Този път е постилан със камъни,
този път е за смели сърца...
Този път ще е труден за двама ни -
аз избрах го. И ти го избра.
Този път не е еднопосочен; ...

Защо ми проклинаш
метежния поглед,
че ти си слаб
и отвръщаш очи?
Защо проклинаш ...

Най-скъпият Коледен подарък
Това се случило много, много отдавна. В схлупена къщурка на края на едно малко селце, живеели майка и син. Бащата преди една година заминал за далечна страна, за да изкара парички и осигури по-добър живот за сина си. Те били бедни и оставайки сами, на майката се налагало ...

Поиска си от мен. И пак. И пак.
Изобщо не можах да ѝ откажа.
Стърчеше под полата мъжки крак –
космат и як. И много, много страшен.
Поведе ме напред (?) в опасен танц. ...

Тишината вали на парцали.
Самотата е люта змия.
Сякаш северно бяло сияние
се изгубва в съня на съня.
Сякаш има какво да замръзне, ...

Последна нощ, последно ядене за мен...
не че съм затворник, просто знам
че утре ще умра. Чувам стъпките на палача.
Не че искам да умра, но така се налага,
в тежест съм... а живях скромен и спокоен живот ...

Беше вечер, едно момче бе тръгнало към гората, да вземе малко дърва за душата. Започна да вали, а момчето тичаше босо из парещите вълни и с ръка на сърце, зовеше мама, мама... Бе се потопило в сълзи, когато видяло едно момиче, да играе под дъжда... Приближил се до нея и казал, защо играеш под дъжда? ...

Падат листата, трупат се...
да повеят любовта.
Край огнището топло,
студен ветрец, косите ми развя.
Есента си отива с птиците, ...

Две неща знам със сигурност:
всички ще са по-щастливи без мен,
има живот след смъртта.
Не знам кое е по-страшно.

Изрисувай стъпки напред,
изрисувай моя огън.
С пълна шепа раздавай,
твоята страст, ти разкрасявай.
Изрисувай закрила с обичта, ...

Любовта е обещание.
Любовта е сувенир.
Веднъж дадена,
никога не може да бъде забравена.
Не я оставяйте да изчезне.

Той помни много – строен, величав,
той знае и възходи и падения,
победи и погроми, поражения,
управници с различен нрав!
Той помни бури и градушки, ...

ЗАЩО???
Защо се скри, защо ме ти предаде,
защо илюзия помежду ни създаде?
Защо страх те е да срещнеш любовта,
кажи ми моля те, каква е истината! ...

Приеми ме, като уличница,
която е дошла да те целуне,
дошла да поседи
под стряхата на твоя поглед.
Не искам почести! ...

РОМАНТИКА ВЪВ ПЪРВОМАЙ
Аз помня кой филм в киното въртяха.
И как от село стигнахме в Града.
Как четири момчета не се спряха,
да гледат филма във вечерта. ...

На сина ми
Маса за двама
Шофирането в центъра на града винаги е неудобство. А в ден с киша и предколедна суматоха по улиците то си е живо изпитание за нервите на шофьорите. За мен обаче обикалянето на центъра с автомобил в дните преди празниците е наложително, с оглед на професията ми. Затова гледам ...

Погледът ми гаден
само е прикритие.
Душата ми жадна е,
търси си укритие.
Споменът брутален ...

Знаеш как детето гледа машинката на зъболекаря
преди да седне на стола.
Знаеш как момичето с арахнофобията гледа паяка,
който си е сплел мрежа в ъгъла на стаята.
Не се страхувах от паяци и зъболекари. ...

Глава петнадесета
Новодомец
Ококореното мартенско слънце истински се наслаждаваше от играта на палавите си, като женски пръсти, лъчи, отразени в малките кални локви, напомнящи за скоро разтопилия се сняг. Разцъфтелите върби край реката, кокичетата и минзухарите по дворовете и полето, носеха вестта з ...

Коренот се откажа од стеблото
сенката се одвои од телото
убавите луѓе беа несреќни
а лошите беа бедуини
завеани во пустина ...

Ти си мислите,
които
не ми
позволяват
да заспя, ...

И живите, и мъртвите са тук.
Кой кой е трудно да гадая.
Облъхва ме и топлина, и студ
в притихналата бяла стая.
Какво ми шепнат, нямам слух. ...

Когато Бог ме е създавал
от светъл дух и шепа кал,
наред със всички други дарове,
и стръкче доброта ми дал.
Сега то в мене се разлиства ...

Снежинки галят ми лицето,
зимни длани на жена.
Събужда се във мен детето,
скачам с чувство без вина
в снега така избистрен, бял ...

Готови! Готови! Всички сме готови!
Облечени сме всички във надежди нови!
Малко са ефирни! Доста са "ажур",
но сме на старта! Готови за тур!
Пистата е кръгла! Все сме на завой! ...

3.
Помълчахме. Не можех да възприема цялата простичка и всеобхватна негова теория за света. Един Бог – в много лица, с неограничени възможности, с компактна морална основа…
- Но как решаваш кой да победи в една битка между християни и мюсюлмани? Нали си Бог и на двете страни?
Той ме погледна и се ра ...

В уроците си по солфеж
дъждовни ноти ли разчетох?
Днес слънчевият таралеж
подпали от любов небето.
Поляната, простряла длан, ...

Колко много болка причиних!
Колко много радости дарих!
Колко много плаках и се смях,
все живях във праведност и грях.
Колко сляпо все се доверявах! ...

Да свършват вече тези дълги пости,
че гледам - нещо почвам да слабея.
Пò друго си е – тук и там на гости,
похапнеш, пийнеш - викнеш, па запееш!
А зимата със празници е пълно, ...

По заскрежената пътека на живота
обвит с плащ от звездна тишина вървя!
Светът е толкова голям, широк...
Ора надянал на проблемите хомота
и лутам се в непрогледна тъмнина. ...

Всеки човешки живот
има своя предел.
След всяко падение следва възход –
това е моделът.
От люлка до гроб, ...

Всичко в нея крещеше да побегне и да се спаси, но не можеше да остави майка си. Огледа се за кой ли път за помощ, но страшниците бяха заети с останалите мори, а гостите - каквото от тях бе останало – бяха изпаднали в пълна паника. Така или иначе едва ли някой от тях щеше да се жертва за тях.
Елизабе ...