и Джомолунгма
на всички вселени - без
стих залинява
и Джомолунгма
на всички вселени - чрез ...

НА ЗАЗОРЯВАНЕ
/Свидна/
В очите гасне синева
и облаци дъждовни плачат,
забавям всички сетива, ...

Бащите учат синовете
накъде да завървят,
осебено през вековете,
къде да стигнат, как да спрат!
Днес имаме и училища, ...

Минаха години... кризи,
в славни битки и борба.
Бях из всичките пандизи –
тежка участ – зла съдба!
Станах хитър и порочен, ...

Отивам си от този свят,
без капчица обида.
Хубаво видях и лошо.
Време е да си отида.
Живях каквото Бог ...

Кръстосани пътища в сляп лабиринт,
с посоки, изгубили усет за давност.
Зад ъгъла – трънен венец за един,
за друг – неповехнали купища лаври.
И стана Човекът завистник, с инстинкт ...

Чаша вино
Чаша вино, руйно вино пия,
стъклена чаша, спомена за теб не крия!
Сядахме двама с чаша вино в ръка,
с очи искрящи, с влюбени сърца. ...

Дъждовните капки стават цветя,
воят на вятъра – напев на флейта,
лятната жега – приятна нега,
в тъмнината изгряват вълшебства,
около мен с усмивки се гонят мечти, ...

Не намирам покой в дните безкрайни,
лутам се в тях като самотния странник.
Не намирам покой в дългите нощи,
часовника спрял отмерва ги още.
Не намирам себе си в никой и нищо, ...

Блян
Събуди се оная чаровност и блян,
в тангото се докосваме страстно.
Обичам те и не чувствам свян,
отново искам да те галя сластно. ...

Желязко
Желязко — или Жеко, както го наричаха хората от обкръжението му — се роди през 1992-а година в Пловдив в семейството на добри и грижовни, но крайно обременени от идеалите на социализма родители. През първите години от своето пребиваване на земята, той общуваше предимно с момичета, негови бра ...

Разтапям се когато ме погледне,
но с онзи нежен поглед.
Разтопявам се при неговия допир.
Разтопявам се щом
видя добрината му. ...

Твоите дълги, мръсни ръце, омотаха влюбеното ми сърце.
Злато, имоти, пари, със всичко това обсипваш ме ти.
Не ги искам разбери. Искам неговите черни очи!
Искам обратно мечтите си - върни ми ги!
За тъмницата с него копнея, докато в изящество с теб сълзи лея. ...

Красива гледка от птичи поглед.
Покриви, къщи, домове.
След миг всичко ще изчезне.
Те са просто врагове.
След миг ще пуснеш бомбата. ...

Родили са ме без да ме попитат
и радвали ми се за ръст, тегло,
играл съм кротко с майчината плитка,
светът за мен бил детското легло.
Със приказки и песните на мама ...

Изскърца тежката метална врата,
вътре беше хладно като в гроб.
Жълти свещи озаряваха мрака
и миришеше на вкиснато вино.
Той застана разкрачен в средата, ...

Един мъж
Оголих шията си нежна,
от любов ли, или бях небрежна!
Впи зъби в кожата ми бяла,
сълзи от кръв не бях видяла! ...

Един часовник, стар от скука
кукувицата му взе да кука...
Омръзна му... без цел да трака.
Реши че трябва да се промени!
И започна новото начало ...

ГЛАГОЛСКО НЕВРЕМЕ
сторен глаголско невреме, ѓаволот глаголи,
го топи ледникот на придавките од именките
и го брише лицето на времето од смислата
а се` почна близу трпезата на едни рајски луѓе, ...

Небето говореше тихо
наостри ушите на цялата грешна земя
рибите в джоба си слънцето скриха
и червеят кален през сълзи запя
На залеза виното в избата пазя ...

Кожата ти млечен шоколад
главата ми направи мармалад
страстта ми лъсна като на парад
щом на земята направих шпагат
да те зяпам напразно отзад. ...

С всяка дума – смях звънлив.
С всяка нота – нежен стих.
Поглед сведен, май свенлив.
Стон в дъха ми тих.
Пияно меки звуци пръска, ...

Моето пораснало момче,
днес възмъжава с твърда сила.
Сякаш вчера беше мъничко дете,
а днес е моя майчина закрила.
На моето пораснало момче, ...

На Д. М
Не ми отговаряй! Не бива! Недей!
Оставѝ ми две нежни заблуди,
че някой за мене все още копней
и аз ще повярвам във чудо. ...

Чужди истини,
натрапчиви, настръхнали,
забързани да ми докажат,
че са мои ,
въвират се в очите ми, ...

Душата и тялото
Две несравнимо свързани и мощни
Казват: "Без душата тялото умира, но без тялото,
душата ще продължи да живее".
Сливат се в едно и се създава личност. ...

Не тъгувай, мила, че се поболя,
пред очите твои слънце ще изгрее
и надежда нова ще ти подаря,
но негодно е сърцето в мен, линее.
Под тежест кръвна мъката лежи ...

Кой? Кой?!Кой щастието ми във плен държи
със лицемерие и със лъжи?!
Кой крачките ми със вериги е завързал?!
Кой с поглед вперен в миналото бърза?!
О! Аз ще го намеря и разоблича! ...

"А бяхме млади... Бяхме толкоз млади",*
а пък сега – "За Бой" , "Отбой"!
Потънахме във нов живот – метален,
с гръд стоманена ни посрещна той!
И някак си след първата уплаха, ...

Съдбата, ти знай, не се чака...
съдбата, ти знай, се гради...
градѝ се без слабост, уплаха...
преследвайки смели мечти...

Остана в спомените.
Бяла птица.
Светлинен лъч
на утринна зора
на огъня жадуван ...

Търся те любов
С пръсти по стъклото те рисувам,
твоя дъх поемам със очи!
Нощем само тебе аз сънувам,
и те търся сред безброй жени ...

Дядо, търсиш ти любов,
но не можеш, старче, вече.
Пушката нима засече?...
Искаш кожата да смажеш,
мацка с бяло да намажеш ...

Вече знаеш, навярно, момиче –
първородният грях е измама.
В храм, с икони и свещи накичен,
богове, пък и истина няма.
Този свят е объркал конците ...

Уморих се от хорски безсмислици,
уморих се да бъда различен.
Уморих се, но не съм и безличен!
Унило и безропотно навела глава,
една сива, тъжна наша тълпа, навела глава! ...

Чух го съвсем ясно... Металическото "щрак" проби звънко безмълвието на нощта. Нямах съмнение за развръзката в килера, но оставих нещата на утрото... Не ми се разделяше с топлото легло, а и печката отдавна бе изстинала. Все пак имаше елемент на изненада... Вместо поредния плъх, в капана се свиваше пр ...