Кацнахме на Либерта точно по разписание – в 19 часа местно време…
Нормална планета – тучни поля, зелени гори, кристални реки и езера, един огромен океан…
Такава ми е професията – обиколил съм доста планети и вече трудно може да ме изненада някоя с външен вид, хуманоидно население, дори с нрави и оби ...

Не подминавай моето градче-врабче.
Изчуруликай ми
за клоните, цветята и тревата,
звездите, слънцето, луната,
вятъра, дъжда, и стряхата, ...

Знаете ли новината?
Сова долетя в гората.
Нощна птица мъдра, тиха,
мишките се изпокриха.
Мишата душа трепери, ...

Аз не спрях
да горя.
Аз не спрях.
Като огън бенгалски искряща...
Непристойна ...

Тишина изплетена от тънка мъгла.
Божествени чувства в душата,
полетели с вихъра мечти красиви
и сърце огряло от искреност.
Единствен мой, в унес от тишината ...

Стоя сама в тази тишина.
Мислите ми са като в мъгла.
Не ще се стихне тази тъга.
Няма светлина в моята душа.
Няма те в моето сърце. ...

Приятелите
Приятелите, ако са истински, остават,
в трудни моменти не те забравят.
В болест и радост държат твоята ръка
и стоплят с думи твоята душа. ...

- Отпусни чепарето, така не им даваш да го атакуват – загорелият рибар с овехтяла моряшка шапка и избелял потник на сини райета профъфли фразата през цигарата в ъгъла на устата си. Бе нисък, шкембест и имаше вид на човек, на който може да се вярва.
Опърленото на подранилото априлско слънце момче с п ...

Опитах се...
Опитах да те забраня.
Опитах се да те намразя.
Опитах даже да умра,
опитвайки да се откажа. ...

Очите желаят, за всичко мечтаят!
Сърцето бленува. Като море се вълнува!
Ръцете докосват. Нежно оглаждат...
Умът ми прегрял е. Мечти го охлаждат.
Потъвам във рими, картини и чувства. ...

Алармата на телефона му иззвъня истерично. Той с мъка се надигна да я изключи и по навик погледна спящата си съпруга. Обичаше жена си. Макар не всичко в съвместния им живот да беше розово и времето да беше подлагало на изпитания отношенията им, не можеше да си представи, че ще се събужда до друга. К ...

(Монолог на ласкателя)
Да, четката! Това е инструментът,
в живота който най-добре ми служи.
Спасява ме в най-сложните моменти,
и за успяване е много нужен! ...

Говори ми! Говори ми за любов!
Вечната! Единствена и святата!
Изпепеляваща! Изгаряща и тлееща!
Възкръсваща отново! Прераждаща!
Съдбовната, нечакана, запомняща, ...

Много хора, много чудо,
а тоалетните са две.
Всеки тропа, блъска лудо
на вратите като някакво дете.
Стоя и аз, учуден гледам, ...

Бутилка вино, чаша и цигара
на масата сред лепкав полумрак,
и скуката приседнала на бара,
кръстосала нахално крак връз крак!
Тук най-добър другар е самотата: ...

Като слънце ме изгаряш,
Като вятър ме отнасяш.
Във съня ми се повтаряш.
Тръпки във сърцето внасяш
Като пролет ме омайваш. ...

Луната се протегна
С изтъняваща снага
В опит да засенчи
Деня и утринта.
С мъгляви очертания ...

БОГ вярва ли на
славословията ни
към НЕГО още?...

Болезненият грохот отшумява
със собствен дъх на минали копнежи.
Гласът в теб мелодии припява,
фалшивост скрита без да забележи.
Осмислящ звук от минали познанства, ...

Надя Петрова – деветнадесетгодишно момиче, за което животът тепърва започваше, слезе от влака на гарата в Бургас, за да се запише в университет. Избра да учи начална педагогика – умно решение, продиктувано от желанието и́ да има сигурна работа след време. Срамежливата девойка щеше да направи прехода ...

Не би могла да угасиш, любима,
Пожарът що бушува в мен,
Когато те съзра в градината,
Задрямала под хубавия клен.
Не би могла да потушиш, любима, ...

Морето е оловно.
И тежи.
Погълнало човешки мрак и грях,
помъкнало неволни тишини
на волни пътешественици ...

Днес обух си само в кожа краката,
и просто така тръгнах бос по тревата.
След първите крачки погали ме клонче,
погледна ме весело хубаво конче,
цвят с тичинки ме леко поръси, ...

след дрънкане на
парѝ идва дрънкане
на оръжия

и когато остави
духът ми да скита
безформен
безполов
без възраст ...

Парѝте плашат,
блазнят и тревожат, а
зад тях е ножът...

Три котенца боричкат се в цветята
под погледа на майка си Писана.
Размахват лапички и се премятат,
едничко цвете здраво не остана.
Понякога опашките си гонят, ...

Спрях да мечтая за велики неща.
Нека аз съм великото нещо.
Дадох покой и сълзи, и сънища...
Изгубих се и спрях да бъда вечност.
Нека не съм съвършена жена. ...

Мое голямо момче!
Мое вечно малко дете!
Родих те в ден летен
и животът ми се превърна в песен.
Видях те тъжен, ...

Лети снегът, танцува и затрупва
във нежният си танц на дядо ми стобора...
И в стаята догаря тънка свещ.
Студено е за кучето във двора.
самотно, гладно, но кравайче свито– ...

Автор: Генка Богданова
Пробуждат се очите ти заспали.
В сърцето ти топят се ледовете тежки.
Разкъсани са мрачните воали
на безразличие и грубост – твои грешки. ...

Танцувам страстно за теб, но сама.
Музиката ме прегръща.
Песента ми шепне нежно.
Ритъмът ме води.
Стъпвам бавно по всяка нота затворила очи. ...

Сърцето ми в огън страшен гори!
Духа ми в метежен устрем
все напред лети!
Бунтар в окови тесни да е не търпи –
аз чувам в урагана живот ...

На високо гледам всеки ден
и ти си всеки ден пред мен,
не искам живота да е уреден
и всеки миг от нас да е изгорен.
Попадам в паяжината ти всеки ден, ...

Към щастие да се стремим
и безобразията да не търпим.
Да се борим за светлината –
да влезе тя всекиму в душата.
Нека всеки добро да прави, ...

Класната, госпожа Ташева, драскаше нещо в тефтера си и като че ли не възнамеряваше да почва заниманията. Учениците нямаха нищо против това, почти всички бъзикаха захласнато телефоните си. Тогава вратата се отвори и в стаята надникна един от охранителите, възрастен човек, когото всички наричаха бай П ...