Мълчаливи ноти рисуват в душите ни
и болките чезнат негласно,
в гласа им крила са преплетени,
небесни акорди разливат се ясно.
А няма лек, когато жив си на Земята ...

По стръмните пътеки на душата
изкачването беше към дълбокото.
Препъвах се разсеяно в живота
и дялках свирки от гредата във окото си.
Минавах мимолетен през годините ...

154/А в „stihove” ми забраниха
да пращам всякакви творби,
те в стиховете ми откриха
че “феса” вписан ми вреди!
Акъл от всички аз не вземам, ...

Борба
От гроба на семето тръгва живота.
Пробива нагоре. Расте!
И рови земята със сила жестока,
на сто не! - на хиляда мъже! ...

Не моля, когато изгарям от жажда.
Не моля за залъче хляб.
Не моля за обич, когато ме смазва
студен, безразличен светът.
Закрила не търся! ...

Потънах аз във дълбините,
напълнили се от тъга любовна
и галеха ме изгарящо лъчите
на този пристан и съблазън нова.
Изгубих се сред бурното течение ...

В твоите очи
пламък грее...
Плуват сълзи
в чистото море...
В твоите очи ...

Aз съм кaпчицa живa водa.
Лъч пронизaл нощтa непокорнa.
Тихa песен нa роснa тревa.
И глухaрче-перце във просторa.
Aз съм толковa мъничкa днес... ...

Расти на воля, учи се и съзрявай!
Набирай сили живота си да подредиш!
И милите и обичани от тебе радвай,
следи да оставиш и с любовта си да ги наградиш!
Със знания да украсиш живота си ...

(Дали) внезапно някак, изведнъж,
не беше нужна даже нито дума,
лицето си повдигна и с копнеж
захапал устни, нежно ме целуна.
В обливащата влажна топлина ...

Боли ли ви, че все в
Ъгъла ни пращат.
Леви и десни кълвачи
Гордостта ни разклащат.
А ние не искаме много – ...

Молиш ме за прошка, но кажи
мога ли да ти простя лъжите?
Всяка нощ те чаках със сълзи,
и с тревога бяха пълни дните!
Как веднъж поне не пожела ...

ПРОЩАЛНО, АМА НЕ СЪВСЕМ..
Не съм поет като Евтимов
нито Дамянов с дар небесен,
но помогни ми, Боже мили,
мой някой стих да стане песен! ...

О, МИЛА И О, МИЛИЧЪК
(превод от македонски)
– Мила!
Любов моя,
ти, която засенчваш звездите, ...

Посветено
Капки дъжд капят по очите ми,
щастливи днес, че ще ги запомня...
Бих искала поне малко да им
върна от лъчите, с които ме огряват. ...

Сега е пролет, а за "зима" пиша –
ледени устни впила в душата...
Скована от лед, гръдта трудно диша
и без любов – плач чувам в тишината!
Плачът безгласен е, на сърцето мое, ...

Стояха пред входа на операта хванати за ръце, гледаха се влюбено и не искаха да се разделят. Той – висок и едър, в Христова възраст, готов за генерални промени в живота си, тя – крехка и нежна като японска статуетка, студентка в горните курсове на медицината, с дълги спуснати до раменете кестеняви к ...

Христос - циганина
Христос не беше чувал за Христос.
Не знаеше ни Юда, нито Петър.
Но животът бе целунал го веднъж,
и три пъти от него се отрече. ...

Какво направих аз?
Обичах я и продължавам да го правя.
Далече сега е тя и няма как да си я върна.
Тризъбецът на Сатаната сякаш е пронизал моята душа.
Боли! ...

Две вселени – аз и ти
две сърца едно за друго все туптят,
две души една във друга запленени –
аз и ти – тела преплетени горят.
Две ръце прочувствено се галят ...

Смятам, да се напусна,
че скуката довтаса,
че в мен войната гнусна
не мога да понасям!
Като сеирджия ...

Сълзи, отронени от вятъра.
И мисли вплетени в истерия сами...
Отчаяните вопли, питат се
къде сърцето съгреши?
А нощите, те винаги са тъмни... ...

Развалиха прогнозите, синоптиците.
Не познават какво ще е времето.
Плащат им да си чешат езиците
и да ни създават проблеми.
Дъжд обещаваха днес да има, ...

И вече казах край и...
прекъснах всички мостове,
които водят ме наникъде.
Начало беше този край
преброих пак халките си от жалки митове, ...

Ще гравирам името Ти
Върху сърцето си,
Така всеки път като те губя
ще заспивам с теб, във мен
Ще избода очите си, ...

Всички ние носим в сърцата си неща, за които другите не биха предположили. Скъп спомен от детството, карта на мястото, където заровихте снимката на първата си любов; късчето съвест, което забравихме, когато излъгахме за пръв път; педантизмът да оправяме леглото си, защото сме го оставили така при но ...

Обичал ли си някога... Лунната жена,
която тихо стъпва в полумрака
и в изгрева на сребърната тишина
чувствата превръща в жива радост?
Която в храма на лунната си светлина ...

Генка Богданова
Сънчо по стъклото чука.
Шепне тихо, тихо букът.
С песен нежна и Нощта
птичките навън приспа. ...

Да чувам всяко утро "Обичам те",
да виждам всеки път след бурята дъга небесна,
да тръпна в очакване, кажи защо?
С какво заслужих тази нежност?
Какво да правя бурята в сърцето си? ...

Иисуса
Посветено
Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги кафяви плитки и изумрудено зелени очи. "Новата ви съученичка Иисуса" – така ни я представи класната. Първоначално името ѝ ми заприлича на някаква пародия, нещо като Видка, или Желязка, но все ме влечеше ...

В очакване
Чайка сред морето,
на скала притаена…
Впила взор в небето,
за полет устремена. ...

"В къщата на обесения не се говори за въже"
- В онази къща цареше любов,
понякога.
- През останалото време мъка,
когато се спомене как е умрял ...