Вече има дванадесет
след това няма да има
нищо повече.
Решителен час
празен като нулата. ...

Сърцето ми е старо... уморено..,
от интриги разни и от куп лъжи.
Сърцето ми е даже изхабено..,
мазоли хвана от безчувствени души!
Устните дори са занемели... ...

(превод от босненски)
От капка мастило
се роди невидим свят,
който крещи, вика и реве,
който не се удържа – ...

Границата между отчаянието и вярата е съмнението. А реката на надеждата тече под него и ни чака да се удавим. Почудата от света е присъща на всички деца. Но защо губим нея и всички звезди в името на теснотата и мрака, къде остава вярата в "дните честити"? В поредната чашка? Лириката на тъжния човек? ...

Мога ли да ти подаря любовта си,
но не само с плюшени мечета, писма и цветя?
Ами, ако вече те нося в себе си,
а ти още не си се влюбил в мен...?
Естествено, че мога, макар и както го мога... ...

Проникнала в кръвта му неусетно,
обсебила е мисли, сън, покой.
Зависим е, така че безпредметен
упрекът е за такъв развой.
Тече по вените като наркоза. ...

Обичане.
Жадуване
и свобода.
Ръце протегнати към мен.
Сърце пулсиращо ...

Когато лъч
се спусне от небето -
Бог те милва по лицето.
Той не размахва пръст,
не чука по челцето. ...

Винаги влиза усмихната в клас
И отсъствия пише със замах.
Първо за уикенда ще поразпита,
След това за урока ще ни препита.
Всички отговори с усмивка приема, ...

ДНЕВЕН СЪН
Р. Чакърова
Поетите сънуват само нощем.
А аз живея денем като в сън...
Дали защото те обичам още ...

Стъкла, стълбища, железа
и паника кога ще стане.
Лондон крие се в мъгла,
а моите ръце са в рани.
Началниците са орли, ...

Споменът ме връща до пейката за двама.
Потъвам в погледа.
Изгубвам се в прегръдката ти.
Водиш ме към очакваната радост.
Горещата длан стопява болката. ...

Като рекли „Аз” та „Аз”! Прекалено много „Аз”. Ама какво”Аз бе, като всички сме на кучето в задника.
Мартин Карбовски в "Търси се"
Памфлет
Господин Карбовски, не Ви познавам лично, но и предпочитам да не Ви познавам. Считам, че това е по-скоро привилегия за духа ми, отколкото загуба. Вие не от днес ...

Живеем в свят на
хиляди ножове
забити в нечий гръб.
Тук няма мои,
нито твои, ...

Седи на златния си трон
Господ-Бог, загубен в самота дълбока.
Не провижда смисъл в безбрежния небосклон,
Непредвиден плод на божествената скука.
И мисли си великият създател, ...

Отново е нощ,
а на мен ми е тъй самотно.
Гледам луната,
но и тя се е скрила.
Може би плаче и не иска да я гледат така. ...

Обграден съм от ножове. Някои са тъпи, други – остри. Имам един, като бръснач. Цепи косъма. Някой ден, ако реша да се заколя, ще използвам именно него. Ето, сега го държа. Разглеждам го. Стоманата е прекрасна. Хладна, невъзмутима и практична. Какво ли е да умреш? Хм. Сега е именно тъмно, навън, в ст ...

Искам да съм онази нимфа,
която те наблюдава,
докато спиш
под клоните на дървото ѝ
и от време на време люлее листата, ...

На Емо
Девет месеца откакто ....
Ти си вече Оттатък.
Аз все още съм Тук.
Самота без остатък ...

Прииждат тихо звуците на есента,
на капещи листа, на време отлетяло,
замира всяка дребна живинка
в света на хора, без време овехтели.
Така коварно и в моята душа ...

8/И щангите се промениха.
Коджабашев взе властта
И тия гдето ме раниха,
отидоха във Пропастта
Меранзов вече не предеше, ...

Поетът и жената
Поетът обича всички жени в света,
харесва ги, желае ги, преди А и сега.
С чувство искрено и малко Тъга,
търси в очите им,в сърцата им Любовта! ...

Не разбра ли,
че когато много говоря,
всъщност мълча.
И че думите,
колкото повече са, ...

Сладка моя,
Всеки път, когато те видя, се спичам, кръвта ми кипва, страстта ми бухва, зениците ми се разширяват подобно яйца на очи на дъното на тиган и оставам безмълвен като зейналата муцуна на печено прасе, поднесено в тава на Коледа. Но нима мога да остана суров при вида на твоите очи, по - черн ...

Най-после заприличах на тъга,
която няма пред кого да си поплаче,
прииждаща наопаки река
от спомени, които вече нищичко не значат.
Най-после заприличах на тъга, ...

За мене думите ми – те са всичко –
с тях мразя и неистово обичам.
Разказвам на нощта за своя ден,
чета на глас писмата и до мен.
С тях свалям от гърба си всяка грижа. ...

Ах, колко много ѝ отива.
Виж само колко е грациозна, когато е с теб!
Виж начина, по който отмята косата си!
Виж искрицата в очите ѝ...
Колко силно блести, когато е близо до теб. ...

ДАР
(Превод от босненски)
Аз ти давам подарък без панделки и блясък.
Това, което нямам, ми изглежда фалшиво.
Невъзможният Дар е хоризонт без край, ...

Изгубих се,
във мечти и във илюзии!
Изгубих се,
истина или лъжа?
Сънят се смеси с реалността, ...

Не знам дали света ще свърши,
когато ти от мен ще си отидеш,
когато стъпките ти някъде заглъхнат
отвъд стрелките на отминалото време.
Когато звуците на ехото притихнат ...

СЪБОТНО КАТЕРЕНЕ…
Прибирах се към къщи от точка Я до точка А - по най-дългия път. Бях решила да повървя пеш, когато я видях. Симпатично момиче. Само за 10 минути я видях още поне 3- 4 пъти. Ту пред мен, ту зад мен, ту устремена нанякъде… Плашещо, ако не беше по обяд…Тръгнах в посока различна на нейн ...

Барманът потърка сънените си очи, после за пореден път небрежно забърса плота, по който отдавна нямаше никакви петна. Малката стрелка на стенния часовник се бе допряла до резката на дванайсетия час, а голямата бързаше да я настигне. Салонът се бе поизпразнил, но цигареният дим все още се плъзгаше ка ...

Необозрими
Ли са в собствените си
Очи, са мними...

Къде си, дядо, къде си.
Аз дойдох. Пак ли работа
имаш ти в градината или
другаде си се скътал.
Къде си, дядо, аз дойдох. ...

6/ Аз мислех, че като баща ми,
ще съм на малко над шейсет...
До там ще свърште мойте драми
и то с не мъничко късмет!
но както виждаш съм с услуги, ...

Има истории, които докосват сърцето. Истории, които се запечатват толкова дълбоко в съзнанието, че дори времето не е способно да ги отмие. Аз помня една такава история. През годините съм я разказвал на толкова много хора, че тя ще живее още дълго. Разказвах я винаги с трепет, с вълнение, защото ме в ...

отрежи надеждите ми
като плитки
така на мен ще ми олекне
а ти ще имаш скалпа ми