КРЪСТОВДЕН
За вселената как е – малко знаем...
На земята всичко е сякаш познато...
Искаме незнайното да опознаем,
пипнем, или изпитаме с душата... ...

Ех, пък и ти, душице, като си ме зачекнала – разкажи, та разкажи. Не си ли чувала за кражби – с взлом и без взлом, с жертви и без жертви? Ей, оня ден, съседката ми обрали. Качила се в тролея с портмоне – слязла без него. Някакъв тип все се притискал към нея, тя решила, че я "харесал", сопнала му се, ...

О, пролетно чистене,
Три дена младите булки
как къщата чистят. Големите стаи
трепетно повтарят на прахосмукачка рева.
Чистене страшно! Дванайсти път ...

Жълтите листá
валят в очите ми.
Златен дъжд.Есен.

Сипвай, сипвай брашънце
във врялата водица
и със двете си ръце
бъркай с дървена лъжица!
Със любов и с пот на чело ...

1. Изстраданият успех е двойно по-сладък от всеки друг.
2. Спомените - носталгия по отминалите дни.
3. Съвременните "кръстоносци" отново са в битки за спасение на своя Йерусалим.
4. Интернет - остров на безплатни удоволстия.
5. Световните водачи имат мисия за народно добруване, само у нас – лидерите ...

той е моят принц
но аз не съм неговата принцеса
той е нощта, аз съм денят.
срещаме се някъде тайно по средата.
и там в изгрева знам, че всичко е възможно. ...

Нима те оставих сама?
До болка целувах косите,
очите и всяка сълза –
която бе знак за бедите.
Разтапяше бледите дни. ...

Не можах да изпразнувам всичко без теб,
а ти ми даде живота от себе си...,
преглъщам и днес пресяда ми глътката, да знам,
че дори отивайки си, ти ме спасяваше...
Не можах да държа ръката ти, слабичка..., ...

Как искам нежно да те галя,
да чуя как бие сърцето ти,
да усещам как треперя
от допира на ръцете ти.
Как искам аз да те целуна, ...

Той идваше със свойта сила мощна ,
със нищо неможещ да се спре,
страх вселяваше във всички ,
и рушеше със свойте ветрове .
Ветрове бясни като зверове, ...

Любовен път, килим от рози,
и песен нежна в две сърца,
свързани в мажор от този,
дето е създател на света.
Любовен път, целувката на фея, ...

Родих се както всеки в подножието на планина
и питах мама как се тя нарича,
а тя ми рече: „Житейска съдбина“
- Оу, а какво е това дет в високото наднича ?
- Това е сине върхът „Долина“, ...

Задъхвам се от ярост. С две ръце се моля
дано не срещна скоро този долен тип!
Защото, казвам ви в очи - ще го заколя!...
И Господ Бог не може после ми прости!...
Отвътре чак до лудост ме докарва!...Ето - ...

ПАНАИР
Излизам аз на площадчето, дето е големият сух фонтан – символ на живота днес, и гледам – опъват шатра. Ама бая голяма. От едната страна открита – явно за представление. Може клоуни да играят, може кметът реч да държи, може... Абе, в Бяла Слатина всичко може. Но да не се хваля – подобно всичко ...

Посрещам те на пътната врата,
усмихваш се красива, пременена!
Познах те, ти си есента,
не стой на прага, влез, че е студено!
Направих билков чай, ела, седни, ...

Сърце ли бе, като сърце,
да седне, да се изповяда,
а то – запретнало ръце –
крилатото, строи ограда.
Ни права е, ни плътна. ...

Мразя те.
Би ли си спомнила честно
някой тъй искрено
да те е мразил.
Всички измами ...

-Дядо, а какво е станало с Гюла и дъщеря й Биляна? Тя нали също е била дете на Демир Бозан?
Очите на двете внучета проблясваха на рехавата лунна светлина, проникваща през отворения прозорец. Дядо Добри позаглади наболата си брада и замислено започна да разказва:
„Приказката, която ще ви разкажа, се ...

Огън ли разпалиш, месец ли изгрее,
или нощ се съмне, утро ли пропее,
пламъче надежда топло ме погали.
Устните си свеждам вече ожадняли .
Като извор чисти - бисерчета бели - ...

Не заспивай, недей, мили мой!
Виж морето как къпе звездите,
лунен лъч ми подава ръка,
а прибоят ме мами с вълните.
Потанцувай със мен, мили мой. ...

х х х
По улицата върви чадър -– голяааам чадър. С две малки крачета, обути в розови сандалки. Хм, откога чадърите имат крачета?!
х х х
– Тати, кой кучи адиото?
– Чичко шофьор е включил радиото. ...

Блъскаме се един в друг. Автобусът е препълнен. Задушно е вътре. Беше топло, после изведнъж застудя, стана съвсем хладно, враждебно. И този вятър – той носи нещо в себе си и със себе си, нахлува в теб и раздухва старите въглени на зимата, които не топлят, напротив, разпадат се. И става мъгливо, сиво ...

посветено...
Небето тегли те, не иска да те пусне.
Животът ти е само шепа пясък.
Все още търси земното си място,
като молитвата в напуканите устни. ...

Вървях си кротко аз през деня,
но не щеш ли ненадейно плисна дъжда.
Скрих се бързо под близка стреха
и се замислих за разни неща.
Но близо до мен едно малко хлапе ...

ИСКАМ ДА ВИ КАЖА НЕЩО!
/въведение към стихосбирката ми/
Искам да Ви кажа нещо,
но няма да го кажа аз.
Който може да чете, ...

Ограничен е слухът ми,
но душата чува.
Намалено е зрението ми,
но душата вижда.
Издъхващ е усета ми, ...

Не ме целувай. Даже не прегръщай!
Ще се обичаме и без да се докосваме.
Тя, любовта обикаляла по къщите,
и който ѝ отвори - омагьосан е...
Ще бъдем две очакващи душѝ, ...

Цял живот мечтаеш да си умен.
Видиш ли, значело това да бъдеш жив...
мъдрост имаш, разум - чуден
за живота ти щастлив, но див.
Заслужава ли си тъй обаче ...

Тече през нас неумолимо времето
с праволинейната си несломимост.
Оттатък белотата ни е неизбежна.
А адът се спотайва тук в главите ни.
Пропадаме в далечините помежду си. ...

По дървения мост на Тунджа*
върви едно дете.
Нарамило торбичка с книги
в училище да учи А,Бе,Ве.
В сърцето му шуми гората, ...

В малкото селце живота беше тих и спокоен. Намираше се близо до града и в почивните дни се оживяваше. Идваха си хора, които имаха имоти, работеха по тях и помагаха на възрастните си родители. Чистият въздух и красивите поляни около селото не бяха достатъчни да задържат младите. Те имаха нужда от пре ...

Holy father, did you forsaken all of us?
Do you protect us like you used to be?
Did all your punishments are passed,
or more sins are there for us to see?
Will all your saints and angels be our shield, ...

А бе, я вървете на майната си,
дето нещо все ви накуцвам.
Щом не съм ви по мяра, трайте си!
Насила никому не се случвам!
Цял живот ми се дават уроци, ...

Безмесечинна
нощ и звездопищна, и
любвеогнищна!...

Бавно умирам ...
Сълза след сълза,
дали тъгата отмива
от моята душа,
или тъгата като демон дълбай ...