С морским приветом
Автор - Михаил Денисов Вологда
С морски поздрав
Перевод от руски на български – Величка Николова – Литатру
Но защо далеч отлитна ...

Строя
Шарени замъци
Карети и еднорози
И рисувам
Дъги ...

ПРЕД ВАС, ЧИТАТЕЛИ, СЪМ ГОЛ СЪБЛЕЧЕН
След туй, което съм написал,
пред вас, читатели, съм гол!
Щом ме познавате... И моя смисъл
изписан като в протокол! ...

Жена съм. Това е. И как не разбираш?
Сърцето на делник, душата на хляба.
Родил се по съмнало, нощем умираш.
Два кръста понесла съм. В силата слаба.
Жена съм. Това е. В косите ми нощи ...

Бийте ме,
ругайте ме
и псувайте!
Палете ме,
горете ме, ...

Навярно безпричинно се страхувам,
когато ми е лекичко отнесено,
и в свят измислен цялата потъвам,
сред нотите фалшиви на оркестъра.
Луната е изпаднала в депресия, ...

Погледни ѝ очите –
обещаващо сини,
като лунните нощи
между пролет и лято.
Из пределите скитат ...

На В
Рисувай ми дом, светлина и прозорец.
Препускат миражи по нощните пътища.
Когато те няма, аз сам си говоря
и пия тъгата на будните сънища. ...

Земята се върти около оста си
със седем милиарда земни страсти.
Превила гръб, безмълвно носи
мечти, надежди и въпроси.
И пори космоса сама ...

Небето над нас сега е безоблачно.
Пълно безветрие. Тишина и мир.
Мир и блаженство.
Но там някъде. Отвъд хоризонта.
Там се ражда бурята. ...

Насъбрал се жар сърцето таи,
след всяка горчивина, фасът
приятел верен до него пламти.
Цигарата не ще му навреди, а
този незабележимия с образа ...

О т сутрин до вечер,
Б ез да го искам.
И да си далече,
Ч увствам те близка.
А з, на обич обречен, ...

Колко вселени завладя?
Не за да ги притежаваш,
а за да препуснеш из тях,
без някога да съжаляваш,
че устремът ти те е спънал? ...

За Ангел аз те мислех и те обичах,
защото Ангелите умират без любов...
Но не знам дали не съм се лъгала
и днес те питам:
Ти Ангел ли си или си Демон най-жесток? ...

Есента е... многолико и сложно понятие.
Днес тя кротко ме учи да я разбирам –
с боси стъпки по шумата пише соната
и нехайно оставя вятърът да я изсвири.
После ме ослепява с най-светлия лъч, ...

Колко сме крехки, колко сме чупливи,
а се държим сякаш сме от стомана?!
Духът крепи ни, затова сме живи,
и него трябва ловко да измамим.
С илюзии се храним и с надежди, ...

Люлее се мъгла, като дете,
между стеблата на ръцете.
Смехът ѝ бистър, сякаш е звънче,
прогонва съненото в раменете.
С околните, един до друг, вървим. ...

Щастлив съм сега да напиша
какво е за мене любов.
За мене любов е, когато
ти кажа без капчица страх:
„Свободна си, можеш да тръгваш, ...

Не харесваше моловете. Не обичаше и гробищата. Сред високите кристални светлини, многоцветни лъскави реклами, тичащи деца, бутащи се мъже и жени и ставаше тъжно и задушно. А гробища не обичаше, просто, защото преминавайки покрай редиците с паметни плочи в ума и летяха картини от неизживени мечти, ща ...

текст и музика-Соня Станчева
аранжимент-Кирил Гунчев

Знам как обичаш мойта компания,
когато настъпи нощта.
И докато гориш в пожар от желания,
ще повярваш, че Бог е жена.
💗 ...

Случайно, или пък по нечий знак,
преплете пътищата ни съдбата.
Объркана и наскърбена бях
от хорска завист - чувство непознато!
Една сълза ти с устни пресуши ...

В езерцето на очите ти,
под храсталака на миглите,
до блясъка на звездите,
сянка от уплаха виждам.
Твърде силна, твърде слаба, ...

Миг преди бурята само
някак измамно е тихо.
После ще лумне бял пламък
и скоро няма да стихне...
В огъня там ще умират ...

Денят,
такъв, какъвто е,
се взира
в циферблата.
Връз малката стрелка присяда ...

Напомням - калейдоскоп от образи, случки, хора... Всякаква шарения - без особен сюжет. Объркан и хаотичен като живота...
Глава четиридесет и шеста
За стария дресьор и атракциите му
Рекохме да влезем за малко във Ванчовото кафене, да пийнем по едно горещо, а после пак да отидем в парка. Грехота е да ...

Цял ден хвъркаме от цвят-на цвят
и прашеца носим. Грам-по грам.
В кошера ни чака тарикат,
търтей тлъст и с апетит голям.
С работата той е скаран, ...

(На Ангел)
Отвътре е толкова празно
Пусто, тъжно и самотно.
Остана само сърцето омразно
Да плаче и бие неохотно. ...

Тръгвам отново. Загубих се. Пак ли?
Време отровно гърдите пробожда.
Имам пред мен от безпътици факли.
Ръчно направена вяра оглозгана.
Давах, а нямах. Бедност изстадана. ...

è
приятелството
временеподвластно

Думата „сила“ е често използвана от мен под една или друга форма, в един или друг контекст. Силата на жената, на мисълта, на волята, а сега и на молитвата.
Сама по себе си думата молитва излъчва сила. Без колебание това е последното средство, до което често прибягваме, но очакваме да е най-силното и ...

1. Хиляда лъжи не могат да заместят една истина.
2. С малките планове започват големите дела.
3. Добрият човек може да се срещне и в най-лошото семейство.
4. Безтегловността е временно състояние.
5. Колкото и да си голям, не се опитвай да стърчиш над другите!

Върна се на село с надеждата, че ще живее спокойно и добре. Ще обнови бащината къща, ще засее много цветя, да и радват душата. Не обичаше да ги къса, искаше сутрин щом стане, да почувства аромата им ведно с чистия родопски въздух. От терасата й се виждаше гората, есенно накипрена в жълто, кафяво, че ...

Неграмаро - Само 3 минути
--------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Giuliano Sangiorgi
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Джулиано Санджорджи ...

Да обичаме, означава да си вярваме...
а от тази любов изтъкана от вяра
няма по - истинска и несломима...
Само ако знаеше колко съм влюбена
в теб, в живота на всяка точка и свят... ...

Мода - Достатъчно никога нямам
------------------------------------------------------------------
Autori: Emiliano Cecere, Lapo Consortini & Marco Ciappelli
------------------------------------------------------------------------
Автори: Емилиано Чечере, Лапо Консортини & Марко Чапели ...

Все някога аз ще издъхна...
загледан в небесната шир...
в безкрайната горе вселена...
и в нейните чудни звезди...
Душата ми дълго ще броди... ...