземе.
Трънен да му е венецът.
Думите му съкровени
във душите да попият, ...

Като за чудо и приказ, навън валеше сняг! Едни такива бели пухчета, все едно, че … тук мисълта на Чочолин Минзухаров зацикли. Гледаше ги, ама не се сещаше откъде се взе този сняг, след като е едва декември! Както и да е. На Чочи хич не му пукаше за природните явления и затова бързо закърши снага към ...

........
Няма как да узнаеш,
че съм още във теб,
като бяла магия,
като огнен си скреж. ...

"ГЕРБ е създадена, за да спре "Атака".
Бойко бе представен като супермен,
аз - като диктатора с мустака,
ама на - за власт към ГЕРБ съм закачен,
нищо, че съм откачен."

В душата ми е много тежко,
че даже в мислите си съгрешавам
и въпреки да знам, че е човешко,
тежи дори когато съжалявам.
Много ми е тежко, даже... ...

Ти си въгленче жар в тъмнината.
Ти си залез - с топли очи.
Ти си звездна дъга над съня ми
с пътечка от влюбени думи.
Ти си тихия бриз на сърцето. ...

Ще ти разкажа може би, ще ти разкажа.
А също може би ще се събудя.
Препълнен е сценарият с миражи
в очакване на светлина и чудо.
Приключих по въпроса много скоро. ...

Живеят в този свят незабелязани
Не са невидими, а са различни...
Те просто от живота са белязани
със стигмата на хорско безразличие...
Незнайно как за миг се появяват ...

Борят трудността
старанието
и усърдността!