...Колко странна
и луда е любовта...
тя е почти винаги
като вятъра ...
няма посоки и адреси..., ...

РЪКОПЛЯСКАЛ СИ МИ ЗАРАДИ СЕБЕ СИ
„Използваше ме, да ти ръкопляскам…”
От писмо
Човешките аплодисменти не ме ласкаят.
Приятел ми е само Бог ...

Любовта ми сега се сбогува
с всички твои игри и лъжи,
с всички твои измислени роли,
и всички мои фалшиви мечти
Любовта ми сега се сбогува, ...

Сякаш черни облаци от мъка във очите ми нахлуха.
И излива се порой от сълзите ми безброй.
Святка се, гърми във сърцето ми, дори.
Люта зима в душата ми нахлува.
В тялото ми силна буря се бунтува...

Като морския бриз, като бяла вълнà
ме заливаш със твоите чувства.
Любопитството в мен мигновено пламнà
да си спомня любовни изкуства.
За да паля във себе си вечер свещта, ...

По сивите стени мистична сянка се катери.
Пробягва тихо отражение в заспалите стъкла.
Пресъхнала от жажда бяга в улиците да намери
хладен пой от влагата на леката мъгла.
Надига се безформена и плъзва по земята, ...

Знам, че сънувам. Имам този сън от месеци. Един и същи. И в него винаги е Коледа. Винаги вали сняг и мирише на греяно вино, ябълки и канела, точно като по филмите.
Лежа в леглото в очи, вперени в тъмното и слушам равномерното дишане на сина си в кошарката. До мен баща му се обръща на другата страна ...

Потърсих навсякъде... няма!
Погледнах зад очи, под чувства,
над всяка душа.
Отсъства чак от сърце до... усмивка.
Аз съм Малкият принц – без роза. ...

Потънал в мисли, със зареян поглед
поредна вечер, в познатото кресло
отпиваш ти от стъклената чаша
и чудиш се какво ли би било...
Какво ли би било ако в момента ...

Кога си одам накај дома
попат облаци ме следат.
Далеку од мислите на лошите луѓе
правам град за тебе.
Ти си сакан човек ...

Приказка за Юда
Богомил затвори външната врата зад гърба си. Най-после след дългия работен ден си е в къщи. Намери Мария в кухнята да приготвя вечерята. Прегърна я и забеляза зад усмивката ѝ прикрита тревога. Погали мекотата на косата ѝ, вдиша аромата ѝ и я запита какво се е случило. Тя отпусна раме ...

Уморих се от чакане! Времето стихна.
Сърцето, ръцете, очите...
Не мога да дишам, душата притихна.
Защо ли болят ме сълзите?!
Очакване дълго, въздишка мъглива ...

Да е ведродушна, свежа
празничната ви трапеза! -
Супа с майчин благослов.
Питиета от любов.
Чай планински, с дух младежки. ...

Кората на вековна мура –
ръце, очукани от труд,
изстрадали и твърде горди,
напук на глад, а и на студ.
Ухаещи на лудо биле, ...

Пореден БЪДНИ
ВЕЧЕР!... Нека всеки - на
ДОБРОТО - предан!

30/Плана им бе дългогодишен...
Свалиха в схватките Берон.
И Желю не стана излишен
и те го качиха на трон.
Разбраха се и с Иван Костов, ...

ПИСМО ДО ДЯДО КОЛЕДА
Дядо Коледа, любими,
мислиш ли си ти за мен?
Писмо пращам, донеси ми
някой дядо – стар ерген. ...

"Човек" с две лица
"Човек" с две лица, има много такива по света,
едно за себе си, а другото за пред хората.
Едно говори, а друго мисли той сега,
За да извлече изгода за себе си така. ...

Червен кожух, бяла брада –
на всяка врата,
тихи стъпки, звън на шейна –
пристигна.
Гост скъп ...

Светът е толкова различен,
когато някой те обича...
Когато влюбено момиче,
в чакания мъж се врича!
Светът е толкова магичен, ...

В негатив ме открий,
щом тръгна по тъмно.
На сигурно ме скрий,
нищо че съм стръмна.
Подари ми искрица, ...

Най-великата българска песен
Песните разкриват нашите чувства, преживявания, радости и болки, копнежи, мечти, идеали и ценности, те са отражение на живота ни като личности и като общество. Песните също така влияят на личността и на обществото, като създават чувства, мисли, ценности, отношения, мирог ...

Заспивай, ще ти пазя тишина.
Спокойствието на пръсти тихо се промъква.
На пръстите които тихо никой не разбра.
Викът в огнището сякаш угасва...
Заспивай, ще ти пазя тишина. ...

Чувам преминаващия влак. Вибрациите на железните релси разтърсват къщата ми и двете стъклени чаши ритмично звънтят от докосването си една в друга. Стъклата празнуват близостта си. Познатият глас в слушалката ме връща малко назад, после ме блъска в сегашния момент. Аз и той - тъй еднакви, тъй различн ...

И пак...
И пак е кръг,
а пространството във него - празно.
И пак е време -
чакано, изчерпано. ...

Ти си ми Коледата,
тихото тайнство.
Там, където се полага духът ми.
Ти си моето огледало,
отразяващо пътя за вкъщи. ...

Тон. Мисъл. Клавиш. Мечта.
И първа октава. Втора. Тъга...
Шепот. И пауза. Просто сълза.
Истина. Светлина. Силен духа.
Нежност. Страст. Трета нагоре. ...

Светът е толкова голям –
от моето сърце до тебе.
Снежинки цял живот ще ям,
на някой ако съм потребен.
Омръзнало ми е съвсем ...

Светът обвих с прашинка нежност,
толкова е малка тя!
Има си дори сърце,
даже и душа.
Понякога умира в пясък. ...

Вяра
Да вярваш, значи да искаш,
да търсиш в студената нощ Любовта!
Да носиш в сърцето си надежда,
която крепи вярата като нейна сестра! ...

Действително
Амбиции дребни, погледи злобни,
заучени фрази и схеми пробни.
Актьори стари във нови роли,
маскирали своите лични неволи. ...

„Някога питал ли се се какво те прави истински щастлив? Да бъдеш оценен, да получиш признание? Да сбъднеш мечта, да чуеш песен, филм да гледаш, да хапнеш нещо вкусно? Предизвикателства, адреналин, печеливша карта? Повишение, бонус или промоция? Не, не ме разбрахте! Става дума за това, кое те прави и ...

Днес отваряйки прозореца,
видях един снежен човек
без палто и без топлина.
Имало я е, но си е отишла.
Главата му беше покрита ...

Стоеше сама в тъмната стая и се опитваше да разбере, защо още продължаваше да го търси. Търсеше него, конкретно той! Той я бе прочел още с първия им взаимен поглед, поглед тъй ясен, както черно бялата корица на последната и книга. Разлистваше си записките трескаво, все едно търсеше лекарството, коет ...

Отдалечена от началото
без да губя от поглед края,
гледам към настоящето
и все виждам едно и също място...
И колкото и да се крие ...

Знаеш ли - виновна съм,
виновна в любов, в наивност,
виновна във вярност, в вяра,
в хората, в теб, в обич без всякаква
пощада и безкрайност. ...

СЪЩНОСТ
Моя клета душа –
под дъждовните, сивите облаци.
Разтуптяно сърце –
след злочести, без милост лъжи. ...