Темата за свободата и свободната воля е вълнувала човека, още откакто е придобил способността си да мисли. Изписани са тонове съчинения върху нея, но това което ги обединява е безсилието да бъде даден точен отговор на двата фундаментални и елементарно зададени въпроса:
Що е свобода и Що е свободна в ...

За старите души и новите пътеки...
/ Всички сме стари души, някои повече, други по - малко, но някои искат да изчезват лека - полека, а други мечтаят да се прераждат отново и отново и всеки живот за тях да е ново приключение и откритие. /
Всичко наоколо
отвън и отвътре
е като старо ...

Дали така изниква прошката –
не с осмисляне на злодеянието
и разкаяние за грешката,
не с фанфарите на покаянието...
... а с това, че просто болка и вина ...

всеки от нас носи мечта
но докъде с нея ще стигне
щом дотежи в пътя му тя
и му постави своите стигми
би ли ѝ дал власт над съня ...

В неделя реших да избягам в лозята -
далече от дом и съпруга.
Помами ме слънцето... южният вятър...
Но там се натресох на друго!...
Отишъл бях рано във свежата утрин, ...

Расти, расти, мој зелени боре,
расти, расти, мој зелени боре.
Да се пењем тебе о врхове,
да се пењем тебе о врхове.
Па да гледам доле низ друмове, ...

Ако можех да върна минутите
бих помислила с обич за себе си,
бих се радвала на всяка минута
преди да се изгубя във времето.
Ако можех да се върна във времето ...

Ден и нощ минаваха, а аз още непонятен бях
пред хубостта му в захлас изпаднах, онемях.
А думите му, като перо ме галят, толкова красиви, искрени.
Правеха дните ми пусти - смислени.
Допирът му - по-нежен бе от всичко. ...

Светът е пълен с добри и мили хора.
За един по-добър свят тръгват да се борят
и макар и често неразбрани и сломени да остават,
с усмивка и греещо сърце напред продължават.
Какво благородство е да стигнеш до върха и да не се възгордяваш, ...

Преди много Уиндоус версии, през девет дънни платки в десета живеел един стар и беловлас системен администратор, известен с никнейма "Дядото", който всички юзъри наричали така, тъй като бил дядо по права оптична линия на Правец 82. Някога "Дядото" архивирал дълбоко в харддиска на компютъра си работн ...

Простих ти... за сълзите в очите.
Простих... и за отровните стрели.
Простих ти лицемерното двуличие.
Простих... и за грозните лъжи...
Прости ми... не станах безразлична. ...

Разстояния огромни
от морета, планини
пътища, безкрайност
с тебе ни дели....
Мисля непрестанно, ...

Ако нощта е натъжена
дарява утрото с роса.
Разцъфнала дъга поема
към тихи слънчеви места.
И буди небеса и хора ...

Научих се да гледам, а да не виждам.
Научих се с насълзени очи да се усмихна.
Престанах да пиша,
а любовта за нас за теб.
И стиховете изчезнаха.

Под дърво и под камък
търся рима на ,,Любов"
и горя като пламък,
като луд повтарям ,,ов"!
,,Риболов", ,,Петров" и ,,зов"– ...

Когато с теб се видим, замълчи.
Недей да ми разказваш тишините си.
У мене точно толкова боли
и рани нося от копнеж по птиците.
Къде да ида? Вече ме видя. ...

Пътят на успеха
Съветва го мама:
,,Учи да не работиш,
да станеш началник,
да не се пòтиш!" ...

След почти една година труд това е най-новата ми песен, посветена на Ме6, на когото благодаря за прекрасния аранжимент!
ТВОЯТА НОВА ГОДИНА
Текст и музика: Геновева Цандева
Аранжимент: Бойко Иванов
Вятър ревнивец е спуснал резето, ...

Прощавам ти и бесовете ти и думите жестоки,
не си на себе си била, аз пак те оправдавам
Прощавам ти и греховете ти към мен големи,
но ти не искай прошката ми, имаш я отдавна...
Прости и мойте грехове към тебе, моля те прости ми, ...

Нова, акустична версия на стара моя песен. На соло-китарата е Мутата.

Като стара, олющена брошка
е безпомощна твоята прошка!
Ще я дадеш ли с чисто, цяло сърце? –
да зарадва нечие бледо лице.
Не по задължение. ...

Всеки...
Всеки ги има.
Бивши, сегашни...
преживени или пък не.
Всеки се брани, ...

Не си ми – ти!
Не си – дали?
Не си – нали?
Не си – а може би вали?
До кога – кажи? ...

Какво не преживява майката Земя,
какво не изживява майчицата клета,
да гледа как човешката ламя
я пълни с кръв и сълзите валят
в пръстта, от мъките обзета. ...

Посред дълга люта зима
в буря страшна, мразовита,
почуства се духът ми ничий,
а кръвта започна да изстива!
Пронизващият вятър стихна ...

Раздялата е болка, изгаря те и пари
желязо нажежено във плътта
не стихва, измъчва те, повтаря
а после призовава и скръбта.
Болката утихва твърде бавно ...

Исках днес да си играя
с мойто коте малко!
Ала вече е заспало.
Колко жалко, колко жалко!
Исках днес да го науча ...

"Обичам те!” –
мълвят устните ми.
„Обичам те” –
говорят очите ми.
„Обичам те!” – ...

На сина ми
И дори сърцето да те стяга,
и да трепваш от стаена страст,
да те е затиснала безмерна тяга,
да таиш предчувствие за сетен час, ...

Много пъти си падал в калта,
по лице, но и не на колене,
с топли пръсти си ровил в пръстта,
да изваеш от нищото мене.
Много пъти си любил със страст, ...

Интересен.. странен ми е факта
как така хомотите капаците
на някои хора са им така удобни..
все едно не им тежат....
излишни приказки кговорят ...

The sky turned black with arrows,
bombs fell like meteor showers.
The evil will rise from the shadows
with the dying breath of the old powers.
In times of murderous madness and chaos ...

Беше.....
нещо силно и непредвидимо.
Беше....
истинско и непостижимо.
Беше... ...

ПРОШКА
Виновен си... за огнените думи,
които парят в гърлото ми нощем.
За мислите ми толкова безумни,
забравили за милости и прошки. ...

Завее ли вятъра с топлата шуба,
понася и новия, пролетен дъх,
събужда земята, цветята и чувства
и една теменужена, закъсняла любов.
Вятърът пее теменужена песен, ...

Темата е Свободата! Това е нашето първо ограничение. Изваждаме белият лист и прочитаме зададената тема. Ако приемем да пишем за Свободата, автоматично сме приели и задушаващата хватка на необходимостта. Това е истински парадокс, нали? Пишем за това, от което се отказваме през целия си живот. Дори и ...

Моля те, Боже Всевишни-
дай ми търпение, моля,
моля да бъда човек,
въпреки не между хора!
Моля те, дай ми надежда, ...

В първите дни, щом те заобичах, всичко в главата ми утихна.
Чувствах се като най-щастливия жив човек, легнал на матрак в средата на Осмото небе. Събуди желание за живот в същество, което повече от всичко на света иска да избяга от тази планета. Наблюдавах те
как вървиш
как вървиш
как вървиш ...

1.
На малкият прозорец, Марс започва да се показва все по отчетливо. Поглеждам нетърпеливо календара и установявам ,че до Червената планета ни остава още един ден. Каква радост и какъв копнеж. От шест месеца чакам да се появи тази гледка. Сякаш беше преди милиони години, когато се записах в програма ...