Меченце тъжно на прозореца мълчи,
загледано през зимното стъкло.
От плюш, кафяво, с чернички очи,
подпряло сякаш своето чело.
Меченце малко чака и не спи, ...

В този свят тъй чужд, голям
най-важното е... да си желан!
И някъде далече, зад морето
да знаеш – чака те сърцето!
Да знаеш, че във дни студени ...

То стои там високо и красиво
стои през всички ветрове
стои през хиляди обувки и промени
едно цвете на бойното поле.
Ти цвете, красиво и високо, ...

в онази нощ когато
заваляха метеорити
никой не пое удара
никой не стана
глава на ъгъла ...

ДОБРОТА
Доброто, човешкото
е да почувстваш
истински чужда болка.
Не трябва тук само ...

Писмо до дъщеря ми!
Пролет моя! Колко си пораснала!
В моят свят е зазимено още...
Като трудна, упорита гатанка,
пазя свидно детското ти кошче! ...

Какво става, когато часовника
спре,
когато светът
утихне и всичко замре?
Къде отиват нощните стражи? ...

Бездушни златни пенкала
излезете од шкафот
и скријте се зад завесата,
влезете во длабокиот бунар
на секоја човечка душа, ...

В асансьора смесваше се дъх
на цигара и на алкохол.
Бре от рано почнал тоя плъх
с бренди да замезва хляб и сол.
Че щом се консумира на закуска, ...

It rains out and the tears flow through the windows, when the phone flames and burns inside me, in the soul, I break through the terrible pain, the poison of insults and strange mistakes that I carry on my shoulders this burden cruel and Satirical. I will not complain because it is unnecessary, I ha ...

Върви си ! Мястото ти не е до мен,
макар без теб да страдам всеки ден!
Тръгни си - без да питаш или спреш,
за да изпревариш любовния вървеж!
Ако останеш и двамата ще страдаме, ...

Някой е минал през тази гора,
глуха до вчера и снежна,
и с теменужки и птичи пера
той нарисувал е нежност.
Пъпките в клоните вече цъфтят, ...

......
Сложих на кантар
думите– делата!
Като келнер стар
надул съм си цената! ...

"Обичам те"
Кога предпочиташ да го чуеш?
Преди да изчукам тялото ти
Или след това?
И не че има някакво значение ...

Бягай, бягай невръстна робиньо,
мъгла се вдига, потеря иде!
Бягай от чужди, крий се от свои –
за грош предава, който те види!
Бягай нагоре, навръх балкани, ...

Върви си, любов...
върви и спомени забрави!
Сърцето е ранено и боли,
когато те гледам в очи.
Върви, любов... ...

Към себе си...
Усмихни се на изгрева! -
Винаги има причина -
да прегърнеш Деня си. И с него - да си помълчиш...
В тишината, понякога... толкова Истина има! ...

Минутки по-късно в стаята влиза втората социална асистентка и ми казва че Другата Шефка ме викала. Отивам. Черпи ме с бонбон, кафе и ми благодари за това, че съм се подготвил подобаващо за оперативката. Поема ангажимент до седмица да вземат решение за Мой Човек.
От тук нататък се зареждат доста по-с ...

Добре дошъл!
В сърцето си те каня, заповядай.
Малко е студено, наметни се.
За хаоса, който виждаш, извинявай
тези преди теб сега разчиствам. ...

на Емо
Очите ми са вече езера
и в тях не може слънчев лъч да влезе.
Тъгата ми внезапно се прибра
дълбоко в мен. И празнота извеза ...

Монолог, след три сутринта
И другите изневеряват.
Но спазвайки благоприличие,
го пазят в тайна. Не признават.
Това е нашето различие. ...

Дали ако бях срещнал друга
щях да съм така щастлив?
Дали ако би срещнал друга
моят мозък сив
щеше да "сипе" чат-пат цветни рими ...

В сумрака на утрото
премалели от горещия ти дъх,
по перваза накацват
в бледосините си рокли
малки снежни момичета ...

Не слуша доводи разумни,
приятелски съвети, думи
сърцето.
Самò пътеката открива
макар от болка да се свива ...

КОЙТО СЕ ВЗИРА ВЪВ ВЯТЪРА НЯМА ДА СЕЕ И КОЙТО ГЛЕДА НА ОБЛАЦИТЕ НЯМА ДА ЖЪНЕ
„ сей семето си сутрин
и вечер не въздържай ръката си,
защото не знаеш кое ще успее – това или онова,
или дали и двете ще са еднакво добри. ...

13.
- Кола за квартала...
- Селото ли?
- Абе, каквото щеш...Отиваш ли?
- Разбира се... ...

Има много бели акули
в Кабо Верде, но визи няма.
Какво? Не сте ли чули?
Празненство трябва и то голямо.
Африка с гордост към нази гледа. ...

Ти и аз – самотни хора,
ти и аз – в несбъднат сън.
Ти и аз... все тъй се моля
сутрин да ме чакаш вън!
Сгушена и тръпнеща сега, ...

Тогава, като тебе, можех да мечтая-
за някого и всичко помежду ни…
В уюта на моминската си стая,
завивах сънищата си, със светли думи.
Празнувах вярата си в любовта ...

Тих бял водопад
от небето се спуска.
Снежинки.Зима.

Живееш щастливо,живееш в любов,но няма ли от онази червена напитка, животът в миг може да стане суров!
Любовта е във виното,казваха нявга,отпивахме сластно и поемахме като някой бродяга..
Виното беше нашият друг,лек срещу всичко,което ни носеше ,,студ".
И нямаше нищо и никой, който да ни спре ,защот ...

Пред твоята икона
Говориме със теб по телефона.
Гласа ти чувам, сякаш си до мен!
Но между думите ти чувам стона
и моя глас от стон е вледенен! ...

Чудничко! Свежичко! Утро сияе!
Нов ден на грънчарското колело вае.
Такъв един... Закръглен! Пълен..
Топличък... С балтона вълнен...
Такъв... Домашен и уютен... ...

Лодката целува кея
двамата със теб
притискаме тела
скрили се от чужди
погледи във нея ...

Лизи профуча през тунела, през залата с морето от фантоми и мятащите се в клетките си мори, изхвърча през вратата и с облекчение откри, че магическите светлини в коридора отвън са запалени. Без да губи и миг, изтича надолу към мястото, където помнеше, че беше изходът и трескаво започна да се оглежда ...

Не сме богати, но не сме и бедни
нещо средно
не сме умни, но не сме и глупави
нещо средно
не сме красиви, но не сме и грозни ...