Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
1 результат
Тояжка, път и раница
🇧🇬
Лежиш във спомена като змия в сърцето,
като суграшица във леден зимен ден,
живот изсмукваща отвсякъде където
останало е нещичко от мен.
Изми сълзите ми засъхнали вълната ...
На остров Колкер в малката държава Белиз
И този пътепис за едно доста кратко, но пълно с любов и щастие, пътуване до малкото островче Колкер започна всъщност пак в Гватемала, благодарение на срещатата ни с двама аржентинци, Хулио и Леандро на остров Флорес. Те току що бяха пристигнали в Гватемала сл ...
Прецизно бърза Времето, а ние -
престъпно бавни сме да го догоним!
Мечтаем си за някакви промени,
но все живеем в стария си спомен.
Не знаем колко трудно се постигат ...
Ти, моя любов, самотнице тъжна
Ти, моя любов, вярваща още в безумни лъжи
Толкова повърхностно искрена
че сърцето страшно рани.
А ти, мълчание мое, говор в ума ...
За кой ли път до мене е Рогатият -
нарежда ми: "Недей така!" "Прави това!",
а аз Нещастникът го слушам със Апатия -
като че нямам на плещите си глава!
Той мене като Кукловод ме управлява, ...
ТОВА СМЕ НИЕ
Животът е променлив вятър, а вятърът – това си ти!
Очите ти ме заразиха със тъжни есенни мъгли,
които крият хоризонта, и слънцето, и ме е страх,
че мога да настъпя цвете, а цветето - това съм аз… ...
Да търся утопичното е моята мечта.
Трудна е, но не и непосилна.
Съвършенството във теб видях,
красиво тяло, но и буйна, силна.
Влюбих се - в идея - ...
79
Не се колебай, когато си хванал посока!
Шансът си тръгва, нехайно изпуснеш ли срока.
Понякога Бог е до теб и те потупва по рамото!
И лесно е всичко, дори да е цел висока. ...
Наднича утро с ледени коси
в скованата беззвучност на стъклата.
Последната искра се угаси
и даде своя блян на топлината.
Изстинал върху черното кюмбе, ...
Вали снегът във моите коси
и видимо ги прави помъдрели.
Откривам се зад стари полоси.
Намирам се зад свършени предели.
Не зная как и колко съм вървял ...
Краткото пътуване през Северозапада
Централна автогара... Средата на следобеда... Вися на опашка за билет, а неизвестността дали въобще ще успея да се докопам до такъв ме убива като зловредно камъче в обувката... Пред мен са двойка младежи, очевидно чужденци. Тя е със смешна шлемообразна прическа с ...
Спомням си като дете, на въпроса "Колко ме обичаш", дежурният отговор "От тук до небето", а всъщност това е безмерно пространство, повече, отколкото умът ни може да възприеме. Затова слагаме някакви условни рамки, които лесно се прескачат... като скачането на въже...
Животът е една от най-големите променливи – фабрика за емоции, случки, думи и индивиди, всеки от които носи своята различност и уникалност. Безцветен е. Неправилната му форма, инкрустирана върху еднообразния ни делник, ни потапя все по-надълбоко в мътното море на заблудата, от което трудно бихме мог ...
Матей 6:3
В своето служение Христос извърши много изцеления и добри дела. В унисон с характера и цялостното си поведение : „няма да се скара, нито да извика, нито ще чуе някой гласа Му по площадите” (Матей 12:19), Той заръчва на излекуваните от Него да не разказват за случилото им се: „Гледай да не ...
Е О С
Първа част
Сара обичаше да слуша музика, докато шофира. Не от радио, не каква и да е, а „нейна“, точно определена музика от дискове, които винаги стояха на удобно място в автомобила й. Тя пътуваше към дома си с мисълта, че скоро ще става майка, което току що беше потвърдено на преглед в клиник ...
Махам от морето на своето детство.
Давя се и нямам спомен за възраст.
Някъде нагоре се веят ръцете ми
към живота единствен на слънцето.
Може би ме очаква там в огледалото ...
Любовта ме завари в мозъчен крах
сред безкрайни, безплатни обеди.
Бях силно безсилен за болка и страх,
без надежда след лесни победи.
Бях безчувствен, нямах капчица срам, ...
Пролет в сърцето
Един живот. Радостта е в порива.
Ела и волно прегърни ме! Страстно…
В този ден се раждам с други чувства.
Решавам хоризонта да достигна смело. ...
Вторият етаж нямаше нищо общо с разрухата долу. Да, подът бе изтъркан, тапетите избелели и вратите – пообелени, но си личеше, че някой живее тук. Това усещане само се засилваше от оскъдно обзаведените, но спретнати стаи, покрай които има. Две от тях бяха спални, а трета – онази директно над дневната ...
Не те видях, покълна между изгреви,
на две минути разстояние от болката,
едно безлико чувство на комфорт,
което незабавно огладняваше...
и вечно искаше внимание и грижа. ...
И както вълната прегръща брега,
обсипва го с хиляди галещи ласки,
аз искам да тръгна към тебе така,
да бъдат ръцете ти топлия пясък.
И както снегът от сърце се топи, ...