Нощите безлунни очи затварят...
А споменът от отминалия ден
във мен остава... Напомня ми
за времето когато, горял съм
във собствени лъжи. ...

Когато не успявам да заспя
си мисля, че навярно ме сънуваш
тогава ставам цялата крила
политам над вълните да те зърна...
примигва фарът вятърът мълчи ...

След мен огън гори...
Земята плаче под краката ми...
Мълча, когато боли...
Научих да мълчи и душата ми...
Не питай коя съм аз!... ...

Може би
струната не беше вярна,
ръката ми потрепна
и нотата убягна.
Може би ...

Събу цървулите момата,
слезе от каручката на тати,
влезе
в колата на богатия,
влезе и назад не се обърна, ...

Нали ме питаш, как е мойта „свеки”…
Такава пуйка… Леле, майко мила!
Заяжда се и кара се със всеки…
Във гръб прилича точно на горила!
А пък в лицето – „крокозабъл”същи! ...

Единствена си за мене
на този свят.
Няма по-добра от теб,
която да ме усмихва.
С която и да те сравня, ...

В памет на отец Мариуш Полцин
Като камък сизифов нагоре
все търкаляме дните си клети.
Претоварени с грижи, с несгоди…
И с немалко излишна суетност. ...

Последният ми спомен е,
че бях на самотен остров
на левия ти ирис
и толкова се боях
да не се удавя в роговицата ти, ...

Не съм предател
Колко пъти се влюбвах.
И любови изгубвах.
И го казвам. Въобще не го крих.
Колко много обичах. ...

Стена
С.Л.
Четири стени,
спомени, окови.
Четири стени, ...

Към теб се обръщам словесно, поете,
в познати до гроб редове.
Със сила магична си точно предрекъл –
човекът е пълно менте!
Твоят – облечен във алчност, която ...

КРЪГОВРАТ
Времето бавно минава,
щом душата страда, боли;
младостта тихо изтлява
в копнеж по любов и мечти. ...

Обичам тази нощ проклета.
Която спуска се като мъгла.
Обичам огнени небета.
Кажи ми, скъпа, пиеш ли сама?
Обичам гъсто вино и смокини. ...

Разрошени от автомобилен вятър,
бягащи от бетон и градски смог,
за море и слънце зажаднели,
към плажове летим в галоп.
Но магистралите не водят вече ...

СКАПАНОТО ОБЩЕСТВО
Нещата днес изглеждат коренно по-други.
Днес всеки търси своите права!
Изглеждат иначе и нашите съпруги...
И в къщи има нови правила... ...

The Night We Met
I am not the only traveler
who has not repaid his debt.
I've been searching for a trail to follow again.
Take me back to the night we met ...

Празнина в тъмнина се отнесе,
ти поднесе ми сетния дар.
Ще съм вечно до теб,
полудял, полу-цял, полу-мой...
при всеки спря и докосна ...

Ерос Рамацоти - Ти си...
--------------------------------------------------------------------------------
Autori: Giuseppe "Pippo" Rinaldi (Kaballà), Eros Ramazzotti & Claudio Guidetti
-------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Джузепе "Пипо" ...

Славата върви пред мене –
почва вече да ми пречи!
Как, кажи, да се оженя,
с име на любовник вечен?!
И коя ще бъде тази, ...

Препусна този топъл ден -
изпуснах поводите му в безкрая...
Дали ще има друг - дори студен,
случайно мога само да узная...
И теб случайно мога само да те задържа - ...

Липсваш ми.
Още преди да съм усетил
аромата ти.
Още нецелуната.
Недокосната. ...

Където частна
собственост се трае, все
несвобода е...

Изпитът на смъртта изисква практика,
упражнения домашни,
ежедневно умиране за профилактика
в нощи страшни.
Изпитът на смъртта е еднократен, ...

Събуди ме среднощна
жажда –
станах,
отидох до кухнята,
налях си чаша ...

Тъмнината не е мрак.
Ражда светлината.
И отстъпва винаги назад
пукне ли зората.
Мракът не е тъмнина. ...

А беше празник.
Аз вървях.
И стиховете ми тежаха.
Но посред глъч и хорски смях
прекрасни звуци долетяха. ...

На тръгване.
Прегръдка.
Поглед тъжен.
Сълзи проронени.
И после сбогом. ...

Имало едно време момиче и момче на име Боби и Лилия. Бяха безкрайно привързани един към друг и се обичаха много, напук на километрите, които ги деляха. Въпреки малкото прекарано време заедно, не спираха да се карат – за дреболии...
Всички знаем, че в една връзка трябва да има разбирателство, търпени ...

Пролетта ме докосва
все едно е твоята ръка.
Пролетна картина ме посреща
с прегръдка като твоята.
Сърцето ми пее от радост ...

Сред нищото, Никоя, само с Луната
пак чаках те снощи,
разсъних със Слънцето новия ден,
за теб ще съм Някоя в дните и нощите още,
щом сбъднеш от нищото Всичко за мен. ...

Очи неземно
красиви, ръце
нежни. Очи,
кристално сини.
Устни алено ...

Облаци.
(Мо)менти.
Ягодови целувки.

Щом излязох от третия по ред изпит, в мене изведнъж се породи небивалото желание да посетя града, в който получих средно образование. Разстоянието от университета до някогашната българска столица беше по-малко от тридесет километра, така че аз наистина нямах какво да губя. Имах свободен ден, който з ...