Химикалът ми е скъп,
а нощта ми е деня.
Объл ми е всеки ръб
и нагоре все вървя.
В дъжд рисувам слънце, ...

И както вълната прегръща брега,
обсипва го с хиляди галещи ласки,
аз искам да тръгна към тебе така,
да бъдат ръцете ти топлия пясък.
И както снегът от сърце се топи, ...

Животът е възторжен. Като ария,
изпята от Лучано може би.
Отварят днес безплатна трапезария
за хората със смачкани съдби.
Ликуй народе! Жив по подразбиране. ...

В една нещастна, мижава държавица,
със плебеи, съсипани от скръб,
живеел цар, подобен на пиявица,
връз техния, подут от рани гръб.
От сутрин чак до вечер в кръволочене - ...

Ако за миг си представим, че времето се ръководи от нашите емоции и изпитания в живота, какво бихме предпочели?? Повечето се страхуваме от урагани и земетресения и макар и да не са присъствали в живота ни, чували сме за тях нали?! Други се изправят срещу вятъра, който не нанася големи щети, но все п ...

Твојата куќа има душа
и тогаш кога е празна и заклучена
кога си верен на своите спомени
кога внатре вреви убавата поезија
кога ѕвездите на покривот ...

С нови звездни цветове...
Вселената разхубави се!
А вселенските цветя –
за искряха с цветовете
на дъгата... ...

Рицар на бял кон
Цял живот ли ще чакаш рицаря на бял кон,
застанала замечтано на своя балкон!?
Не виждаш ли пред себе си влюбените очи,
в които напират мъжки, истински сълзи. ...

загледани в страх
чувстващи сълзи
Ох, моя любима
отиде твърде далеч
дълбоко в душата ми ...

От развълнуваните заоблени върхове на Средна Родопа планина се виждаше китно ширнала се като цветен килим Тракийската низина. Асеновата крепост гордо издигаше вековните си рамене над Станимака, сякаш да напомня на всеки пътник, дръзнал да навлезе в тази планина, че пътят е опасен, страшен, и човек т ...

Вървяхме с теб двамата нявга...
и стигнахме в миг кръстопът...
безмълвна в страни се отдръпна...
в миг пръкна се есенен дъжд...
След месеци в скитане дълго ...

Изтъка ли ми, майчице, сетната черга на стана
от онези парцалки, нарязани толкова много?
В паметта ми обрулена - святата - ти ми остана!
И за твоята вечност аз всякога молех се Богу.
Изтъка ли ми старите спомени - топло да стъпя? ...

Гургулица ли беше в душата ми, млада ориснице?
Насъбра ли си съчките - в топло гнездо да ме къташ?
Недолюбена още. От груби ръце неизписана,
как си тръгваш от мен, и след вратника плаха престъпяш?
Гургулица ли беше - перата ти тънки из стръмното, ...

Ще затворя очи и в съня си към тебе ще тръгна
през гори тишина и пустини от сълзи пресъхнали...
Ще преплувам морета от спомени, в теб за да върна
онзи допир забравена нежност на устните търсещи...
Ще премина през огън от болка и думи трънливи... ...

- Защо вървиш след мен и защо...?
- Имаме среща, не знаехте ли?
- Не. И ти ли си поканен?
- Всъщност срещата Ви е само с мен, оторизиран съм, спокойно! – усмихна се той като видимо се забавляваше от недоумението ù и натисна бутона за деветнадесетия етаж, където бе ресторанта.
Мета беше гневна, но си ...

***
Остани си там където
мислеше си че цъфтиш
Запази си и сърцето му
Да Можеш да го задържиш ...

Завист ли, или параноя,
или това е подозрение,
да не харесваш тая или тоя
направо е болно въображение!
Сноб, от годините прегърбен, ...

Защо летят?
(на всички летци)
Защо ли искат да летят,
нагоре нейде, в небесата,
със птиците да се редят ...

Сънувах те във бляскави одежди,
все същата загадъчност и хубост,
със молива, изписаните вежди,
очите ти, побъркващи до лудост...
Стъписах се, а ти погледна строго, ...

Някои мразят го клишето,
но ни мами то „проклето".
Кат на скарата кюфтето,
де цвърчи със глас напето.
То е старо и народно. ...

Къде зимува Любовта?
Край езерото с розови надежди.
Изтрива с кърпичка скръбта
и из-под вежди ме поглежда.
Напролет лъч ще изсуши ...

РОНЯ-ХУЛИГАНКАТА И ДРАКОНЧЕТО С ИЗУМРУДЕНИТЕ ОЧИ
Всъщност, Дракончето с изумрудените очи беше рожба на две съседни гаргойли, мълчаливо чакащи дъждовната вода на ъглите върху покрива на имението. Понеже майка му и баща му бяха неподвижни, домашните феи на къщата се грижеха за него в таванското помеще ...

Мръква се... заспива тишината,
внезапно оглушала от тъга,
в очите ѝ се сгушва тъмнината
и тя заспива в мислите сама.
Картини във съня им се преплитат, ...

Пътят към София е път мюсюлмански,
джамии ще строи глупакът балкански.
Утре и фесове ще заместят калпака.
Европата знае да ласкае глупака.
Камбаната вече не иска да бие. ...

Аз не съм като други жени
Не мога и не прося милостиня
Обичам те, но споменът тежи
Няма да пребъда в светиня!
Грешница и подла съм била ...

"Добре дошла, Адел."
Съзнанието ми регистрира тези думи секунда преди да отворя очи. Тогава за първи път видях Стаята на сенките. Наоколо беше пълно с апарати с различна големина и форма, някои от тях с трепкащи монитори, други издаващи равномерни тихи звуци. Не можех да видя всичко, защото бях прик ...

Търсейки поетични находища,
бродеше ,,като сянка из мъртви полета'',
привидяха му се някакви гробища
и че го лаят стадо от псета!
Стреляше нахалост и без посоки, ...

Да, пиша и не се гордея със това,
каквото имам, Бог ми го е дал,
душата си изливам във слова.
Наказал ме е, или приласкал.
Да, пиша и осъмвам край свещта. ...

Отпийте вода, госпожо адепт,
и вие, милорд милостиви.
Защо ви тревожи нашият двор,
скверни са ваште мотиви.
Не искам да ям от вашия хляб, ...

„Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.” 1 Коринтяни 12:12

Пускам я в себе си
Позволявам ѝ
Да потроши всичко в мен
С отворени обятия
Да изрови, изтръгне, изкорени ...

Снегът бе тежък, мокър и затрупа
дървета, сгради, къщи и цветя.
От тежестта студена се пречупиха
Тополите край плитката река.
На моста имам среща само с вятъра ...

Мухи сме ние по зъба на крокодил,
нощта над нас корем е на стоножка.
Каквото и да кажем, животът ни е мил,
дори да е злочест кат този на кокошка.
Мухи сме ние, горди еднодневки, ...

ПРИРОДАТА И НИЕ
Стоя на топличко и гледам през стъклото.
Там всичко е покрито с пухкав сняг...
А бързат хората подтикнати от "злото".
Колите пък форсират своя бяг... ...

Живот
Бряг на море,
песента на вълните.
Слънце,
топлината на времето. ...

Когато му потрябва дом,
клишето изкопа основи.
Скова кофраж, наля бетон,
стените взе да мисли и злослови.
Не бѝли те каквито са билѝ ...

Дали ако Дедал не беше леко смахнат,
днес щяхме да познаваме Икар?
Ами ако Иуда беше разпнат,
а не Христос -кой щеше да е цар?
Ами ако Наполеон се беше спънал, ...

Първият път беше преди 15 години:
славно пътуване, ентусиазъм, роднини...
Три дни и нощи нагънати в автобусите.
Спирки внезапни, престои ужасни и друсане.
В Сърбия част от жениците изпищяваха: ...