Благодариш на фурната,
че ти е стоплила обяда.

Отново самотен се лутам в нощта
и търся утеха във всяка звезда.
Небето спокойно вика, зове
и бавно ме дърпа със студени ръце.
Къде ли сгреших? При кого ли е тя? ...

От всеки стих във моето тефтерче
надничат болки, радости и срещи,
зачеркнати от мен отдавна вече,
но още мои – живи и горещи.
С гумичката яростно ги трия – ...

Беше година 6968 (1460). Остарелият Фружин лежеше на своя смъртен одър. Вече месеци наред сънуваше божии вестители*, които подсказваха, че краят му наближава. Още в ранни зори, той извика синовете си и им предаде своето наследство. Децата и внуците му дълго оплакваха думите на беловласия старец, но ...

Кръчмето беше препълнено, но се сместих на ъгловата маса, откъдето се носеше откровен мирис на сяра и мухъл.
- Ако си хремав, ще издържиш – рече сервитьорът и отиде за поръчката ми. Заедно с нея донесе и шише „каменарка” за седящия вече там мургав тип, който веднага си наля от ментето. Две капки пад ...

Лятно момиче
Ароматна и дъхава – праскова сочна,
бързо прокара стъпки край мен,
младо момиче с устни на роза
с поглед тъй дързък, палав и смел! ...

>
>
>

Песимистично
Живота си по кръчми пропилях.
Осъмвах с чаша вино във ръката.
С приятели във нощите гулях
и с празен поглед срещах светлината ...

Каламбури
Аз пак съм тук, при първата си чаша.
Кафето най-спокойно си дими.
О, тука съм в сладкарничката наша,
пак четата ни тук се весели! ...

Роден от мъката в душите ви,
да плащам скъпо, не с пари.
В ръцете си сърцето си ви нося.
Очите ми изплакват вашите сълзи.
А вашите очи за милост просят. ...

Ти много трудно ще ме заобичаш
така, че да ти липсвам като изгрев,
в безсънните си нощи със очите
във утрото да търсиш смисъла
на моята прегръдка и целувките, ...

Неусетно, преминали острите камъни
с равномерния ритъм на слепи коне,
разрушаваме нашите пясъчни замъци,
и инертно си казваме простичко "не".
Не намираме думи за старите истини ...

Тя беше тази, която тормозихте. Сигурно трябваше да се обърна учтиво към вас. Сигурно трябваше да ви кажа нещо от сорта на ,,Здравейте!’’, ,,Добър ден!’’, или ,,Добро утро!’’. Сигурно трябваше да се усмихна и да не ви подминавам по този начин. Сигурно...
Наистина ли не можете да се сетите коя беше т ...

Ще бъде горещо. Един угаснал фонтан ще църцори до тях. Тихо, безсмислено и важно. Ще мине дете, ще пие вода и ще му се скарат.
– Защо му се карат? – ще попита тя.
Той няма да знае отговора. Но ще види, че детето плаче, набито, а бащата ще крещи на майката. После майката ще заплаши бащата. Детето още ...

Жеравна е едно от специалните места, където сърцето ти се отваря, чувстваш се доближен до корените си и щастлив, че си част от България.
Необяснимо как калдъръмените улички, ароматът на рози и здравец, старината, която лъха от затворените с ръждясали вериги порти, белеещите се перденца по прозорците ...

Глава X
Лора се сепна от звука на алармата. 7:00 ч. трябваше да побърза. Нощта беше кратка. Прибра се след 12 ч. Калина я чакаше пред чаша чай в хола. Не ѝ направи забележка, само я целуна по бузата и погали косата ѝ. Лора я погледна с плувнали очи, единствено успя да я прегърне...
Всичко, всичко ся ...

Да видиш вълните,
обвили горещото тяло, извивайки кръшно снага,
йодните пари да вдишаш и
да погалиш мокрия пясък с ръка,
е сякаш си пак у дома. ...

По ръба
на миглите ти
изгубих
равновесие
и погледът ми ...

Не изхабява
работата, а душѝ
разхубавява!

На мен*
11.08.2017 г. Велин
*Портрет на една незначителна личност.

за капчица любов
по улиците като за
петачета се
оглеждаме
за изтъркана любов ...

Натрупах пижами и
ризи неизгладени
и тя не може да е
нещото, което ще
откъсне ме от теб. ...

От години дълги мракът се таи,
незабелязано промъква се навред,
дума сладка външността краси
и непокътнат той пълзи напред.
Тела безжизнени следите му погребват, ...

Заведи ме
при най-хубавия
градски залез,
който си си пожелавал
за вечеря.

лято - каква се е любов раззноѝла

Иска ми се, но не съм.
Вчера бях, но се оказа сън.
Терзая по пътека своя
И се опитвам да понасям съдбата своя.
Отдавна си мечтая за промяна, ...

Автор: Генка Богданова
От есенните багри позлатена,
с душа пречистена, успокоена,
албума на живота си разгръщам,
по дирите житейски се завръщам… ...

Нека има за българска музика квоти
във ефира, ако сме патриоти,
ако не мислим сал за пари и имоти,
ако наистина за родното милеем,
а не сал как да оцелеем!

Бели рози
Бели ли рози в знойно лято
що са разцъфтели?
За живот и слънце
с обич закопнели… ...

Не бива да угасват мечтите.
Сълзите – прелюдия бавна.
Истини знойни танцуват.
Сърцата без вино лудуват.

на дъщеря ми
Ти помниш парченцето
черничък хляб!?
Увито във книжка
и взе го за спомен!? ...

Укротени са в мене просторите.
Вече нямам душата на скитник.
Моят полет е тук, пред иконите
и сърцето си тихо разпитвам…
Необятно е то, неочаквано, ...

Останах длъжница, към тебе, момчето ми,
длъжница на простички, но верни слова.
Че скъса се нейде между нас нишката
и за жалост не зная как, къде, защо и кога.
А днес, повярвай, всичко бих дала ...

Оксиморонно
Ти си това, което не искам и единственото ми желание,
ти си в най-тъжния спомен и в най-красивите мечти...
Най-голямата ми радост и най-тежкото страдание,
най-сладкото и най-горчивото в живота си ми ти... ...

Объркване! Болка и страх!
Озъртане! Бягство от тях!
Спирачка! Отново си там!
Гризат те съвест и срам!
Гора, море и пустиня! ...