Живея в споделената любов,
която в есента полита,
щастлив е твоя тих и нежен зов
и всеки миг за теб ме пита.
Какво да кажа, думите растат ...

благодари - че
те познава и че с теб
сприятелява
се - несподелена ле
любов и въжделена

Ти знаеш ли какво е тишина?
Когато под есенна луна
звука на падащо листо се чува.
Когато есен с лято се сбогува
на сутринта със първата слана. ...

Искам да съм поет
и да пиша за тебе
и за света ми без тебе,
защото те нямам и съм
принудена да се уча да живея без теб. ...

Много хора са част от случващото се,
установяват се, срещат стъпките си с тъгата на другите,
преминават през облаци и опасности.
Има стих за това как оставят тихи същини,
напредват в линиите на страстта, ...

С този Брекзит,
в залез навлезе
рейтингът на Тереза.
Дори в парламента
гасне ѝ темперамента: ...

- Ти, луда ли си? Защо ще се срещаш с него? Той е машина. - приятелката й я гледаше с ужасени очи. Май я мислеше за голяма глупачка.
- От любопитство. Предполагам, че не е опасен. От доста време си пишем. - опита се да я успокои.
- И какво ще си говорите? Той няма душа, не изпитва чувства. - беше сл ...

Тя влезе пъргаво в колата и се настани на задната седалка с изражението на пакостливо духче, което с неохота се е съгласило временно да се поукроти. Мирон подкара по опустял булевард, вече оранжев от крайпътните лапми, но не се сдържа и погледна в огледалото, за да изучи момичето. Стори му се недора ...

Кой наказа доброто с мълчание!?
И кой на злото даде оправдание?
Че то е силата дето носи доброто.
Създания от мрака изкачат и с вик...
Анатемосват на добрият душата. ...

Слънчо в утрото се крие,
в облачен памук се вие,
че студено му е май,
свил се е като кравай.
Уж е есен, пък е мраз, ...

От три години си мечтаех
да стана, леководолаз!
С делфинчета да си играя
на слънчевия плаж в Бургас.
Аз пусках крана на чешмата ...

Я под дождиком гуляю,
И от счастья подпеваю.
Вот, я уже весь промок,
Вот, осенний холодок.
Радуюсь я под дождем, ...

Като самодива израсна Тракиана пред взора на баща си. Избуяха връз раменете ѝ смолистите ѝ къдрици, понесоха се тихите ѝ стъпки по поляните, заигра под небесното светило белотата на кенарените ѝ одежди. И птича песен ли литваше из клонаците, звезди ли тръгваха в небето, все връз крехката ѝ
снага иде ...

ЗДРАВЕЙ И СБОГОМ!
... тъй както малкото врабче
кълве трошици на площада,
и няма кой да му рече,
че утре гладно пак ще страда, ...

На моите читатели
Онемели са думите в мен…Тишината е ялова.
Пресушени са всичките ручеи с жива вода.
Бог заключи Небето. Не ръсва ни капка, за жалост…
Неусетно и Гълъбът бял отлетя без следа. ...

Янко отчупи един къшей от хляба и засърба чорбата. Хранеше се с дядо Иван и баба Станка - готвачката на чорбаджиите. Те го бяха прибрали като остана сирак, като малък се въртеше все около баба Станка и я диреше постоянно. Спеше в една тясна стая, на дървен одър, който му го скова дядо Иван, а отгоре ...

Налей, другарю, вино, ракията сипи си.
Сланина режа аз на голата дъска.
Ще пийнем, ще поплачем за Паисий,
за дядо Вазов и за древната фреска.
Ах, лиспва ми, другарю, родната ливада. ...

Не вярвах, че след неговите длани
в нечии чужди моите ще паснат;
че след изплакано и изживяно,
крилете ми отново ще пораснат.
Че в погледа му след като изгубих се, ...

Не знаете ли, че...
Лениновата хипотеза за историческия ход е неточна - спираловидна остава, обаче с посока надолу.
В съседна държава по президентски почин хиляда научници сравнили свещените текстове с обичайната практика на религията си, установили 3/4 несъответствие, решили отстраняване (дано се с ...

Прибрана е в хамбарите до грош пшеницата
и виното пиячи вече дири.
В оголените петолиния на жиците
от утре само вятърът ще свири.
Налбантинът ще подкове една илюзия – ...

КАКВОТО ИМАМ, СТИГА И ЗА ДВАМА
Наплете мракът тънка прежда
по хълмовете край града
и кош със звездни таралежи
търкулна в близката межда. ...

Пътят ми към теб приключи,
стигна бездната и падна там.
Повече няма какво да се случи,
всеки от нас е безвъзвратно сам.
В този живот няма ...

Мачти разнежени
свеж вятър гони.
Взори – премрежени,
с цвят на сезони.
Бисер в косите ѝ – ...

Наистина зла жена е тази, която дори и когато прави френска любов, пак хапе...
15.12.2023.

Влакът потегли спънато и със скърцане, огласяващо недоволството му, че трябва да се размърда, за да ни закара до другия край на България. Но поне като пич тръгна навреме. Чакаше ме дълъг път до морето, където тайфата отдавна се давеше в бира, а аз, както винаги, имах неотложни дела за довършване, пр ...

Откога някой друг ме обича
и ме пази в студения ден,
две деца - те на него приличат
и са целият космос за мен!
Теб те няма на тази картина! ...

СТЪПКИТЕ НА ЕСЕНТА
Сама съм. Прибирам се от метрото. Не е късно, малко след девет, но лятното време си отива и денят окъся. Няма хора по улиците, градът дреме вече. Светя си с фенерчето на телефона в краката. Счупени плочки, изкъртен асфалт, не знаеш на какво може да попаднеш, ако не гледаш.
Малко м ...

Бодигарде, ти си като сянка
на навело клоните дърво…
Не тъгувай за дървото – жалко,
но самотно винаги било.
Нека бъдат светли твойте мисли, ...

Не си отивам. Чуваш ли? Не си!
Такива като мен не си отиват.
В ресниците на дъжд ме потърси,
от тишина извай ме по-красива.
Глас съм на сова, плачеща насън, ...

Лунен лъч намѐсто пръстен,
вместо клетва – тъжен стих –
нежно с името ти кръстен
аз насън ти подарих.
От дъждеца мокра песен ...

Аз вдишвам твоето обичане,
потъвам в този аромат.
Притихвам в теб.
За първи път притихвам – в теб!
Не нося грижи и не искам сили, ...

Влюбена съм във всяка есен, в която
слънцето бродира оранжева шевица,
а времето спира и придремва за кратко
върху листата на огнена, дива лозница.
Есента, която напук на прогнози ...

Електронното табло на спирката показва, че автобусът ми ще дойде след 12 минути и ведната реших, че имам време за две хубави неща – да запаля една цигара и да почета малко от сборника с криминални новели на Оскар Уайлд. Случвало се е понякога да си намеря и място в автобуса и така да прекарам още ця ...