Пленявай, ранѝ ме, стопѝ ме до дъх!
Снижи ме до пепел и дяволски знак...
Жесток си, но сладката болка е връх,
на който разливаме пламъци в мрак.
Бъди ми художник, а аз ще съм свян – ...

Няма по-красиви, мечтани
след бурната, тяхната нощ,
на жената коси разпилени,
когато той е и нежен, и лош.
И стаята отново прилича ...

Защо не си
по-различен,
а си намусен,
кисел и себичен?
Защо животът те ...

232. Една постъпка казва много повече от хиляди думи.
233. Душата може да види това, което очите не могат.
233. Това, че ние не можем да видим нещо не означава, че това нещо не съществува.
234. Слънцето е само, но дава светлина на всички ни. Има какво да научим
от него. ...

"Да бъдеш или да не бъдеш" вечния въпрос,
посрещам и изпращам по-често като гост.
Отговори търся вече от живота,
но смисълът изплъзва се като фалшива нота.
Може би във добрината в малката услуга, ...

Долетях с бежанската вълна кръвопийци и инсекти от Сирия, мечтаейки да кацна в Германия и на воля да си посмуча немска кръв. Всички познати комари-гастарбайтери, отлетели в емиграция, разказваха, че немската кръв е най-сладка – с високо съдържание на пивка мюнхенска бира, вкусен баварски холестерол ...

/ Посветено на една непозната позната… /
Има ги все още на този свят…
Тихо по свойта пътечка вървят…
Нямат черти изключителни
нито лица възхитителни. ...

Разхождах се сам по студентските улици, а времето бе тъй прекрасно. Зимата все повече започваше да се усеща и това създаваше едно празнично настроение в иначе сивото ми ежедневие. Луната отново бе тъй ярка, а небето червенееше, което ме навеждаше на мисълта, че скоро отново ще се борим с ярко билият ...

Поетът срещна случайно поетеса,
позна я по погледа и замечтан.
Жена обикновена, дребна, не контеса,
с очи той срещна погледа и прям.
Очи красиви, като две звезди в небето, ...

"Истина, лъжи...
Не зная как да го приема.
В необяснимите закони
на относителност и абсолютност,
кое гори - ...

Тя беше странна жена. Не говореше. Ако някой я попиташе нещо, отговаряше само с да и не.
Един ден кметът се ядоса и се развика:
– Жено, ти други думи не знаеш ли?
Тя съжалително се вгледа в него и отговори:
– Другите думи са от дявола. ...

Потна нощ
сънят не идва
пак сънувам
самодивата
сънувам как порочно ...

Крал Артур стана рязко, изтегли блестящия меч и, след красив полукръг за поздрав, го изпъна пред себе си. Заобиколилите трона рицари на Кръглата маса последваха владетеля…
Капитан Немо, Робинзон Крузо, Гъливер и капитан Блъд прекъснаха оживения разговор, свалиха шапки /а Робинзон кожения калпак/ и п ...

- Ставай, дрипло! Още вчера ти казах да се махнеш от тук! Тровиш въздуха и гониш клиентите! До пет минути да те няма! Ако не изчезнеш ще те подпаля жива да изгориш! Чу ли ме добре?!
Мъжът с костюма подритна купчината кашони. Очите му бяха зли. От там изхвръкна едно малко куче квичейки. Полека-лека к ...

Ще те накарам да се влюбваш в мен,
отново и отново.
Душата ти ще взема в плен.
Повярвай, че го мога!
Очите ти ще искат мен ...

Не говорим и не можеш да чуеш интонацията на гласа ми.
Не виждаш нито болката в изражението ми, нито очите ми и влагата в тях, когато ти пиша.
Когато ти задавам някои въпроси.
Нито пък бодежа в гърдите, от ляво.
Или огромната буца заседнала в гърлото, която не ми позволява да дишам. ...

Притъмня. Притихна. Посивя въздухът и се уплаши. Сниши се ниско и натисна клоните на дърветата – още зелени, свежи, омърлушени.
Кавгата на небето едва започваше. Сега само пригърмяваше. Тътените идваха сякаш от едно място, но като ехо огласяха небосвобода – тъмен, строг, внушителен.
После сигурно ще ...

Светът е върволица от точки.
Черта до черта.
Изхвърля ме често центробежната сила.
Сънувам изумрудени стъкълца.
Напомнят ми за виновност. ...

Колко болка има по света, колко бедност и нищета. В калта пада човек и всеки го подминава, въздигне ли се всеки му вярва и го следва безропотно. Ако паднеш някога в калта приятелю, не забравяй нито за миг кой си и от къде си тръгнал. Нека това ти дава винаги сили по пътя ти! В битките и в огъня се к ...

Морето синьо. Ведър плаж
пясък жълт, сякаш е от злато
вълните плискат но скала с кураж
тихичко шептят: "Горещо лято"
Чадър със шезлонг. Монокини. ...

Диване е тя по природа,
шумна, цветна и щастлива.
Трудно я разбират хората –
постоянството не ѝ отива.
Лимките в главата й не спят ...

Децата ми пораснаха големи
и всяко от тях в своя път върви,
и всяко чопли само свойте теми,
и всяко в своето квадратче се мори.
А аз самият боря се за всички ...

Дълго, дълго чаках да ми пишеш.
Често в мрака с мисълта за теб
гледах снимката ти със въздишка,
галех твоя мъничък портрет.
Не вярвах, че ще свърши любовта ни! ...

Във моят свят разправят, че е странно
и птиците в небето си говорят
и слънцето с лъчите, несъбрано
понякога със облаците спори
дали по тялото ще те изгаря ...

За този свят въообще не ме е еня.
Дали ще свърши утре, аз не знам.
Но ако свърши, знам, ще се оженя...
за слънцето. И пак ще се спася.
А ако слънцето велико, силно ...

Той имаше крехка мечта отначало.
Запретна ръкави и каза си ,,Старт!’’.
В очите му блесна, величествен, Арнолд,
в сърцето му пламна огромен пожар.
Той имаше крехка мечта отначало, ...

НЕВИДИМО
Ти само намери ме там където
Не се очаква нивга да се появя
Спусни се по следите на сърцето
В секундата преди да се стопя ...

Търся една истинска любов,
далеч от светлините на прожекторите,
далеч от търсената слава и пари.
Търся, тази, която ще ме обича
това което съм аз. ...

Омръзна ли ти
от симулирана любов,
от излъскани думи,
от напразни надежди
и трудни мечти?... ...

Седя на един от неудобните столове пред болничната стая на майка си. Чакам лекарят да излезе и да ми каже дали тя ще живее, или не. Обикновено бих си играл на телефона, убивайки времето, но сега е сериозно. Макар че, ми е приемна майка аз я обичам като родна. Тя е единственият човек в живота ми. Но ...

Прохладен летен ден. Улиците са пълни с майки с деца, с велосипеди, тротинетки и купища забави. Децата тичат, носят сладолед и се молят на родителите си за само още една фуния с онзи шоколадовия с орехи.
Цялата тази идилия, Андрей наблюдава през прозореца на болничната си стая. Андрей е около петдес ...

Искам завивка широка и дълга
дебела и топла, усукана около мен.
Искам да може да скрива ръце крака и теб
да тежи и унася в тъмните доби
разум и тяло, днес и утре ...

МОЖЕ БИ
На светло си истинска –
така те харесвам.
Че тъмното само ухае на теб.
Гласа ти да срещна ...

Приличаше на лято,
рошава коса и тяло непознато.
Усмивка лъчезарна и широка,
разходки вечер без посока.
Поглеждаш я различна, ...

Когато ме прегърна, се почувствах вълшебно...
Побърках се, сякаш горя...
Може би, бе илюзия на нещо нередно...
Признавам си, не мога да ти устоя...
В съня си, те видях отново... ...