Никого не го е еня колко си добър или мъдър! Хората около теб по-скоро ги вълнува колко си наивен и доколко си глупав, че да им уйдисаш на акъла, за да те използват, разбира се... Не ставай смешен – дори да си добър и мъдър!

Вълчица
Като вълчица
ще ти бъда вярна
и в тъмнината
аз ще те открия. ...

В душата ми е болката,
огромна, душеща, безкрайна.
Разравям. Търся нещо друго вътре.
Няма!
Погълнала е всичко и дълбае. ...

Прострял ръката си, животът
събираше на хората мечтите.
Редеше ги по стъклени витрини,
украсени и с неони осветени.
От там минаваха децата, ...

СЛЕД ДЕВЕТ ЛУНИ
Р. Чакърова
Станах съвсем като теб – заприличах на облак...
На порой, на потоп и на всичко, което залива.
Да... След дъгата валèнето страшно го мога – ...

Ръждива мрежа увива се в дървото,
гордо то с изправена снага,
преплита клони в стремежа на високо
да преодолее ограничената си свобода.
Страници непрелистени – остават непрочетени, ...

На моята пътека ти стоиш.
След мен по стъпките ми ти вървиш.
Следваш ме във нощите и дните.
Даваш ми надежда във мечтите!
Като необятната вселена! ...

Въпреки всички нормални човешки желания,
нашите новоизбрани, държавни пиявици
демонстрират самочувствие и правят кампания
за доизяждане на народната баница.
Всеки иска баница, но с лични претенции. ...

Възвръщенецът
Животът ни не е цветя и рози,
любов, романтика и хумор,
живеем в стрес и се тормозим,
и мъчим се до болка с тумор... ...

И чувам стъпките, които ме отвеждат
в твоя дом и твоето ложе.
Така и не можах пред тебе да съм горда,
нито силна,
зная го, ти можеш... ...

Генка Богданова
Ние сме тези, които зачеват с любов, носят търпеливо в утробата си като безценното съкровище и раждат с мъки ЖИВОТА.
Ние сме тези, които с тревожно сърце очакват първия вик на детето си, забравят болката и съмненията, докоснати от неговия първи дъх, засияват с ореол на светици, озаре ...

Отпускане в лоното на светлината. Последно
търсене сред сенките прашасали.
Дълбаене с нокти до кръвясване, до
ъгъла на спокойното ни дишане.
Хилави, отпуснати, но ...

То често мисли в главата ми напират ,
за моите несбъднати в живота ми мечти.
Ден и нощ, повярвайте, не спират,
всичко, всичко в душата се върти.
Кой казва за мечти че няма време? ...

Утро
Пак с петлите отзарана
стана моят ранобудник.
Хайде, ставай, поспалано.
Вънка светна. Добро утро. ...

Самотен лъч обгърна косите на една върба –
величествен зелен воал.
И полъх лек през тях премина
сякаш с пръсти по завеса от кристал.
Фотьойла сложил съм на двора, ...

Липсваш ми в студените вечери.
Липсваш... и в самотните дни.
Липсваш ми в думите неизречени.
Липсваш... и във делника сив...
Мисля те в нощите несънувани. ...

Започна така началото на края. Като че някой насън ми бе нахлузил часовник на ръката и от момента ми се подиграваше ехидно. Май и беше развален-стрелките по него все летяха, а механизмът ме будеше често в пет сутринта. Знаех, че това ще дойде. Но колкото и да очакваш, когато нещото настъпи, някак вс ...

Подарих ти роза, а ти радушно я прие.
Влюбих се в теб и вината твоя е за моето безсъние.
Сърцето ми препуска като див мустанг, щом те видя.
Ако не бе ти, сега по улиците отново щях да бродя.
Любовта ни бе чиста, волна, свободна. ...

А какво ли би станало, ако за миг щастие получа.
И в прегръдката ти любяща, топло да се сгуша.
Навън дъждовно е, студено, но в тази ласка слънцето намирам.
Сгрява моята душа и разтапя всички ледове.
Засмяна и наивна в твоите ръце мятам се отново аз. ...

Когато сутрин пия кафе
от очите ти
с цвят на кехлибар.

За снобите.
Аз съм тук..
свиквайте с това!
тук съм..!
жив съм.. ...

Като полета на птица
Силна съм - дори когато,
на лед превърнеш се към мен,
имам и мечти богати,
и песента на юлски ден. ...

Бутилка ирландско уиски-малц,
свободно време, имам компания.
Шостакович слушам – втори валс,
римувам любов с лични терзания.
Тиха вечер. В провинциалност. ...

Трезва и красива,
Със Сърце в лед обковано
И лице сковано.
Стая пълна с хора
От наркотици пребледняли. ...

Събуждам се в зори опасно кисел —
на риба съм, а още нямам стръв.
И заради таз жестока мисъл
светът ми крив и гледам го на кръв.
В леглото ти поднасяш ми кафето, ...

***
Най - дългата разходка
е тази, която няма да свърши...
и началото и до безкрай...
като колело ще се върти...

За тебе бях обичана и нежна.
За тебе бях приятел и жена.
Сега към мене не поглеждат
и нито Бога, нито пък Смъртта.
Припев: ...

Сърцето ми тупти извън преградата
с бесен ритъм недостижим,
единствена утеха е наградата,
че тук съм и съм още жив.
Простенват нежно ветровете на безвремието, ...

Желание
Стоплѝ ме със усмивка нежна
и поглед пълен с топлина,
протегни ръце към мене,
обвий ми нежната снага. ...

Пътуващ без билет
(Главният лиричен герой е аф,торитета!)
Докът си бърках манджата с ориза,
ей тъй,едно ми прималя...
Зачудих се огледах се – кръвното ли, що ли? ...

Гарата тука остава и тихо въздиша.
Пътници наблюдават, как тополите тичат.
Движат се бързо заешки сенки
и неясни обекти, като разхвърляни бенки.
Монотонно по пътя автобусът се носи, ...

Моя синя тъга
мое щастие бяло
влюбено във брега
на съня ми до нямост
всеки миг съм до теб ...

Не ме помнѝ, светът е малък,
навярно утре ще ме срещнеш.
Навярно ще покълна в пламък
или пък в лятото горещо.
Не ме вини – невинен полъх. ...