Припламва мрака
от непокорните
ми мисли...
Среднощно бдение,
съдбата - разнищва! ...

Честит рожден ден, дъще!
Сърцето те прие
и си част от него. Късче,
което топли моето момче.
От нас далече. ...

С кибритена клечка във джоба
напред през живота вървя.
Къде и кога да я драсна?
И как да намеря дърва?
Какво да е? Топла камина, ...

Било време тежко. Невиждано робство.
Тъ̀нел в чернилка български род.
Орди турски вилнели, отвличали горди
моми и невести, без сра̀ма от Бог.
В голям страх живеели бедните хора ...

Всички в контролната зала гледаха в очакване на отговор астрокомпютъра, който притеснително мълчеше и повишаваше минута след минута усещането за напрежение. Отдавна трябваше да им даде точните координати за местонахождението на кораба, за да могат да се измъкнат по-бързо оттук, след неочакваното пре ...

Разговор.
С много хора мога да разговарям.
С много мога да говоря
празни приказки.
Почти винаги с всеки. ...

Местата ни
Вече не са наши.
Имат си свое име.
Погледа към тях боли
само в две сърца. ...

От прозореца ми се открива чудесна гледка. Времето е слънчево. Преполовеният вече ден блести ярко в палитра от цветове. Долу чувам свадливите разправии на две врабчета. Те настървено се борят за дребна коричка хляб.
Моя съседка, учителка пред пенсия, всеки делничен ден по това време излиза от дома с ...

Тъмна нощ, звездите липсват...
Магията изчезнала далеч...
А листът празен ти напомня
Поета в отпуск ли е днес.
Шантави звезди в тъмата светят. ...

Тъжно е
По-добре щеше да е
Някак по-уютно
по вкъщи.
Само в представите ми би живяло. ...

Стоманени нишки под меката плът,
душата крепят от разпадане.
Жена съм, избрала трънливия път.
Знам как се полита след падане.
В небето се взирам, дори да пълзя, ...

Седни да пием двама тая нощ.
Налей вино и нека е пенливо.
Ти знаеш. Моята любов,
не се помества в чаши. Не си отива.
Наздраве!За споделените мечти. ...

СЛЕД ПРАЗНИКА
Тътен глух разбуди мрака,
сетне гръмко излетя,
като щурмов изстребител
собствената ми пръдня. ...

Изгубих се, и се намерих...
Между страниците на роман.
"Вълнуващо" ще кажеш...
Стига да не беше в образа на дон Кихот.

В ранната неделна утрин, подредени в “индианска нишка” вървяха четиримата по тясната горска пътека. Нямаше и помен от скорошния сняг, но беше разкаляно и често някой се подхлъзваше - загубил равновесие. Иван даже падна веднъж. Изкаля ръцете и дънките си и изпсува, за да изпусне парата.
- Чобанов, до ...

breathe, breathe in the air
Pink Floyd
Такааа, преди да се отдадете на следващите редове искам да ви предупредя относно нещо, засягащо не само вашето здраве, но и това на уличния котарак, който точно в този момент завива покрай ръба на жилищния ви блок, надига крак и се изпикава подобно на някой мъж ...

Дай ми книгата направена
от есенни листа,
с щипка смесени
звездни прашинки и
лунни песeчинки. ...

Реалността е
художествена условност,
свободата
е фикция.
Аз съм пеперуда ...

Безгласни сме Съгласни

Златно време е настанало -
Бойко сътвори вселената -
дъги, тангенти и всичко останало
след народната власт - червената.

Понякога изпитва всеки нужда
да бъде по-различен, а не той.
Със трепет си поставя маска чужда –
на мъченик, тузар или герой.
Несигурно по улиците крачи ...

Вали, вали, белее...
Насам-натам живеем.
Напред-назад пилеем.
Оттук-оттам се смеем.
Тежи, боли, лелеем. ...

Безплътният дим на самотни селски комини
обрамчва леко небето накръст, като панделка.
То е бледо, толкова бледо. Почти е незримо.
Сякаш нощеска неспирно са плакали ангели.
В белия двор една дребна женица, почернена, ...

Преди от кървав облак да отпия,
преди ликът ми вълчи да ви стресне –
ще трябва глас над всичко да извия,
че някак си наум е неуместно.
Брутално горд до съхнещия корен ...

Не търси любовта там, където я няма.
Не търси любовта там, където тя е измама.
Не търси любовта където блести и лъщи.
Не търси я под формата външна.
Потърси любовта в честните очи открити. ...

Всички срещи ни отвеждат
до една и съща улица,
защото там се крие залезът,
а изгревът е повече от сигурен.
Там въздухът трепти от нетърпение, ...

Всеки носи товар като твоя,
не бъди убедена в това –
че си първа другарка на зноя,
и към рая ми входна врата.
Всеки иска да бъде обичан, ...

В часа полунощен на перона е шумно.
Идват от знайното минало прииждащи.
Фойерверки озаряват секундите лунни.
Шампанско се лее и целувки бликащи.
Потеглят влакове към бъдеще незнайно, ...

Новият ден прегръщаше хоризонта и галеше морската шир с първите лъчи на слънцето. На верандата под голямата смокиня трима души мъчително преглъщаха безумната история, която Алекс разказваше.
Той се обърна към Иван, а в погледа му вилнееше такъв ураган, че човекът направо се стъписа.
- Това се случи ...

Гледа мълчаливо как стегнатите дънки повдигат предизвикателно иначе плоския й задник, докато се облича до леглото.
- Вече можеш да ме търсиш на този номер, от който ти прозвънях. Стария няма да е активен - казва тя и прибира парите от нощното шкафче в черната си кожена чанта.
- Ще се видим другата с ...

Не ми се търсят думи. Вече не.
Огнища да строя. Да ги разваляш.
Което бе – се свърши и не е.
Не виждам смисъл да се каля.
Реката придойде. Вилня. Руши. ...

Как е хубаво
в прегръдката ти –
топло,
закътано,
уютно… ...

От желания роден
и с надежди нарисуван,
свят, с мечтите украсен,
в сънища недосънуван.
На дланта си го побрал, ...

– Вчера я на крыльце его ждала.
– Отби се пътьом в нашта махала.
– Я сделала ему венок из роз.
– Вечеря му приготвих, бе мой гост.
– Он подарил мне свой носок. ...