ИКОНА
Не запалих молитвени свещи,
не обгърнах света със крила,
но намерих очите горещи,
за да кипне в сърцето кръвта. ...

Днес на прозореца слънчева пролет
тихо почука и вдигнах глава.
Свежест донесе ми нежният полъх
и замириса на ранни цветя.
Вятърът облаци черни подгони. ...

Добро утро, Слънце,
добро ще е, нали море,
ще питам тихо и безкрая.
Нарекох тебе тайно Свобода
в мълчанията от надежда, ...

Ламарината изскимтя жалостиво, когато багерът захапа обшивката от предната стена на „Свирката“. Тенекиеното заведение вече бе почти разрушено, а отломките се трупаха отстрани като безформена барикада.
След продължителни битки Тенчо Кръчмарят най-сетне бе загубил окончателно войната с общината и гроз ...

Ето, нощта над града се спуска
а моята душа отново се свива.
Нежният трепет лудо препуска
а любовта някак не ме открива.
Разходих се бавно, тихичко и сам ...

Не е отлагане това, което
сам – самичко чака да се свърши.
Битува някаква мълва,
че някой все ще го намери и прекърши.
Мълвата вярва ...

Прозорците широко да разтворим, мила,
че виж - такава луда пролет е навън!...
Стъклата светят - без петно си ги измила,
браво!...Издухме се от този зимен сън!...
Я да забравим вятъра, снега, мъглите, ...

Изповед
Забрави ме! Просто си иди!
Млада си. Повярва ми.Това е!
Аз излъгах твоите мечти!
Всичко само бе игра! Така е! ...

* * *
Уж е празнота, а... ме изпълва.
Стиска ме за гърлото, боли ме...
Чувство ли е да се чувстваш мъртъв?
Да не помниш даже своето име? ...

детелините
четирилистни искат
ни в съюза си

И човекът си отива.
Всяко нещо що е живо,
ще тлее - там,
отвъд белите граници.
Нищо не е вечно. ...

Събудих се, нахлузих набързо скалъпената усмивка и тръгнах по пътя познат и отъпкан, а маската ме пазеше от жадните за зрелище зверове,които гордо наричаме хора. Паля цигара и се изпълвам със студения въздух примесен с миризма на тютюн. Гърдите тежат, кръвта се сгъстява и притъпява всички мрачни мис ...

Нямах сили да си тръгна, нито причина да остана.
Светът се крепеше на фалшиви спомени.
Силует уж познат, а някак различен,
усмивка, която вече я няма.
Коли, коридори, обещания, все нещо познато. ...

Група столични кокетки
учредиха клуб "Естетки":
– Готвим, чистим и перем,
мием, гладим и плетем...
Но жени сме благородни ...

Идва ден, след който всеки губи. -
Часовете ни отнасят постепенно.
Собствените мисли стават чужди.
Най-небесното накрая става земно.
Всеки хълм е оцветен като надежда. ...

Ти не си отиде, ти остана...
Цветя, които не увяхват
са следите ти...
Лети в мир!
...Моля ти се, събуди ме ...

"Ако желаете някой ден да открехнете райските двери, моля повече никога, ама никога, НЕ публикувайте групови постове във Facebook за имени дни! Особенно на моя имен ден! Разярен съм! И ще Ви хлопна под носа вратата на всички мързеливи остроумничета, като Ви видя, ако това пак се повтори! Спомнете си ...

Нямам нищо общо с лирическия - той е в мъжки род :)))
Пролетта днес се втурна стремително
да целува треви и листа.
Нежна, светла, така възхитителна,
че се питам: "Ще иска ли тя ...

Малечка-Палечка
Малечка-Палечка е едно българско момиче,
наглед малка като дете но с добро сърце.
Болна от малка от коварна болест една, живот в количка, да така се придвижва тя,
бори се всеки ден, не се предава никога. ...

Тази вечер съм топла,
с лек нюанс на горещо.
Облякох синята рокля,
запалих даже и свещи.
Сега съм твоята дама. ...

Оплети ме в твоите корени
и покрий ме с буйни листá.
Научи ме да бъда покорен,
все до теб и във мир да стоя.
Научи ме да виждам полéта, ...

Надежда за промяна
За промяна вятърът задуха
и дано корупцията да издуха,
да издуха алчни политици
и мъката от нашите душици. ...

Казвала съм „обичам те“. На много малко хора. Половината от пръстите на едната ръка. И точно затова винаги е било с леко сърце. Сигурно, без страх от последиците. Без страх от това какъв ще е отговорът, без страх дори от липсата на такъв. Защото това е маловажно. Страхът е маловажен. Нито желанието ...

Нощта, тъмна и мрачна, стана студена...
В ледена прегръдка прегърна ме самотата,
и злокобни мисли ми се въртят из главата!
Цял ден сред хора с усмивка на уста,
а вечер пак сама и толкова самотна, ...

Ценности, традиции, идеали,
или само да сме се наяли?
Какво е важното, ценното днес -
красивото дело или грубий интерес?
Какъв е смисълът на нашия живот - ...

Усмири ме, когато съм вятър
и свистя с побеснелия дъжд,
притисни се до мен и танцувай,
да потъна в ръцете на мъж.
Обуздай ме, прегаснал от жажда, ...

Аз не желая всичкото, което става
в държава на разлагаща се плът,
с абсурда на карикатурата - управа,
с безпътие, което се чертае като път!
Аз не желая някой от далеко ...

Пенсионирах се и сега имам време за всичко, най-вече за себе си. Сядам пред компютъра и си слушам любима музика, гледам си филми, разхождам се в парка.
Днес реших да си проверя пощата, влизам в АБВ, да не се бърка с политиката. И…о, леле мале.
Не бъди мек и мекушав.
Гаджето ти ще преоткрие любовта с ...

Генка Богданова
Самотна като кукувица
угасва бедната вдовица,
като по чудо оцеляла,
в селцето – глухо, запустяло. ...

При теб дойде ли пролетта?
Нежното ухание дали усети
на възкръснали цветя
и на тревата млада под нозете?
Дано! Така ще разбереш ...

Когато денят е усмихнат,
мечтите една по една се завръщат.
Душата празнува.
Пак е дете и лудува.
Крие се в нощни дъбрави ...

Днес Музата ми никаква я няма,
вратата съм оставила, отключена...
Защо ли закъснява, де се дяна?
Да ми е изневерила?... Ами, изключено!
За никъде не съм без нея, ...

Светофар е душата ми млада
и за теб свети само в зелено.
Пешеходна пътека сърцето е,
ти да стигнеш спокойно до мен.
Пътни знаци са мойте мечти. ...

Вселена
на Д. Дамянов
Иронията на съдба проклета
жестоко с теб си поигра
и исполински дух, поете, ...

Караш ме да се чувствам
като счупена чаша за вино,
без функция и с живот,
който няма да разбере никога.
С помощта на жълти усмивки, ...

Глухарчето се смяташе за грозно.
Никога не се беше виждало в огледало, дори не беше чувало да го обиждат относно външния му вид. Но беше сигурно, че е грозно, защото иначе венчелистчетата нямаше да бягат от него. Дори когато усещаха съвсем лек ветрец, те се откъсваха и жадно поемаха някъде нагоре, к ...