Самосвалу этому, с самого начала строительного извоза не везло, а людям что на нём отрабатывали, тем более, - у сельхозхимии купили. Кузов на шасси стоит большой – «колхозник», на три стороны сваливает. И не то чтобы водители плохие попадались, - технические данные автомобиля отупели, отошли от всяк ...

Не спирай
Върви по пътя си,не спирай а мечтай сега,
не стой на кръстопътя, продължи така!
Върви, върви и не обръщай своята глава,
остави миналото, запази сам спомена! ...

В очакване на нещо да се случи
на стола ми поникнаха крила!
Ела Любов! И като вярно куче
до мене приседни като мечта.
Боята е изсъхнала отдавна... ...

ЗЛИТЕ ДУМИ
Замълчи за миг, замълчи.
Злите думи с вериги вържи.
С девет ключа ги заключи.
Там, при другите думи – лъжи. ...

Аз сега съм храбър рицар.
Аз пораснах, не разбра ли,
а пред мене се изправи
необятната гора.
Тръгвам сам на поход славен ...

На мойта малка внучка ѝ се случи случка.
Даже не разбрала, както си играла,
спънала се в камък,камък ама малък -
малък като залак.
Паднала горката и си счупила ръката. ...

"Сипах си ракийка и бира,
душата ми не ще да спира,
обича тя да се налива
и до теб, Снежанке, да заспива.
Тялото ми се люлее ...

Обичам да пътувам! Така посещавам нови места, запознавам се с различни хора и разширявам мирогледа си. Някои биха казали, че пътувам, за да избягам от нещо. Аз бих казала, че пътувам, за да забравя. За лошите моменти. За негативните емоции. За хората, които правят ежедневието ми сиво. Ако не се зани ...

Родил се във гората,
във глутница – семейство
вълк единак,
неприемащ никакво лакейство.
Живял там година, две, три ...

Още от ранно детство ние се сблъскваме с думата безкрайност, както и с евентуалните й синоними - необятност, безбройност, безбрежност и пр. Всички те поставят на изпитание границите на нашата фантазия до такава степен, че отказваме да мислим по въпроса и предпочитаме да приемем съществуването на фен ...

Сякаш облаци бродят в река,
но е камък, впил се в коритото.
Той разпръсква на части мига
и го слепва, някъде, в скритото.
Да, над него препуска вода ...

***
Сийка разкърши снага, наведе се, вдигна и повлече кофите по втвърдилата се покрита със скреж земя,влезе в къщата и ги остави встрани от коритото. До огнището имаше купчина дрехи още ненатъркани със сапун. Сега в коритото се люшкаше димяща сапуненица, в която киснеха малките премени на Славейка, ...

Оглеждам се. Наоколо – небе.
Подпира го ръбът на планината.
Светлее изтокът. До тук – добре!
Да, птиците кълват от тишината.
Подобно хлебна пита тя се рони ...

Сутрин. Събота. Хората си отспиват. Защото снощи е имало знаменателно събитие. Аз помня посещенията на другаря бай Тошо, ама де може това ежедневие да се сравни с великото събитие – концерт на самия Тоооннни Сторароооо…
Цялата маалЪ явно се изсипала на площада… Кеф, брато…
Че и по местната кабелна П ...

Срам ме е от тази държава!
Народът – дойна крава,
всичко опрощава.
Мучи и мълчи.
Всичко търпи, ...

Когато сутрините се събуждат
невръстни и не помнещи промените,
мъглата дето бавно ни поема с пръсти
и после сякаш се сбогува със ръцете си.
Припомняме си, че е само миг до рая ...

И в тоя свят нелеп,
Изпълнен със лъжи,свиреп,
ние не се научихме хора да сме
и никога няма да успеем...
Сърдим се, че няма държава ...

х х х
– Чета литературен вестник, а Кирил играе някакви свои игри. Става му скучно и ето го пред мен:
– Лельо, чети ми и на мене!
– Добре, нека свърша този текст и ще ти прочета нещо и на тебе.
– Не, чети ми от твоя вестник! ...

А ти не знаеш колко те обичам.
Защото никога не е достатъчно.
То всеки път е толкова различно.
Най-хубаво, че всъщност - непонятно е...
Обичам те, защото си ми нужна ...

Попита ме "Кога ще напишеш нещо и за мен".
"Когато ми разбиеш сърцето" - отговорих.
Безброй стихове родиха се след онзи ден.
Писма безкрайни писах, без да има кой да ги отвори.
Толкова имах да ти кажа, но го казах твърде късно, ...

Във фоайето беше прохладно. Невидими климатици обръщаха въздуха, а нащърбените клони на палмите в огромните саксии целомъдрено се поклащаха: тихо, спокойно, библейски, като за поздрав. Чакаха гости.
Пиеше чай, болеше го корема от глад, чакаше и той и се поклащаше като палмите; но не точно гости се н ...

Покоят избистря водата,
макар да е мътна безкрай.
Покоят просветва в тъмата,
напътва душата към рай.
Покоят въздига човека, ...

Остави ме да плача сама,
там край реката, там под върбите
и ето дъжд заваля, ще прикрие сълзите...
Остави ме да плача сама,
там край реката, там под върбите, ...

Искам да идваш внезапно,
стрелките във полет да спираш
и приказно, невероятно
из вселенската гръд да извираш!
Искам да тръгваш без сбогом, ...

Тази сутрин небето блести.
Слънчев диск плува в него полека.
Той усмихнато милва с лъчи
и морето, и чайчица лека.
Но морето от ревност фучи ...

Любов с вкус на кафе
Не обичам да е сладникава любовта,
както бучите захар в кафето.
Всички онези лигави умалителни имена
са толкова далеч от гласа на сърцето... ...

ПЕСЕН за МОРЕТО
Какви ли тайни криеш ти, море,
скрити в дълбините ти зелени,
а между теб и синьото небе
рибари пак кръстосват уморени. ...

КРЪСТОВДЕН
За вселената как е – малко знаем...
На земята всичко е сякаш познато...
Искаме незнайното да опознаем,
пипнем, или изпитаме с душата... ...

Ех, пък и ти, душице, като си ме зачекнала – разкажи, та разкажи. Не си ли чувала за кражби – с взлом и без взлом, с жертви и без жертви? Ей, оня ден, съседката ми обрали. Качила се в тролея с портмоне – слязла без него. Някакъв тип все се притискал към нея, тя решила, че я "харесал", сопнала му се, ...