(а) сълзѝте –
мастилàта
на сърцата
и душѝте

Помня само, че звездите умираха,
а луната беше леден кристал,
черни облаци земята завиваха,
сякаш целия свят бе заспал.
И до "нищо" се стопи битието, ...

Познат поет в кафето вчера ми се хвали:
"За тебе съм написал не един куплет!"
Седим, а той ръчицата ми нежно гали...
Направо кòцкар, не свенлив поет!...
"...Не знаеш колко нощи тебе съм бленувал!... ...

Да мечтаеш е съвсем човешко,
Да не знаеш е безценно злато.
С усмивка да носиш бреме тежко
Прави те нещо силно и богато!
Умееш ли да говориш честно ...

Стоя, а времето не спира,
вървя, а времето лети.
Ще спре ли някога да ме препира,
живей, мечтай, бъди...?
И както някога се случва ...

Нощите с теб минават бързо. Минават в смях и любов.
Никога не съм мислела, че ще бъда зависима от мъж. Но тогава се появи ти и ми каза, че ме обичаш.
Промених се цялата, обичта ти ми е достатъчна, за да живея.
Устните ти са ми достатъчни, за да дишам,
Погледа ти ми е достатъчен, за да виждам. А твои ...

Като клето сираче,
като удавник в море,
като вик в здрача,
който зове брегове...
Като слънце без изгрев, ...

Аз знам защо пристигаш всяка вечер.
Не си пияч заклет като мнозина.
Не можеш ти от мен да изтрезнееш –
аз – твоето непрекипяло вино.
Устата ти не пият, пресушени, ...

Гнетът жесток на думите затворени,
на неизречените ми слова,
на неродените истории,
на нéмощните ми крила...
Аз толкоз дълго чаках да летя, ...

По тъмните обувки на нощта
полепва лунен прах необратимо.
Звездите се събличат по душа,
открадната от светлочели мимове.
Фенерите са мост от сняг до сняг. ...

Слънцето се спускаше зад хълма, когато Историкс усети, че му се дреме. А не си беше довършил писанието за изминалите събития и царят, който и да се окаже на сутринта, ще му отреже от надницата. Кофти работа, рече си той и се хвана за гъшето перо, нищо че едва се виждаше.
Историкс беше личния хронист ...

Той е болката на греховете си
И гори
Зад най-слънчевите си усмивки

Четирите стени затваряха
нощния порив на водача.
Войниците навън странстваха
в черната нощ на здрача.
Генералът затворен бе ...

да имам смелост да разтворя шепи
когато стискам в тях мъгли
за да може в отворените длани
да кацне като пеперуда щастие

Питанки –
едва ли те са упрек,
щом народът осъзнал е:
идва ден
и от шията си ...

Унило Сечко кучетата впрегна,
в очуканата, овехтяла нарта*.
Към Северния полюс той побегна,
подгонен от разлютената Марта.
Вилнее бясно бабата проклета, ...

Музика и аранжимент: Мариела Тодорова;
стихове: Павлина Стаменова;
Дигитална обработка и смесване: Александър Величков / AV music.

Царят свика военния съвет вечерта. Нему беше ясно какво иска да стане на другия ден – дори успя да обходи бъдещото полесражение и да огледа така важния хълм, зад който щеше да скрие засадата. Но – по стари правила трябваше да се съберат велможите и военачалниците, да обсъдят плана, да дадат своите п ...

Черната дантела на нощта
очите ми погалила в прегръдка.
Стискам твоята ръка
и следвам сляпо всяка твоя стъпка.
Води ме там, ...

Очите ти бездна са,
искам да потъна във тях...
С поглед устните копнеещи
ще изпия жадна...
Ще надникна във душата ...

Ми подаруваш страдања
ме тераш
да чекорам од добро кон подобро
да поместувам планини во долини
ми ја ловиш сенката ...

Непокорен кичур ще преместя,
мило лицето ти ще галя,
ще мина всяка бръчка,
а тя приказка ще ми разказва.
Ще те погаля по ръцете, ...

Обичам те,
когато се шегуваш.
Обичам те
намръщен, мълчалив.
Обичам те ...

Понеже бяхме в безпътица,
строихме от зор магистрали.
На гол тумбак и в оскъдица
препасахме чифт генерали.
А розовонежната опозиция ...

Контактът вкопчен във стената
ме гледа щепселно от упор,
а погледът ми леко посивял,
потъва във отблясъците на бакелита бял.
Така минута след минута, час след час ...

Гласът ти ме превръща в струна,
частица от изтънчен инструмент.
За теб да композирам не е трудно,
в чувствен музикален орнамент!
Очите ти, когато ме намерят, ...

Знам, че разчиташ знаците.
Игривият огън в камината
сипе своите жарки отблясъци
по раменете ми, деколтето и шията.
Причудливите форми лудуват ...

Нощем си сирена сладкопойна,
а аз - Одисей прокуден.
Приканваш с песента си морна,
която спомен е ненужен.
Ти пустиня огнепръскаща, ...

Ти - камък гранитен,
докосвам те с топли ръце
и топло човешко сърце,
както само човек може,
но ти не можеш ме докосна ...

Не искам нищо
друго от живота
И свикнах вече
с цирка и на вота.
И скоро тръгвам ...

Исках да съм машинист
а не статист перонен.
Исках и да съм артист
в театъра огромен.
Исках и да съм Ромео, ...

Иска ми се да не съм се раждала,
ти предпочиташ да си чиста енергия,
летяща в безплътното,
аз мечтая да целувам хората
по топлите им устни, ...

Ние, жените!
Иде празник на жената...
Иде празник на любовта...
Ние, жените сме много потребни!
Вкъщи. Във кухнята – чудеса да творим ...

Износен се усещам и боли ме.
Годините превъртах ги напук.
Когато ме наричаха по име,
аз винаги се правех на неук.
Косата е прошарена и бяла, ...

Нещо силно капе
влива се в мен
започвам да се давя,
вече съм в плен.
Но колкото и силно ...

Само онзи,
когото обичаш,
може да ти подари
самота.

Любов ли си, да те удавя с вино?
Ще стигне ли за теб една река?
Да те обичам просто остави ме,
Скръбта е болест- изправѝ ме на крака!
В Тъгата почерпи ме с чаша вино ...