Това небе изгрява и за мен.
За миг поисках да го имам цялото.
И тръгнах да посрещна моя ден,
а всъщност съм вървяла към началото.
Защото там, до синята черта, ...

Стринг издърпан над дънки,
татуировки, епилации.
Излагайки на показ всичко,
което трябва да е съкровено.
Жени не искащи деца, ...

Няма звук от падащи сълзѝ
и възглавницата ми е суха вечер,
няма удар в празните гърди
спря да бие онова което пречи.
някой взе го и изчезна в тишина, ...

Отново беседвах с луната,
когато тя с мен сподели,
че горе, високо в небето
се давила дълго в сълзѝ.
Добави, че горе, до нея, ...

Не се гневете! Гневът не прощава!
Гневът взема връх и си отмъщава.
Гневът вижда в черно, когато е сиво,
слънчевото време за него е мъгливо.
Гневът е крадец – на мир и надежда. ...

... Днес отново срещнах...
Катето.
... с татусите си китайски...
невъзможни..
Яко съм закъсал... ...

Едва-едва
с пръсти те докосвам,
усещам аромата ти,
пия от дъха ти,
сливам се с теб, ...

23 август 2017 г.
20.00 часа – залата на Първа гимназия
На сцената се подреждат участниците от Камерния хор „ Мегидо” с диригент Пнина Инбар от Израел. Тяхното представяне е допълнено от мултимедия, която улеснява възприемането на творбите. „Духът на Йерусалим” е необичайното заглавие на концепцията ...

Ние бяхме единствените чужденци на улицата. Държахме се учтиво със съседите и спазвахме всякакво приличие. Тяхното семейство живееше в къща долепена до нашата. Лора беше кокалеста англичанка със сламена, вечно сплъстена коса и олющен лак по ноктите. Движенията й бяха отсечени и тревожни. Приличаше н ...

Манията покрай края на света беше обзела целия свят. Всеки се готвеше по своему да посрещне последните дни на земята. Или поне тези, които приемаха календара на маите и за край на света. А те в последните дни се оказаха доста повече, отколкото можех да си представя. От телевизията, радиото, вестници ...

Какво да ви кажа?
Страховете си искам да смажа,
мислите си да подредя
и себе си с мир да даря.
Дните са такива… ...

В пясъчен замък,
в стени от камък,
едно сърце се придвижва.
Стъпка по стъпка -
бавно, уверено, предпазливо ...

Пета част
Шкембето на Алипи се е разляло върху плота на кухненската ми маса. Телените очила за четене висят неподвижно върху върха на носа му, докато дебелите, като македонски наденици пръсти почукват ритмично по клавиатурата на лаптопа ми. Винаги съм се удивлявал на способността му да уцелва вернит ...

Поспри се лято,
не късай листи от надежда
дървото ми на двора още има,
благи мисли,
облечено във плодови одежди. ...

Утеха
Ето, мила, прибрах се
и днес съм уморен,
прегръдка, целувка, реално си щастие,
щом, мила, си близо до мен. ...

Не искам да търся смисъла в думите. Или зад тях.
Искам да го намирам в жестовете. И да го дарявам.
В мълчаливата прегръдка, когато не ти остава нищо друго, освен да приемеш нещата такива, каквито са;
в опита за шега, когато се опитваш да спреш сълзите;
в споделения момент, когато невъзможността ти к ...

Мълчи! И загаси!
И затвори вратата!
Съблечи се! Остани ми по Армани!
Не спирай! – Всичко на земята...
Искам дрехите ти разпиляни! ...

Понякога си изгубил пътя. Объркан си и разочарован. Някой ти е подложил крак и те е спънал. Приятели са те предали. Има толкова много неща, които могат да те засегнат, обидят, наранят...
Струва ти се, че Фортуна ти е обърнала гръб. Съдбата те е подхлъзнала. Озовал си се в положение, от което не вижд ...

Да те търся ли ощ,е питам се аз,
в дълбоките бездни на мощния мрак?
Да те викам ли още с дрезгав глас,
потънал в утеха на студения свят?
Да те моля ли още с очите, гъмжащи от страх, ...

Ако повярваш тази нощ във Мен,
нощта ще заскимти навън пред прага,
че всяка тъмнина от Мене бяга
и всеки плач притихва утешен.
На вярата горчивия пелин ...

Живот ли е това?
Живот ли е това,
така да си орисан,
да търсиш в погледа искра,
огъня готова да запали, ...

Там, някъде в безкрая,
среща правят си мечтите,
в свят невидим и потаен,
граден с лъчи от светлините.
Срещат се и почват да създават ...

Завръщам се при теб, като ранена птица!
Аз съм твоята хубава гургулица!
Ще ми простиш ли ти сега,
че се бъркам в твоята душа?
Ще излекуваш ли мойте рани? ...

От теб не се отказах за минута,
обичах те във всичките си дни
и в нощите, любовно - будни,
обичах те, когато най-болиш..
Когато си ядосана и нервна, ...

Понякога си просто нежен звук.
А миг по-късно - майсторска картина!...
Различен образ ти приемаш тук...
На мен ми стига само, че те има!...
Понякога китара си в нощта – ...

Животът минава на дъх подир дъх,
и миговете губим безвъзмездно.
Катерим се бавно към връх, подир връх,
но чака ни накрая само бездна.
И колко болка и обида капе ...

И хиляда в криво
огледало да те гледат,
и милиарди на сърцето
в трена да положиш,
На любимият си ...

Септември ще дойде. И аз ще си ѝда.
Листата ще падат. Земята кърви.
Ноември е близо. Копнежи намигат.
И бързо се губят във чужди очи.
Небето е синьо. А времето – спряло. ...

ГРЕХОВНО
Любовно е, когато зазорява
И с палещо оранжеви лъчи
Слънцето телата им съгрява
Без да съди грешните души ...

Като цяло не искам много,
само да знам
ще ме завиваш ли, когато заспивам до теб
ще ме целуваш ли, докато нощите стават ден
ще ме хванеш ли, ако ти кажа довиждане ...

Дванадесети международен фестивал на камерните хорове и вокални ансамбли- Крагуевац, Сърбия
Да завърнеш скитащата си душа отново в лирата
22 август 2017 г. – залата на Първа гимназия
„Белите” момичета от Женския хор „Лира” / Благоевград, с диригент Доц. Галина Попова/ застанаха на сцената в очакване ...

Не само ме роди, а ме създаде.
И знам, че аз съм в твоето сърце
откакто топлината си ми даде,
откакто ме понесе на ръце,
дори преди очите ми да видиш, ...

Пътуваше за Амстердам
от Едирне.
Тя щеше да се промени –
мечта е туй на всякое лале.
Тя щеше да полегне ...

Моето богатство ти си!
Когато ме докосваш
златен дъжд вали.
От погледа ти бисери искрят.
Ръцете бели, от слоновата кост. ...