И днес очите ти приличат на прозорци
към най-зеленото небе, в които косо
един разплакан месец, гол и безпризорен,
почуква есенно в стъклата им... с въпроси.
Не го допускаш в погледа си изумруден. ...

Сълзят очите на нощта,
съвсем като очи на старец.
Премислят дневните неща
Дали ги виждат?! Ядец!
Кипи връз древния котлон ...

Носталгията
скри се във листата
на есенния
златен звездопад
понесе се ...

Обичай ме
Обичай ме, обичай и се радвай.
Нашето време ще ни напомня
всички радости и щастливи мигове.
Твоята любов е с аромат на люляк, ...

Сава Бибиков рос средним в многодетной семье.
А когда природа человеческой семьи не подвержена искажению порождения, характеры появившихся людей утверждаются по племенной надобности, появляются: работник непременных устоев, продолжатель сложившегося обыкновения, широкий пьяница, замкнутый скряга, ус ...

А помните ли, помните ли дните,
които сякаш траеха безкрайно?
Филийка споделена и сме сити,
а млякото - на котката, но тайно.
И с книгите летяхме след мечтите, ...

Харесвам тъмното в нощта,
как мастилото ѝ се стича между нас и ни превръща в сенки.
Обзема ме безпаметен разпад
от спускане по сънни водопади
и пробиви оскъдна светлина, ...

Да ти изпратя "някога" съобщение?
Ти да не се шегуваш?
Та нали ти изпратих вчера?
Или ми казваш: "Не си струва"?
При това беше съвсем конкретно. ...

Ноември не е като отпреди.
Със своята златиста перелина,
обгръща ни в красиво – топли дни,
подлъгва, сякаш че не идва зима.
И слънцето не ни обръща гръб, ...

Черно и бяло
море от букви
горчиво-солени.
Кръвта ми –
прозрачна и сладка ...

За пръв път в живота си
играх на хазарт.
И заложих – три за едно.
Чувства, слава и престиж,
заложих за достойнство. ...

Румяна почистваше кухнята, когато вратата се отвори и седемгодишният Васил влезе.
-Мамо! -каза той. - сега е осем часа, след колко ще дойдат баба и дядо?
-Още малко, Васко, не припирай! -отговори майката и прибра препарата за почистване в шкафа. -Върви и виж дали татко ти е станал и му кажи да побър ...

Не е въпрос за самотата,
защото никой няма, ако си във празна стая,
с годините привикваш да познаваш,
какво от всичко струва си да помниш ..
Не е въпрос за всички хора, ...

Когато положат храма на моята душа
два метра под земята,
когато камбана извести,
че път поела е душата,
когато букети от цветя ...

***
Когато кметът си тръгна, Тодор все още седеше на пейката, подпрял лакти на ръба на масата и загледан в преписката, която стискаше в ръце.
- Не я издирват. Не и за престъпления срещу властта. Беднячка от града, труженичка. С потекло. Баща и бил от някакъв стар род с все големци, културни му там д ...

О, младост! Глупост...
Ти, надеждо мътна...
Нима си някаква всеядна паст?
Илюзиите ми събра и глътна.
Над себе си ти дадох власт. ...

Писмо от Рая
Писмо ти пиша, на листо от бук,
перо от Ангел ми е химикалка.
Мълчи, недей издава звук,
ще го оставя във дланта ти малка. ...

На Емо
Пътувам към теб. По небесната стълба.
Нощта е протяжно ридание.
Два спомена кротко полягат на хълбок.
И болка е всяко дихание. ...

Узря във мене намерение
във стих да те обезсмъртя.
Започнах бодро с изречение
„Не ще ни раздели смъртта!...”
Нали звучи оптимистично? ...

Всички знаем, че сме смъртни до доказване на противното, но е толкова трудно да приемем, че смъртта може би вече ни е поканила за последен валс. Готови ли сме за него? Едва ли. Всеки инстинктивно отхвърля подобна мисъл, защото допусне ли я, то ефектът от нея ще се окаже по-силен от отрова. Вятърът и ...

Аз не мога без тебе,
без любов се разпадам,
без целувка човешка,
без добро и пощада.
Аз не мога да мисля, ...

Стрелкат се изящно, волно
лястовиците навред в простора.
Мене ми е страшно болно,
скоро ще пустее двора.
Знойно лято ще отлитне ...

Не искам да виждам, защото са лъжи!
Не искам да виждам, защото боли!
Не искам да виждам, защото къври!
Не искам да виждам, защото тежи!
Не искам да чувам безпочвени думи! ...

на Сашо
Кому са нужни всичките преструвки
в напрегнатите часове на всеки ден?
Дори кристалът може да се счупи
или пък гълъб да е разгневен. ...

Когато не намирам думите
и наоколо ми всичко стихне,
единственият говор е прегръдката,
с която тръпнат бляскави звездите.
Очите ми изгряват в пълнолуние ...

Куцукал си късметът ми на равното,
не смеел някой друг да изпревари.
Страхувал се да наруши забраната
и стане пръв сред всички божи твари.
Но с радост ръкопляскал на смелчаците, ...

– Каква е тази миризма? – попита, когато отвори очи. Съзнанието му беше още в съня и се страхуваше, че няма да поиска да се върне от там. Преди малко усети дим и натрапчив мирис на нещо като тамян или мирово масло. Знаеше, че древните египтяни са го използвали за балсамиране, и това го накара да се ...

Утро е, ден грее
Усмихвам се, студено ми е
И смея се, нещастен съм
Без теб Любов, аз нищо съм
Но щом решила си, избягай ...

Vade retro me satana
Махни се от мен, сатана!
Не ме изкушавай?
Архангеле Мехаиле,
от злото ме спасявай! ...

Душите ваши в нас витаят още –
мир на праха ви, Господ да прости!
Прекараните общи дни и нощи,
завинаги прокараха следи.
Живи са спомените, натежали, ...

Множество ненагледни точки
(и коя по-точно е твоя и моя)
се изсипват, като пчелички,
от кошера на свободната воля.
Притежават здрав разум ...

ПарА, ПараА, ПарицЕ!
Дяволска сестрице!
От как си се родила
Що зло си натворила!
Дяволска сестрице! ...

ПРОСТИ НИ
Помен за мъртвите
нещастници, или щастливци...
Носим ли ги в сърцата си, непокътнати?
Или ФБ ни отваря зениците? ...

Под слънцето ни нищо ново
Под слънцето ни няма нищо ново.
Тук преди мене някой е живял.
И е намерил нещо на готово.
Живота му до тука не е спрял! ...

Бедният Поет
Бедният поет хареса си една жена,
красива, нежна,умна, интелигентна.
Уж харесала го бе и самата тя,
избрала него между мнозина. ...

В черно и на колене
над Устра увисва
мълчание.
На колене.
Денят – счупен надве. ...