Мъжка работа е да се чешеш по топките,
да се хвалиш от дивана до масата,
да обсъждаш на съседката екстрите,
да объркаш мезето с украсата,
да теглиш по майна на всички, ...

Не мисля, че вече те обичам. Прекарах доста време опитвайки се да не те, и си мислех, че би било облекчение да не те обичам. Но ето ме тук и сега, когато вече не изпитвам същото. Когато се случи беше тихо. Бях сама в стаята си и слушах музика, докато слагах спирала бавно и внимателно. Сякаш няма да ...

Когато сенките на времето тежат
и дните се превръщат в спомени сълзливи,
когато трудничко краката ни вървят,
тогава идват думи, прости и горчиви.
Децата ни, във свойта младост устремени, ...

Крачихме бавничко със сър Уйлямс из тревата с чаша уиски с лед и сода.Поспираше се да ме попита за някое дърво, храст или статуя. Опитваше се да изглежда като познавач.
- Интересно ми е Питър, как разходваш средствата,които Мис Луиза ти е оставила по банкова сметка - скептично подхвърли той
- О, аз ...

По уличките снежни на града
се носи дъх сладникав на канела.
Вечерницата спуска светлина
и сплита за сестрите си дантела.
Приветливи прозорчета блестят ...

Обичам неопределеността, когато зимата закъснява и есента отдавна е преминала през късния си път, когато сутрин въздухът изстива,а гръдта на земята е още топла и идва времето на мъглите.Те изпълзяват бавно отнякъде и полягат в ниското.Тогава слънцето като оранжева топка започва да плава в млечно-бял ...

Не те намерих, за да те изгубя,
Нито съдбата пак да ни раздели.
Теб търсех в сенките на всяка лудост,
Теб чаках сред безброй съдби.
Не те прегърнах просто за утеха, ...

Ангелите могат ли с черни крила да летят?
И политиците с крила бели да се въздигнат!?
Или просто Светът е такъв, да тъпче...
Туй що не е гнило. Мисли на болен психар.
Реката дали търси морския бриз!? ...

Обръщам се
към Вас –
господа
угоени!
Няма да ...

Това чудо, разбирайте "демо" е от времето когато ми се стори, че Брус Спрингстийн нещо взе да издиша, а пък все някой трябваше да поеме знамето, и на-не се стърпях

Линкин Парк-"Вестителя"
(Албум-"A Thousand Suns")
Когато чувстваш, че си сам
Откъснат от този жесток свят
Инстинктите ти казват да бягаш ...

Линкин Парк-"Толкова далеч"
(Албум Hybrid Theory 20-th Anniversary Edition)
Избави ме сега...
От тази бъркотия, която сътворих...
Всички души са си отишли... ...

По релси на окръжност все пътува
в затворения ни, объркан свят,
това което всички ни вълнува:
Защо се случва? Откога ? И как?
Човечността защо е във вериги? ...

Дворът беше избухнал в зеленина и цвят. Пролетта нежно беше омаяла светата обител. Слънцето, сияйно и силно напичаше старите керемиди, купола и камбанарията. Кръстът стърчеше гордо и изпъкваше на яркото синьо небе.
Каменната бяла пътечка пред дувара се виеше и в двора. Тук - там беше откъртен и няко ...

неизживяна
любовта при все че бе -
в сърца остана
и се запечата - и
светлик бе в мрачината

благословена
декемврийска синева -
в очакване на
Млада Бо̀га - и смирена -
и с Любов скрепена

Пристъпвах по каменните плочи към заветния край. Не можех да повярвам, че денят бе настъпил. Денят, в който светът ми се бе сринал на прах. Мъдреците в рода ми се опитаха да ме подготвят за днешния ден. Уви. В този злочест момент всякаква подготовка излетя от мислите ми. Силата на опиата, който бях ...

Линкин Парк-"Бягство"
(1998 Unreleased Hybrid Theory Demo)
В центъра на тишината...
Минават през ума ми яростни мисли...
Плътен дим и мигащи светлини озаряват стаята... ...

НЕИЗБЕЖНИ ЛАБИРИНТИ
Не си дошъл навреме в този дом –
да пръснеш самотата излиняла.
И може би остава мълчешком
да ме целунеш само пред раздяла. ...

Ще се завърна някой ден,
навярно , стар и уморен .
Ще приседна пред дядовата
къща,
дето спомените цял живот ...

Едно минорно настроение,
понесено от есенна въздишка
поражда дръзко вдъхновение
и го преплита в здрава нишка…
Не ме е страх от северния вятър ...

В тази малка страна със история славна,
дето тръгва от Рила и стига до Трявна!
Аз вървя по жарава от спомени стари,
край високи чардаци! И тежки дувари!
Аз вървя и ме гонят – попътните ветри ...

Студът на зимата безмълвно се топи.
Дали от огън плах на стройни свещи,
дали от дишане на празнични тълпи,
от климат? Или грее друго нещо!?
Не е студен прокапващият дъжд, ...

Момчето се прибра и се съблече
а якето захвърли на дивана.
От джоба – уж голям! – за миг се свлече
и търколи Заобленчо. – Що стана? –
проплака той, а после се огледа. ...

По БНТ-то родно показваха наскоро
филм български, направен не толкова отдавна –
на прехода в зората. Изглеждаше нелошо.
Там впечатли ме сцена, заснета в зоопарка.
Проскубани камили и лъвове нещастни, ...

БЪЛГАРСКОТО СТАДО
… да бяха ми открили овча чума – или пък нещо друго! – кво да е,
пък аз съм жив и си вървя по друма след втора проба във Монпелие,
а в моя чест копаят два-три трапа – със кеф във Велинградската мера! –
и кметът вчера даже метна капа! – от радост, че във трапа ще умра, ...

Наложих си гастрокордон!
Допуснах пържола. Салата
похапвам. Без захар, бонбон!
Тъй хем ще пестя от заплата!
Наглеждам се зорко чрез дрон – ...

Бедрата ти гостоприемно се разтварят
и няма нужда от покана втора!
Без думи със хормоните ми разговарят,
а не е глупав, да ви кажа, баче Жоре :0))
Добре дошъл, за здраве, да се чукнем - ...

Изпитвам инстиктивен ужас от дебели жени. При първа възможност ги отбягвам. Почти винаги те ще ви покажат снимка от младостта си, на която изглеждат сносно и ще започнат да ви обясняват, че тогава са били много красиви. Не ги разочаровайте. Излъжете ги смело, че наистина е било така. Това ще е една ...

ВЪЛНИТЕ
Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония
Вселенските
величествени
вибрации ...

Коледа е толкова красива!
Литва приказна шейна!
Тя ме прави най-щастлива
и ми носи бяла красота.
Звън на хиляди камбани ...

АЗ СНОЩИ ПОСАДИХ ЕДНА ЛИПА
… когато си затръгвам от света, ще литна с ококорени зеници –
и Словото на Бога ще чета – че ние сме ята нетрайни птици,
че сме дошли на този свят за миг и в този миг, за всекиго последен,
след късичкия наш родилен вик си хълтаме във мрака непрогледен, ...

ЧЕРНА КОТКА НА БЕЛИЯ СНЯГ
... черен котарак на двора под вихрулка дрипав сняг,
свил опашка край стобора, кротко мърда бял мустак,
пръстите ми щом подуши, ме погледна с поглед мек,
здрасти – каза, аз съм Шуши, ти си много мой човек, ...

На Надя
Гирлянди се вият, елхата блещука.
Снегът ще натрупа до нашия праг.
И лампички мигат – уютно е тука.
С шейната ще бъда свръхсилен юнак ...

Ако някога пак се омъжа,
ще повикам дъжда да измие
всички улици прашни и тъжни,
по които минаваме ние.
Ако някога пак се излъжа, ...