Старата жена
Седнала на студа, стара жена
наредила стари книги, от някога.
Протяга с книга своята ръка,
за да изкара за хляба за вечерта. ...

Като пъстра пролет претворявам
мечтите си във есенни листа.
Небето мигом притъмнява
и безпощадно стича се дъжда.
Порой от гръмки думи ме понася ...

– Родила съм звяр, Боже, чудовище съм родила… Все знаех, че те бие, миличка, но чак това… Може да лъжете другите, но зная – никой не те е нападал, той те е пребил, кучето му с куче! Виновна съм, че съм му майка, да съм знаела да не го раждам!
– Стига, не си виновна – майките не избират кого да родят ...

Ще бъдем Аз и Ти във някоя неделя,
с камбаните към осем, рано - сутрин.
Така и недочакали я брачната постеля,
поне пред Господ с грях да се прекръстим.
А после аз ще ти дарявам всички мигове, ...

иззад очите световете са невидими;
не за нас със тебе, а за другите,
робите на цифрите,
от буквите не виждат думи;
със ириси, екрани хладни, ...

Защо е нужно да живея
под този земен небосвод?
Дали защото аз болея
за близките, за своя рид
или защото във душата ...

Горчилката плъзна по пода
разлята със скорост на звук.
Удави се в минало време,
пуснало корен до тук.
Подпухнали первази стареят, ...

изкристализирали
суицидни мисли
вода
за божествен край
на капки депресия ...

И е красива, и толкова умна,
задача ми е да ѝ свалям звезди,
в компания е с интелигентност шумна,
от всякакви други смутен бях преди.
Реших да рискувам и да си я свалям, ...

Белите камъни изскачат от пръста.
А на тях надписани
стотици имена,
с лик на мъж или жена
висят снимки, ...

Сърцето ми
настина тежко.
Подсмърча.
Кашля.
Мрънка. ...

Приятелче, защо си тръгваш?
Не ти харесва нашата игра?
Гърба ти виждам вече
и се съмва.
Не ми се връща вкъщи ...

Сега съм само необмислен спомен
в поле жълтеещо от диви слънчогледи.
Мен макът на надеждите обори ме
и ветровете странно кривогледи.
Насрещно движа се във другата реалност. - ...

Лунапоп - По-добър ден
-------------------------------------------------------------
Autori: Cesare Cremonini
-------------------------------------------------------------------
Автори: Чезаре Кремонини ...

Зъзнат тревите, мъглите се стелят.
Горе луната е станала сърп.
Тичат в очите ми малки неверия.
В лошото време не нося чадър.
Скитам навънка по мокри площади. ...

Как исках да се омъжа за теб...
Глупаво, наивно, с пръстен
и восъчни дни, да ни слепват,
да ги глезим с пламъчни вещи,
да летим... ...

Грешница
Не съм богиня,
себе си не величая,
името ми
простичко звучи, ...

Истурив мастило врз твоите иницијали
затоа црвенеам како булка
ги отварам кафезите
ги ослободувам птиците
ги отфрлам стравовите ...

Трябва ли да се страхувам да кажа
"Обичам те!"?
Ще замълчиш ли?
Трябва ли да се страхувам да кажа
"Искам те!"? ...

Любовта е там...
Където е Сърцето...
и е трепетно... жадувано... Сбъдване.
Където са Мислите...
за топла прегръдка... хармония... уют. ...

С гръм и опечалено
времето пада зад стола.
После,
след пауза концентрация,
шумолящо и търсещо, ...

Потопи сърцето ми в мастило
и започна своите поеми,
като ме остави в екстаза на почерка.
О, всемогъща птицо на мислите,
ти направи възможна срещата на малкия ум с големия ...

Големите истории на малкия човек Иванов – един от нас. Малките историйки на модернизирания приказен свят...
Не съм убеден, че са смешни... Или – поне изцяло смешни...
Но са истински... Понякога май по-истински от реалността...
Вижте...
Точно петдесет истории с и около Иванов... ...

Не, не се срамува, че е бос,
че недоучен е, не знае.
Как вири към небето нос
и сгрешил, не се кае.
Заменил поредната лъжа ...

Когато сме малки, летим.
Очите са чисти и свежи.
Успяваме да уловим,
копнежи във своите мрежи.
Луната говори и плава. ...

Акт 1 : Ново начало.
Годината е 2552. Човешката цивилизация се е развила до такава степен , че няма нужда да се притеснява за храна , вода или гориво.Те се нуждаят от пространство. Но за техен късмет през 2200 година НАСА имаше пробив и създаде специални станции на луната. В тях бе възможен живот , ...

Лазурен залез живописно обагряше небето над Римини. Това бе онзи час, в който десетките църковни камбани насищаха ефира с вълшебните си трели,а тихият морски ветрец даряваше отмора на душата.
От уличката водеща към площада с бавни стъпки умислен вървеше висок младеж на тридесет години, чиито огнено ...

Такъв ли съм, какъвто се съзирам
в пречупеното зеркало отсреща?
И като гледам – Кой Кого презира –
дали Аз Него, Той ли Мене с погледа горещи???
А като се замисля – Що се случи??? ...

На сцената съм весел и лудувам,
на сцената мечтая за усмивки,
в гримьорната съм тъжен и умувам
как да стане тъй, че аз да те целувам.
На сцената съм клоун и дивея ...

Съвременна жена
Днес модерна е съвременна жена, различна,
със самочувствие,умна но не безлична.
Парите за нея много са важни, нали,
а дали това е най-важното,дали? ...

Народът на думи въстанал
наля си пореден стакан.
Да бъде пиян не престана –
в пусто очакване взрян...
А някъде в минало славно ...

Сезон на мечтатели,
странни гадатели,
крадци на разбити сърца...
Сезон романтичен,
омаен, лиричен ...

Автор: Генка Богданова
Душата ми се люшка отмаляла
между мечти и вяра отлетяла.
Ту студ сърцето ми сковава,
ту слънчева надежда го огрява. ...

Забравена от Бога и хората
Продължение
1
Пътувах във влака, унесена във мислите си. Мислех за безизходицата от болестите си, за милата ми майчица, вече остаряла и болна, останала сама след смъртта на татко. Болно ми беше на душата, искаше ми се да съм по-близо до нея, за да и бъдат по-леки старините ...

Аз просто рисувах със сребро, а картината се превърна в червена, магическа река, която се спусна по дланите ми и се изля между пръстите ми като водопад...

Няма истина която
да ми налее тишина.
Господстваща е днес лъжата
и определяща е тя.
Оста на много интереси. ...

На къде отива този свят, не зная!
Всички егоисти се оказахме на края!
Всеки за пари ламти, чуждите несгоди са далечни.
Толкова ли е трудно в днешно време да бъдем малко по-човечни?
Гледат само те да са добре, а за другите нехаят. ...

Меката мъгла попи топлия ми дъх. За миг се сляхме в едно. И кой да знае, че зад пелената на мъглата стои друга низвергната душа. Студена. Забравена. Пулсираща от злост към пронизващите мрака смехове от близките апартаменти.
Треперя. Не от студ, а от страх, пробуден от незримите вълни на мрачното при ...