Глава 11
Отдалечих се максимално от хотела, ходейки пеша – по улиците се разминавах с онези войници с белите ленти на челата, но никой от тях не ми обърна внимание. Ходеха по двама-трима, и те бяха единствените хора, виждащи се навън. От време на време по булеварда минаваше по една бронирана кола. С ...

Един ден в София
Вече няколко пъти решавам да се „грабна“ от провинцията и да посетя София – столицата на България. Голям град, има какво да се види, даже списък си направих с местата, през които исках да мина. Първите пъти, когато идвах, обикалях основно по туристическите дестинации, включени към „ ...

Пак е юли.
Още мога да танцувам и те каня на блус.
Търся ръката на спомена.
Ъгълът просто мълчи.
Намирам посока и път, ...

Тихо мрак нощта повява
Но къде ли е луната
с лика си да ме озари,
че копнеж тая в душата
утеха тя да ми дари. ...

Пътят дълъг е сега,
сякаш няма край,
а отсреща моята съдба
казва ми с ирония "Играй!
Играй, момиче!" - иначе това ...

Габриела бе свикнала да получава внимание. Родителите й показваха обичта си към нея, осигуряваха всичко, което й бе необходимо, и се интересуваха от проблемите й. Тя имаше много приятели, в чиято компания се чувстваше харесвана и ценена. Сблъскаше ли се с проблем, винаги се намираше кой да й помогне ...

Дълго върви по ръба на покрива
сянката на месец тих, омаен...
Две звезди във погледа на коте,
с топчица от сънища играят.
Щурчови цигулки, без съмнение, ...

Може би
Може би не плача, но боли сега.
Може би не го казвам веднага.
Може би не го показвам но ми пука.
Може би това не е краят, до тука! ...

Снощи пих водка. Един гълъб летеше в тъмното
с писмо в човка.
Казвам Ви честно: Въобще не бях пияна!
Беше нещо по- леко: Бях луда!
После този гълъб влезе в очите ми сини - ...

/От цикъла „Сюрреализъм”/
От никъде за никъде.във нищото..
... две мълнии прегърнати пътуват
...със скоростта на времето
и със мечти палуват ...

Не посягайте на нещастните животновъди,
не убивайте, господа политици, техните стада,
че народът от "работните" ви места ще ви пропъди,
че който го е тъпкал, сполетявала го е беда!
Не посягайте на хорския поминък, ...

ТЪтър-бЪтър, тЪтър-бътър.
Сивото магаре.
ТЪтър-бЪтър, тЪтър-бЪтър.
Пред река се спряло.
Припев: ...

Музика; Наско Христов
Изпълнява: Елисавета Тодорова Лаловска
Аранжимент: Бойко Иванов
Специални благодарности на beti (Бехрин) и маестро nickkoll (Николай Колев) . След една ползотворна дискусия песента придоби този вид. Сега и Ели е в целия си блясък , и самата песен е по-разчупена.Надявам се да ви ...

Да... Българският фолклор, красив, многоцветен, мелодичен, такъв какъвто го познаваме. Аз мисля, че това е българското, това което е нашенско, което е свирено и пято от нашите баби и дядовци, винаги трябва да помним и да ценим това което имаме, това което притежаваме, да не го забравяме никога. Тази ...

Иванов остави празната бутилка от кола и бавно додъвка хамбургера си. Можеше и чийзбургер да вземе, но днес му се хапваше нещо по-сочно. А и време беше да се прибира. Двата часа, които всекидневно отделяше за джогинг и стречинг, изтичаха.
Пресече улицата пред билдинга на концерна "Еврибоди", кимна н ...

Аз – птиче приковано в клетка.
Ти – тъй мечтаната ми синева.
И блъсках се в ръждивата решетка,
оплетена в оскубани пера.
Криле орлови ми изпрати ...

Спите ли? Има ли будни?
Болни сме от тишина.
Тази, с която учудено
гледаме чужда вина,
но не проронваме дума, ...

Все още слънцето над двора се е спряло...
От запад черен облак се тълпи!
А Времето край мен е сякаш спряло,
очаквам вятър да се появи!
С Конете си в Небето е Свети Илия! ...

След кратък оглед на щетите
разбрах, че няма сериозни повреди.
Ударът е основно върху мечтите
и върху две-три надежди бледи.
Бях внимателна със скоростта. ...

Обичам ви, дечица мои мили!
Където и да сте във този час,
не искам да сте и за миг унили –
да се изправите, ще съм до вас!
Обичах ви преди да се родите, ...

Аз съм светлина, аз
съм жива душа – рея се
отвъд пространство
и времена! Скитник
съм аз, сам в света – ...

Снощи Пешо и Мария
се прибраха у дома.
Първом входът тъмен беше,
лампа нямаше една.
После стълбите – високи, ...

Системата ни убива!
Системата ни краде!
Пред поредната зима
е въпросът – Къде
да си скрием главата, ...

Óблако, небéсн дъждотворец!
Спри над мен. Недей ме подминавай!
Надникни през моят стар прозорец.
Стреснах ли те, друже? Извинявай!
Първо две-три капки ми пратѝ, ...

Още от училищната и предучилищна скамейка ни внушават, че математиката е точна и безпогрешна наука и ние се изпълваме с немалка доза респект по отношение на нея. Мастити личности са се произнасяли, че една наука може да се смята за развита единствено когато е в състояние да си служи с математиката. ...

Електронен инструментал. Вдъхновено от Реймънд Чандлър. Композиция и изпълнение - Мила Василева.

И кой може да каже колко сме ние – откачалките? Бръмналите. Изкукуригалите. Перкулясалите. Чалдисаните. Шизоидите.
На око – около петнадесет милиона. Нали сме с двойно съзнание. И сами си говорим. Просто, защото искаме с умен човек да говорим, не ни се слушат ония от радиото и телевизията. Политикан ...

Зацикли нещо любовта във вкъщи
и нужна беше коренна промяна,
че моята започна да се мръщи...
Опитваме, но резултати няма...
Веднага се снабдих със "Кама Сутра" ...

„DAS NEUE ISRAELITISCHE HOSPITAL ZU HAMBURG.“ - („Новата израѝлиева болница в Хамбург“)
Ein Hospital für arme, kranke Juden,
Für Menschenkinder, welche dreifach elend,
Behaftet mit den bösen drei Gebresten,
Mit Armuth, Körperschmerz und Judenthume! ...

Късметлия е този,
който обича и бива обичан.
Но любовта умира,
ако не се грижим за нея.
Също както цветята повяхват, ...

1.Изкушение, защо във мене идеш,
недей блъска по душевната врата.
Духът оръжие за тебе ми остави,
Научи ме с него да руша,
Ала не искам да ранявам твойте чувства, ...