Сиви облачета, лек дъждец, треп треп капки, тих ветрец.
Очи присвити, лице в покой, мека усмивка, лунички безброй.
Нежно блаженство, небето се лее, пролука през него и слънчице грее.
Капчици звънкат, улукът играе, сърцето ми слуша, душата мечтае.
Бързи облаци, дъжд – порой, бръснещ вятър – черен герой. ...

Да те нарисувам,
със златно слънце, за да грееш,
високо там ще те поставя,
да може всеки да те види,
тебе да те види, и да ми завиди, ...

В полунощ
часовника целувам
и броя до три,
за да ми се сбъднеш ти.
До мен си, ...

Видяха го да стои там в следобедната мараня, изправен в сянката на дъба, който растеше над гробовете в задния двор на църквата. Целият бе в черно, а дрехите му бяха повече от необичайни – дълго палто падаше до прасците му, а кожените му ботуши стигаха до коленете. Около врата му се точеше тежка брое ...

Това, което е твое
ще дойде.
Ще се улови за всяка една твоя
пора, бръчица;
Ще те помете като ...

Чалнатите слушат чалга, а откачените – откачалга.
Защо казват «халваджията за бозаджията»,
а не казват «рапърът за чалгаджията» ?
Защо казват «от трън, та на глог», а не казват «от чалга, та на рап» ?
Какво значи след като са те ударили по едната буза, да си подложиш втората ? Значи след като са те ...

искам живота си -
утрото
булеварда
погълнал аромата
на липи ...

Виждате ли онзи голям телевизор? Да онзи, който прилича на щайга. Той е без екран и вътре е празен. Нарочно е такъв, защото аз живея в него. Мъничък съм и лесно се побирам. Там спя, ям и играя. Мама и татко често се карат и повечето време седя вътре.
Понякога правя смешни физиономии, за да ме видят. ...

Ах, моя, неповторна младост,
където, като мъж узрях!
Остана ти- за моя радост,
алибито за всеки грях.
Сега с години щом пораснах, ...

Художници на букви, слава вам.
Азбуката искам да възхваля.
От книгите, културен, земен храм,
любов сега, душата ми разгаря.
Със трийсет знака, цял един народ, ...

Как се радвам че не е с мене,
как се радвам че е със друг!
Колкото проклинах се до гроб,
толкова се радвам, че е с някойси боклук!
Погледа ти така и така, вечно ми тежеше... ...

Взаимоотношенията ми с него много малко хора ги разбират. Ако ме попитате "кои" даже няма да се сетя дали има някой такъв. Така че, да пробваме пак..
Взаимоотношенията ми с него си ги разбираме само ние. Едва ли сте чували история, която започва на обратно. Нашата обаче започна точно така. Чували ли ...

Да те видя пак облечена в червено,
нали това е любимият ти цвят?
На центъра отново, под небето синьо....
от мен ще са цветята, а кафето този път от теб!
Да те видя щастлива, поне за миг ...

Отново ли тъга?
Върви си.
Ти натъжаваш другите.
Не мен.
В абсурдното когато съм улисан ...

Хей ти, спри да ми се мазниш,
щото адски много ме дразниш.
За любов и чувства недей да ми говориш.
Няма да повярвам дори сто пъти "Обичам те!" да ми повториш.
Да бъда с тебе ли? Дай ми една причина. ...

Изминаха се ден и два, след месеца година,
Обърна се, и в миг разбра:
Животът не е песен мила.
Няма радост, липсва смях, губи се и мъничка искрица
И от теб големият пожар, ...

Кошмарите от майчини несгоди
разпъват пак душите ни на кръст,
обръгнали от болки и тегоби
жадуваме за шепа родна пръст...
Прокудени от нуждата голяма, ...

Тъгувам,
тъгата ме притиска,
тъгата
по-силна е от мен....
Смехът и радостта ...

Доброто действие не иска думи,
добрата дума като кръгло мече
втвърдява сълзите ми на куршуми,
разлиства облаците да не пречат.
Омръзна ми търкулнало се слънце ...

Пиколо
/носач на товар/
Притичвам до душата ти
На онзи ъгъл
Където си спрял по погрешка ...

МЕЖДУ ДВЕ ВРАТИ
В далечните дни,
когато сами
се справяли хората дружно,
прадядо ни млад, ...

И се лутам във тъмните сенки,
търся онази звезда,
която към тебе ме води,
която ми дава крила!
А мракът е толкова страшен, ...

За първи път от дни небето сложи
лазурносинята искряща ризка,
ала за всеки случай пъхна в джоба
и облачета. Щом му се прииска,
да си направи бели апликации. ...

Оплети пръсти.
Милувки.
Недей да ме търсиш.
В изгубени души.
Ще ти оставя за спомен, ...

Лека-полека забравям смеха ѝ
лицето ѝ е пред очите ми.
Липсва от мястото ѝ до мен,
нямам опора,
няма бял ден. ...

Всеки ден ужасно много хора се разминават. Не просто буквално. Разминават се душите им, сърцата им си обръщат гръб. Защо? Може би просто има нещо във водата или е от химикалите, с които ни пръскат доматите, обаче е факт, че хората се превръщаме в страхливци.
В ежедневието ни колко често се случва да ...

Ще започна с буква А -
да ми тръгне по вода!...
С буквичките Б и В
по-нататък ще вървя...
Ще ме води буква Г ...

Усмихвай се
Там където има много любов,
се случва да има грешка и прошка.
Там където няма любов,
целият живот, всичко е грешка. ...

Когато си умрял
светът ще претендира за твоето наследство.
Милиардите причини
ще обясняват твоето отсъствие
и ще спорят с праха ти. ...

На същия ден, преди много години,
събуждах се рано с надежда една.
Как слънцето ярко във свода ще свети,
с усмивка красива ще грее градът.
В сърцето надеждата пееше скрита, ...

Това го качвам само да ме дразни за да го довърша. Извинявам се на потребителите за шумове , пукания и други такива нещица присъщи за демото. Но в крайния вариант няма да ги има.

Искам очи да затворя.
Но не мога.
Мислите ми-бяло пашкулче.
Крехко,малко.
Едва на 25. ...