НЕБОЖЕСТВЕНО
Р.Чакърова
Аз съм винаги там, все съм там - накъдето погледнеш.
От ръждиви капчуци сълзя и попивам в земята.
Аз съм жълта монета в протритото джобче на беден. ...

Дъжд, градушка и стихии,
слънце, тъпотия, прах,
любов, тъга и простотии,
а някак само мене не видях.
Досега било е кратко, ...

Не знам дали си бил със мене
във някой друг живот,
не знам дали била съм с тебе
щастлива, истинска... до гроб.
Дали си ме прегръщал лудо, ...

- Цонке, чедо, не мъчете детето! Малко е още. Дайте ми го - както изгледах Надето, така ще отгледам и Ани. Пък след две-три години я дайте в детската градина. Ще е хубаво преди училище да свикне с повече деца. Говори с Петър и ми я доведете!
- Добре, майко Милена, но...
- Какво "но", Цонке! Будите я ...

Страшно е, когато човек е наранен,
когато не е живял щастливо.
Когато не си чул в живота си думите любовни.
Когато не е усетил нежността на хората и времето.
Боли, когато душата плаче и жадува. ...

Не желая пред името си титла и чин,
достатъчно ми е едно звание кратко,
да чувам от моите дъщеря и син
с любов да ме наричат татко!
Достатъчно ми е, без да бъда генерал, ...

Генка Богданова
Горчиво вино си, любов,
горчиво и пенливо.
Без теб животът е суров,
в душите – хладно, сиво. ...

6/ РОДА МИ Е “ДЕЛИИВАНСКИ”
Рода ми е Делиивански,
но в името си го проспах.
Аз съм го пазил по махленски
и винаги зад него бях! ...

В спомена си още пред очи ми насълзени,
макар пространство, време и безкрай да ни дели,
лика ти майчице усмихва се в сърце ми,
запечатан там завинаги, неотменимо.
В мигове на изпитания, ...

Една звезда отгоре пада
и цялата Вселена страда.
За нея казват: алармира,
че някой долу си умира.
Че някой свършва пътя земен ...

Ромео и Жулията
Орис, съдба.
Любов и вина.
Вражда нелепа,
сляпа и пропита ...

На бъдещето предводител! -
Що е то? -
УЧИТЕЛ!

Сам-сама съм аз в света,
лутам се самотна през деня.
Сама съм... Една скитница в нощта.
Самотна като птица в клетка...
Прикована сякаш съм в решетка. ...

ПРЕДИ СЪНЯ
Преди да се смрачи и влюбените двойки
да търсят таен смисъл в падаща звезда;
преди морето кротко за сън да се отдръпне,
загърбило и хора, и дневна суета; ...

СЪБАРЯНЕ НА ДИВИЯ ПЧЕЛИН
В градинката под храстите жасмин –
напролет който с цветове ни радва,
незнайно как съзидаха пчелин
златистокрили бродници из ада. ...

Аз пишех... А ти внасяше дървата.
Редеше ги – пред старата ни къща.
Аз знам... че ще си тръгнеш, от Жената.
Ала, при Поетесата – се връщай!
Рисувам те... Но думите ми бягат. ...

Съжалявам
че време загубих.
Да се съмнявам
и напразно се чудих.
Дали ме обича ...

Завръщане
Върнах се. Пред старата врата,
от дъжда и вятъра прогнила.
Никой ме не чака у дома!
Къщата, като старица, скрила ...

чувствата
когато се
сприятелят
са орисани
да ни проправят ...

Свети падаща звезда,
къса нощната тъма.
Тръгва си една душа,
друга идва на света.
Облак черен вън пълзи, ...

Щастие
Лек съм. Не ходя, а летя!
Взимам музика в ръка,
с нея нося се,
подарявайки усмивки! ...

Не искам такива приятели,
сещащи се за мен, само като деятели.
Не искам такива приятели,
мислещи зло, елементарни мечтатели.
Изпитващи завист, омраза, ...

Като че беше вчера, ми се струва.
Куртката - тъмна, шапка с монограм,
емблемата на бялата ми блуза
и всички знаци, атрибути там...
В училищния двор - измит, просторен ...

Има един прозорец в коридора на моето училище, пред който често вися. Не мога да стоя в класната стая, нито да ида някъде другаде. Стоя и наблюдавам блокове и дървета. Днес обаче мразя всичко. Мразя съучениците си, мразя училището, мразя прозореца, мразя тези гларуси и онази жена, която не пресече н ...

В другия вагон...
Това ли беше? Да. До тук.
Пътуването свърши. Влакът спря.
Отчаян слизам. С махмурлук.
А гарата е спирка. Самота... ...

Тъга случайна тихо пропълзя,
промъкна се виновна сянка в мрака,
издебна ме зад облака сълза,
небето ме прегърна и заплака…
Бездомен спомен тайно в мен се скри, ...

Отдавна се каня да отстраня онази паяжина от тавана, защото все гледам нагоре, особено нощем и все чакам нещо да се случи. Разбира се, нищо не се случва и освен това обитателят го няма, но Соня каза, че било грях да се разваля къщата на паяка, защото вещае беда в собствената къща. Поради което таван ...

Мисъл е...
А след това е спомен...
Песен е...
А след това е хит...
Може би е моя пролет... ...

Душата ми крещи...
Ела при мен, остани!
Сърцето ми шепти...
Недей сърце... Замълчи...
Душата ми е уморена! ...

Когато спра да те обичам,
ще стана жив мъртвец,
тогава вече няма да се вричам
в любовта и в теб моя прекрасна дама.
Когато спра да те обичам, ...

Предметно-веществен, върти се света,
наглед хармоничен, завършен и траен,
създаден преди милиони лета...
Но колко е малък в простора безкраен!
В човешкото тяло заключен, духа ...

Прободе ѝ зениците,
за да не вижда лудостта ти...
но тя мечтеше да полети
до синьото на небосклона.
Отряза ѝ крилете, за да ...

Без теб в главата ми е тъмен космос,
лишен от безразборния куршумен хаос.
По бръмбарски бръмчащ и омагьосан,
без дама спътникът танцува валс
около ос, която свива свойта брънка ...

На Емо
Аз имах толкова любов...
но тя внезапно си замина.
Бе ден като тайфун суров...
Сега живея наполовина, ...

Ще си мълча. Преглътнато. И тихо.
И ще лепя парченцата тъга,
в поредния безсмислен стих,
завит със лятна самота.
Ще се топя в несбъднатия юг. ...