5, 10, 15 метра...
метрична градация,
с която губя най-красивата усмивка.
Отдалечаваш се, отдалечавам се,
усмихваш се, усмихвам се, ...

- Мамо, мамо, виж какво намерихме! Мамо, нека го задържим, мооля те, много, много - дъщеря ми Яна нахлува с боси и прашни крачета по току-що измития под, а зад нея пристъпят, видимо развълнувани двете ù приятелки от съседния вход
Катя и Елена, с които са почти винаги заедно и в училище, и в квартала ...

Создавам хоризонти
таму каде што ги нема
од песок, пепел и бисери.
Кога ме бараат
мене ветерот ме собира ...

Сърцето ми вече го няма...
но болка не чувствам от туй...
Все още аз нося усмивка...
все още аз имам мечти...

Живял някога някъде… викинг. Не бил обикновен, а велик пълководец на непобедима армия. Със смелост, устрем и ум, печелел битка след битка. Бил упорит и целеустремен, и нищо не можело да го отклони от завоюване на поредната му бляскава победа. По дългия си труден път на воин, той бил срещнал зли хора ...

Ален мак самотен нейде
в зелена нива е разцъфнал
и ален поглед безнадеждно
в приведен клас,
наведен клас е приковал... ...

Какво си ти за мен,
какво съм аз за теб.
Сега се питам пак
сама накрай света.
Какво е да си там, ...

той винаги идва без да го викам
с милувка
защото е мъдър и нежен
не иска да плача… понякога води
със себе си друг... да забравя за болката ...

Живееше в къща. Голяма къща. Нощем щурците пееха. Като на село.
Не живееше постоянно там. През повечето време беше в големия град. Там като фон ехтеше кухо и монотонно друг шум: онзи тих, злокобен и подмолен тътен на заетостта, на парите, на деловия ритъм и на алчността.
Обичаше къщата.
Не обичаше г ...

Стой навън
Да се смириш те помолих.
Нарани ме и те изгоних.
Сега хлопаш и врещиш,
вратата ще строшиш. ...

Шумеше спокойно морето –
вълните нежно и бавно
пясъка докосваха!...
Оставяха следи от минали дни!...
Времето тече – нищо ...

Дочух авлига
в нощното безсъние,
звучеше есенно,
с нотка на обичане.
Усмихнах се... ...

НеЛЮБВНА ПЕСЕН
Росица Чакърова
Ех, сладка мъко... Крива, дива драко,
издънко шумна, плевеле досаден...
Зелен си... И да вържеш век те чакам, ...

Приятелю, не спирай да разказваш!
На станът си не спирай да тъчеш.
Да наблюдаваш, после да приказваш.
Меч, стоманен да ковеш.
А сетне с него да пронижеш. ...

Тялото ми е празен съд,
а преди беше дом за тъгата ти.

Бутилка вино, кутия цигари.
Показват се белезите, като медали.
Любовниците гледат на тях,
като тайни които трябва да бъдат разкрити.
Като птичка в златна клетка. ...

Басня от Генка Богданова
Рибата мечтаеше да стане
ПРИМА сред световните сопрани
и в блестящи опери, чудесни
да запее арии известни - ...

Незабравимата детегледачка
Когато работиш в посолство договорът ти и правата ти са според законите на съответната страна. Посланикът ми обясни, че в неговата страна дори раждат още по полето, а и бременността не е болест и за това нямам нужда от 40 дни отпуск преди раждането. По тази причина, ми дад ...

Прегърнах тишината.
Не боли.
Тъгата спи.
Сълзите са пресъхнали.
Душата моя иска да лети. ...

Когато някой ни каже, че се самолекува, какво разбираме? Често пъти това означава, че аз самият ще решавам какво и как да пия или правя, за да се излекувам. Ако тялото може да избира как да се лекува, така може да избираме и за вътрешната ни проекция. Можем сами да се лекуваме единствено и само чрез ...

Бързам без заобиколки да предупредя склонните към прибързани асоциации читатели, относно бъдещото съдържание на настоящата двусмислено озаглавена творба, която евентуално биха могли да дочетат, въпреки вещаещото неминуемо разочарование първо изречение. Творението, което макар да е скромно откъм съдъ ...

Как да забравя твоите очи,
твоята кожа, като аз самата
я докосвах с устните си, как
да те забравя, щом в
прегръдките на друга те видях, ...

4.
Кръстев ги изпрати, но не сложи мандалото на вратата. Изкачи стълбата – малко трудно му беше вече, обаче като се сетеше как близо стогодишният му дядо по няколко пъти на ден почти припкаше по нея, стана му малко неудобно. Пред себе си – свеж пенсионер, пък вече готов инвалид. Така е – градът дава ...

Не съм бил на "Драгойна" от години...
Но винаги съм искал да съм там,
да търся на възторзите си рими!
Със боговете да остана сам!
И цялата земя да и под мене! ...

А мислех, че ще имаме един адрес
и пощенска кутия с нарисуван гълъб
и улицата – номер двадесет и шест
ще бъде сбора на любовното ми чувство.
Но няма да се случи вероятно ...

Плакала е горчиво нощта...
П. П. Славейков
Париж нахлува с цветове и звуци
във стаята ми тъмна пак.
Душата ми – безкрила, куца ...

Понякога не мисля за жени.
Когато мисля, после ги сънувам.
Един път руса, друг път чернокоса,
винаги игриви, лъчезарни и красиви.
Само червенокоса не сънувам. ...

Бяха заедно през януари.
И той топлеше с дъха си
измръзналите ѝ ръце.
През февруари –
подари на любимото момиче ...

Хубав сън
За всичко си виновна само ти!
За дългите ми и безсънни нощи.
Обичам те! Не вярваш ли ми още?
Нима не виждаш моите сълзи? ...

Да не обичам
с цялото сърце
и да не страдам
когато си тръгват.
Да гледам себе си, ...

Стихове танцуват боси, волни,
рими леят се поройно в нощта,
строфи пеят арии тремолни,
поетът лута се из пустошта.
Римуваме ли живота ние ...

Днес е ден за почистване. Браво!...
Ще изчистим природата родна
във любимата наша държава
в дело общо и тъй благородно!...
Ще работим с желание всички – ...

Ти ме ухажваш със нещо повече
от розите, но с тях галиш сърцето ми...
Ти ме ухажваш със искрена мечта
и с жестове, дела - сбъдваш писмата...
Ти ме ухажваш със нещо повече... ...

Правиш убийци децата си мили.
Скъпа държаво, стани на крака.
Бързо запрятай ръкави изгнили.
Имаш да чистиш следа – срамота.
Родния дом, изкривен от обиди. ...